Какво точно наричаш духовни системи? макар че си прав, че това е друга тема де. Но дай ми пример, защото до сега не съм срещал нещо, което да не плаши неморалните хора с лоши работи.

По принцип не съм експерт в областта, но мога да твърдя, че и на тях им е представена такава възможност. Когато Христос се жертва за света, той изкупва първородния грях, който тегне над целия човешки род. Този човешки род включва и хората в америка и в австралия според свещените текстове Макар че като цяло по тази точка имаш право де. Това, което мога да кажа аз е, че виновни за това, че до тях не е достигнало свещеното слово на Иисус би трябвало да са апостолите и, като тяхно следствие църквата, която не се е справила достатъчно бързо с разпространението на вярата. Но, както изтъкнах вече не съм учил теология и не мога да ти извадя контрадовод. По принцип и на мен това ми се вижда една от сравнително големите издънки на християнството и въобще на всички религии - няма как да са глобални.

В общи линии е така. Ама тука се налага да направим едно доста голямо уточнение - става въпрос за католическата църква. Която по начало започва да има такава власт в италия, защото запълва вакуума след падането на римската империя и липсата на римския император, който да владее. На другия край на тогавашния свят имаме доста различна картина - византийския император си владее държавата, а църквата няма властнически правомощия поне не такива, каквито има в западна европа...

...индулгенциите всъщност се смятат за прекалено формализиране на църковия ритуал, което самата църква отчита като грешка. обяснението е, че просто в един момент процедурата взема връх над буквата на закона (в случая на божието слово) и затова се допуска прекаляването с индулгенциите и с властта като цяло. А светата инквизиция има наказателни правомощия, които нямат нищо общос циркулирането на гражданския оборот и публичната власт на папата И пак, позволи ми отново да направя реферънса към констатинополската църква, която през цялото време не е имала инквизиция и никога не е имала възможност да скрепя нормите си с принуда и санкция. При нея се е запазила нормалната картина, поради това, че държавата е била запазена за сравнително дълго време и после е била заменена от нова държава. Не се е получавал период на анархия, в който е било необходимо някой да вземе властта, за да не се получи твърде голям хаос.

Идеята на Христос е в неговото учение, което църквата просто трябва да разпространява. И тя го прави. Не може да не се съгласиш, че учението на Христос е доста разумно и доста работещо...

...Не, всъщност не е точно така. Суеверията и плявата засягат основно процедурната част на нещата. Основата на учението все още си е основа на учението и се съдържа в четирите евангелия. Това е учението на Христос.

Да, прав си, повечето религии са така за съжаление. Има определени, да ги наречем "духовни системи" а не религии, които, макар и малко на брой, не са така. Но това е съвсем друга тема.

Такава е била през по-голямата част от съществуването си. Позициите във властта, които църквата постепенно е освобождавала през годините не е от собствена добра воля, а защото хората постепенно са осъзнавали вредата,или айде, безполезността, от участието й във държавни дела.

(Горното твърдение може и да е вярно, ако говорим само за последните 100-150 години от историята на църквата като институция. Иначе нека си припомним индулгенциите (да, с тях много души са спасени ), Светата инквизиция (не, църковните норми не са били скрепени с принуда и санкция), множеството воини, включително Кръстоносните походи, които са били предимно с материални и политически цели, и двете страшно необходими на един духовник.

Тук съм донякъде съгласен с теб, а именно в това за абсолютния коректив. Разликата е, че, според мен, е възможно сам да си изградиш такъв. Естествено, не всеки е способен на такова нещо (иначе всички щяхме да сме Христос, Буда, Мохамед и т.н.), въпреки че потенциалът за това е вроден у всеки. Абсолютен коректив на своя страна се постига чрез съзерцание на естествени, природни закони и норми (не, не говоря за закона на джунглата), където всичко е взаимосвързано и взаимозависимо. Но почти винаги е нужен човек/предмет/изживяване (в случая с някои индианци и консумирането на свещенни растения), което да посочи пътя. Относно дървото - с удоволствие бих бил поправен ако греша. До тогава, приемаме, че съм прав.

Никога не съм отричал съществуването на нещо по-висшо от хората от плът и кръв. Отричал съм християнският Бог в качеството му на личност, която мисли, обича, наказва, създава, разрушава и така нататък. Също така не обичам да използвам думата Бог, защото тя самата предполага личност. Прав си, че християнският Бог е следствие на църквата - не случайно съществува фразата "И човек създаде Бог по свой образ и подобие." Това, което се случва с хората в момента може да бъде описано по следния начин:
Хората са вълни, а нещото по-висшо от нас е водата. Въпреки, че водата е една и съща навсякъде, водите сами се делят на океани (Бог, религия), като единият океан забранява да се яде свинско, другият океан забранява да имаш повече от една жена, третият не знам си какво. Всеки океан си има собствени вълни, които по някаква причина се чувстват различни от вълните на съседния океан. Някои се кланят на Голямата велика вълна, На Висшия океан, на Всесилното море и се създава илюзията за разделение между вълни, морета, океани и водата като цяло. Разделението обаче не съществува, а водата не е личност, която мисли. Тя е просто вода и просто съществува, като се изразява в различни форми (реки, дъжд, сняг, мъгла и т.н.).
Друг пример. Едно дърво. То си има корени, стъбло, клони, листа, цветове, плодове. Въпреки, че всички тези неща на пръв поглед са различни, те са едно - дървото. Листото е дърво и дървото е листо. Това, което ги обединява е жизнената сила на дървото, която за съжаление остава на заден план, и се гледа само разликата във външната форма, от което се получава разделение. Същото е и с хората.

Бих го нарекъл опит за временно обединяване с универсалната божественост (водата, дървото). Бил съм на и католическа меса, и на православна литургия. Не мога да отрека и усета за сливане, които изпитвам при определени церемонии и действия. Но до тези усещания се стига и без наличието на институция с много мръсно минало.

Християнството като замисъл е чудесно. Гадното е, че истинското такова на практика изчезва бързо след създаването си. Това, което съществува сега е пълно с противоречия, догми, суеверия и други видове плява, което прави много трудно достигането до сърцевината на духовното учение, което на своя страна, не се различава от сърцевината на всички други световни духовни традиции, голяма част от които доста по-стари от християнството (повечето от които, пак за съжаление, също са обрасли в институционални бурени).

Типично за християнството казваш? Кажи ми някоя религия, за което да не е типично

Освен това хората не трябва да са мирни кротки и послушни пред някого - в Божия народ влизат всички, които са кръстени и всички там са равни

Ролята на църквата, която ти твърдиш, че владее всичко и държи всички в страх...

е да се грижи за спасението на душите на Божия народ и да въплъщава тялото на Христос на земята, т.е. да се грижи заветът му да остане и за бъдещите поколения. И нито една от църковните норми не е скрепена с принуда и със санкция. От друга страна вярно е, че, бидейки унитарна, властта реално няма коректив и няма кой да я възпира, но на практика властта се ограничава сама поради това, че нейната цел е единствено да се грижи за въпросното спасение на душите на вярващите и всички нейни действия са ограничени от това морално ограничени, което когато говорим за църквата би трябвало да е напълно реално и съществуващо - не говорим за сбирщина жадни за власт министри, които имат нужда да бъдат възпирани от законите и от другите власти Говорим за хора, чиято основна идея е да се грижат за другите хора.

Относно коректива - не си прав и си прав в същото време. Вярно е, че всечи човек трябва сам да си изгради коректив и не е необходимо религията му да му налага този коректив. Но, когато човек изгражда своя коректив за добро и зло (или по-скоро за морално и неморално) би било хубаво да се консултира с религията и какво мисли тя по въроса. Абсолютен коректив не можеш да си изградиш сам и някой от някъде трябва да те насочи и да ти помогне - дали ще бъде комунистическото ти отечество или католическата ти църква е все едно от гледна точка на това, че имаш ментор и отправна точка, която той ти дава. За дървото на доброто и злото ще оставя по-компетентни от мен хора да се изкажат, но ми се струва, че бъркаш

Ако допуснем, че това което ти казваш за частицата божественост е вярно, то по никакъв начин не оборва съществуването нито на Бог, нито на християнския Бог. Просто създава едно алтернативно обяснение на нещата. Не може ли, в твоя случай, християнския Бог да бъде възприет като единение на всички частици божественост, които всички хора, заедно би следвало да са отдали на църквата си? Не може ли християнският Бог да е следствие на съществуването на църквата, защото тя е обединила в себе си вярата на много хора, които са отдали своята божествена частица на нея? Къде твоята логика противоречи на тези възможности?

И в такъв случай не виждам как тя може да е причинат ада не ходиш на църква? Или по-скоро не на църква, а на какъвто и да е било вид групово отдаване на божествената частица. Бил ли си на католическа меса? Дори да няма Бог когато седиш и я слушаш изпитваш странно усещане - като че всички хора, които участват в нея са се слели в едно. Много прилича на групова медитация с наставник, който повтаря мантирте вместо теб. Бил съм и на двете и прикилата е поразителна