Latest posts from topic “Ревюта на книги” on “forum.uni-sofia.bg”. https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&t=13810 Fri, 03 Apr 2009 20:32:06 +0300 Мила Mon, 06 Sep 2010 00:12:14 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=798288#p798288 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=798288#p798288
ето линк към първото ми видео ревю приемам конструктивна критика и евентуални препоръки

http://www.azcheta.com/index.php?option ... &Itemid=27]]> Търговецът на кристал Tue, 28 Jul 2009 22:43:11 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=621839#p621839 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=621839#p621839 "The Angel's Game"
Още я няма на български - не смея да правя прогнози кога ще я преведат, ама много ми се иска да си предложа услугите .
Авторът е Карлос Руиз Сафон и ако някога сте го чували, то вероятно е пак от мен и пак из темите на този форум. Истината е, че намирам доста фенове на автора (български, при това) из Интернет, но тук не съм го срещала извън собствените си, абсолютно фанатични, бълнувания.

Да се върнем обаче на "The Angel's Game". Критиката разправя, че била твърде Сафонова, един вид - пък аз, странно, но обикновено харесвам един писател заради стила му и някак дори се надявам (представете си!) следващите му книги, които си купувам, да са все негови в този смисъл.

Книгата връща лентата още десетилетия назад от "Сянката на вятъра", действието отново се развива в Барселона, но ако в "Сянката..." това бе Барселона на войната, на диктатурата, в "The Angel's Game" Барселона е мрачна, ужасяваща, дъхът на улиците й те кара да настръхваш. Онова, което броди из тях надхвърля страха, който хората и оръжията могат да породят. Тя крие все повече и все по-страховити тайни, а езикът и въображението на Сафон я превръщат в елегантна книга на ужасите. А както пишеше в един блог по темата, "останалите открити въпроси са просто философски като интелектуален шоколад." Излишно е да казвам, че се влюбих в това определение, защото е изключително, ама чак неподозирано, точно.

Героите отново са с брой, достоен за телефонен указател, но са все така пълнокръвни, убедителни, абсолютно живи (още преди средата бях припознала поне двама близки приятели в описанието на два от персонажите). Галерията, освен обширна, е и много пълна.
Разбира се, не липсва и Дяволът - Лаин Куберт в "Сянката", тук името е различно, но впечатлението - много по-ярко. Накрая обаче остава въпросът дали очевидностите не са част от "играта", така че не ми се предоверявайте твърде.
Четеш, четеш, в един момент се питаш колко трупове ще успееш да преброиш до финала и как изобщо ще се разплете толкова здраво заплетената от Сафон ситуация.
Признавам, че начина, по който я разплита на финала, може да събуди подозрения у педантите, но това (вероятно) се отнася до цялата книга и боравенето с понятието за време в нея. Не хронология. Време.
Факт е обаче, че разказът е последователен, историята - изключително увлекателна, а стилът е непогрешим - Карлос Руиз Сафон. Сочно, прекрасно повествование, което те подхваща и те кара да четеш по-бързо и по-бързо (аз лично се откъсвах абсолютно насила от книгата, само и само да не я прочета за една нощ).
Моите съмнения бяха, че след "Сянката на вятъра" вече съм подготвена за това колко прелестен е Сафон и не би могъл да ме заплени както "тогава". Но все разчитах, че ще успее да ме изненада с нещо. И той го стори - досега знаех, че може да пише интересно и красиво. Сега вече знам, че може да пише и страховито - но със също толкова любов и внимание към всяка дума.
При него няма нищо случайно, а "The Angel's Game" се нарежда на второ място в любимите ми книги. Мда, първата я знаете. Този невзрачен тип е съвършен (и завършен) магьосник.

А ако някой от вас е стигнал дотук, го поздравявам със саундтрака към книгата (една от чудатостите на автора - някои й викат PR, аз обаче намирам музиката му за достатъчно адекватна и за симпатичен щрих към прочетеното): http://www.randomhouse.com/ddpg/feature/zafon/music.php. Фаворити са ми Diabolus in Musica, Letter From Isabella, също и Lucifer. Всъщност, май само Lux Aeterna ме разочарова генерално, а трябваше да има и парче, посветено на Гробището на забравените книги, а също и на сеньор Семпере. Както и да е, отплесвам се. Музиката е хубава. ]]> Мила Sun, 07 Jun 2009 17:17:39 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=585590#p585590 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=585590#p585590

Понякога ми е много трудно да пиша за книгите, които са ми харесали. Защото са докоснали нещо в мен, което ми е трудно да облека с думи. Но няма как, за "Свят за изпиване" на Ясен Атанасов не мога да не пиша. Защото е първият роман от много време насам, който не просто харесвам, а в който се влюбвам.

Честно казано, ако беше само анотацията на задната корица, може би никога нямаше да посегна към нея - страшно е глупава, клиширана, "куельовска". С една дума: блях!. С две - неподходяща и незадоволителна. Самата корица обаче е... прекрасна (поздравления за Дамян Дамянов, който в последно време прави изключително красиви корици за издателство Ciela). С колеги обсъждахме, че ако на пазара продължават да се появяват книги на български автори с подобно оформление, нищо чудно българската художествена литература, писана от млади автори, да започне да се продава и без задължителната обиколка на сутрешните телевизионни блокове.

В "Свят за изпиване" има всичко - любов, болка, черен хумор, секс, насилие, нелогични действия, обяснени от емоциите, екшън, романитка, латино елементи, чисти фантасмагории, типично българска гавра с родната действителност.

И едно друго място - от онзи тип "друго", за които ти се иска да пишеш с главна буква. Място, което е свят. Свят, в който искаш да проникнеш, свят който искаш да проникне в теб.

Главните герои са толкова абсурдни в реалния свят, че чак ти се плаче. В същото време осъзнаваш, че в твоя живот има такива хора, точно толкова абсурдни и невъзможни, че наистина започваш да плачеш. Нещата, които им се случват са на ръба на реалността (или поне на онази реалност, която си оставил зад гърба си, когато си разгърнал страниците на "Свят за изпиване").

Не знам, дали съм написала достатъчно, за да те убедя да си купиш книгата. Или поне да я прочетеш.
Но знам, че е първата книга за 2009, на която давам пълна десетка по личната скала на Мила за оценка на книжки. И май единствената българска такава.

Допълвам с последните редове от книгата, които всъщност ме накараха да я прочета:

ще бъда нелегален поет
в товите сънища
...
където и да ги сънуваш
те са вечни.]]> Markov Thu, 21 May 2009 15:41:12 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=576860#p576860 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=576860#p576860
В Русия има супер много книги точно с такава постройка и фабула: взима се класическия автор, който е обрасъл с клишета и псевдомъдрсоти, и се поставя в хипермодерна необичайна постановка.

Лично на мен, от руските писатели, които пишат сега и така, не ми допада (те като цяло не ми допадат щото стила е лежерен, допада ми сриването на мита, стигането на нулево ниво на смисъл) примерно Сорокин, който е способен да напише следното:

Пастернак 1

Путка

Изгря, о, путко, ти
в безбрежното пространство.
Лети пред нас, лети-
печал, непостоянство.
Висок лилав зенит
над путката замряла-
и въздухът звъни
като неземно тяло.

и така още 12 куплета...с плътни сривания на възвишения стил...

Разбира се, подобна книга не може да се сравнява с Пастернак, но в никакъв случай не опонира на самия Пастернак, а на нечия представа за него...В Русия, както и в България, живеенето в клише, уютно и спокойно, винаги посреща на нож такива явления, за съжаление. Иначе със същия стил и с разбиваща ирония, силно препоръчвам една статия на Игор Яркевич "Литература и интелигенция".

Ето и линкче: http://www.guelman.ru/yarkevich/esse9_1.htm]]> Мила Thu, 21 May 2009 12:06:36 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=576777#p576777 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=576777#p576777 Радослав Парушев
Издателство Ciela



"Я, нова книга на Радослав Парушев" - първата ми реакция, когато видях каталога на издателство Ciela за месец май (едно от малкото издателства, които освен годишен, пускат и месечни каталози). От доста време се каня да започна предишните му две книги, но така и не стигнах до тях. Винаги подхождам с огромно недоверие към българските автори, докато чета книгата съм възхитена, а накрая обикновено така оплескват финала, че оставам с много смесени чувства. С Project DOSTOEVSKI нещата не се получиха съвсем така.

От корицата: Началото на 21 век, малко преди да удари Кризата: в антиутопичната Санта София, бизнес столицата на Източна Европа, хората масово полудяват по новооткрития ръкопис, съдържащ изчезналия Втори том на „Братя Карамазови”. Отскоро безработният банков служител Алексей К. чувства, че нещо съвсем не е както трябва, че някой си прави доста неприятна шега с Историята. И е решен да разнищи случая. Края на 19 век, Санкт Петербург: писателят Достоевски няма представа, че изобщо някога е писал Втори том на „Братя Карамазови”, но пък ни най-малко не се притеснява, когато го навестяват поклонници от Паралелни измерения, стига да има горещ чай, или нещо друго, с което да ги почерпи. Същевременно, агентът на зловещата царска „Охранка” Достоевски доволно потрива ръце в своите мрачни подземия. Посред огнените пустини на планетата Набу една цивилизация от високоинтелигнетни газове се готви да щурмува Космоса с благородна цел. Кое обединява горните плоскости в една забързан, задъхан Сюжет? Поразителното въобръжение на Радослав Парушев, как кое. С привидно лековат, лесносмилаем стил авторът на „Никоганебъдинещастен”, „Преследване” и „Project Gigamono” поднася своята най-сериозната и зряла творба – един роман за, малко или повече, Смисъла, както в Системата, така и извън нея.

Личните ми впечатления: Текстът е страшно четивен - ей така, на един дъх. Започваш книгата и не усещаш кога е свършила. Да направим уточнението, че не съм чела нищо от Достоевски (срам за мен, знам), но книгата пак ми хареса, гаврата с класическия описателен стил - също. Предполагам, че ако бях чела Достоевски, щеше да ми допадне още повече, но ще почетем, ще видим. Главният герой, Алексей, страшно много напомня в началото на романа на героя на Едуард Нортън от "Боен клуб" - същото наслаждение от притежаването, съчетано със същата вътрешна самоомраза и презрение. Система, какво да я правиш. Влиза ти под кожата. Хареса ми историята с Роберто Малкия - лошия добър мафиот. Много добре се е получила. Честно казано, антиутопичният момент изобщо не е толкова силен, колкото го изкарва анотацията, но виж, някои гаври с клишетата на научната фантастика ми допаднаха страхотно. Книгата е такава - ту те кара да се хилиш безумно, ту ти става гадно, като си познаеш живота и стремежите - жалки, елемнтарни, човешки. Изобщо, голяма част от текста е гавра - със т.нар. "лайфстайл" (нарочно го пиша на кирилица), с безумните реклами, с манията за кредитиране, с манията за живеене, ама с пълни шепи, копеле. Никога никой да не ни надживее.

Литературното представяне на книгата беше страхотно, макар и малко прекалено дълго. Но пък наистина се получи забавно, раздвижено и интересно. Никакви забележки към организацията, която понякога доста куца на такива мероприятия.]]> Markov Sat, 04 Apr 2009 12:07:26 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=557195#p557195 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=557195#p557195
]]> Мила Fri, 03 Apr 2009 23:04:10 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=557117#p557117 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=557117#p557117 Новата религия появила се след Третата световна война ]]> Kristo Fri, 03 Apr 2009 21:24:26 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=557097#p557097 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=557097#p557097 Божествена инвазия
от Филип Дик


Жанр: Научна фантастика
Тип: Новела, втора част от трилогията за "ВАЛИС"
Година: 1981
Линк: http://en.wikipedia.org/wiki/The_Divine_Invasion

ПредИсторията
В Първи век, след Христа, Бог (или на еврейски - Яхве) е напуснал Земята, след падането на Масада, Палестина, и се е преселил да живее в друга галактика (CY30-CY30B), а земните дела са под контрола на падналия ангел Белиал. 2000г. по-късно, същество наречено Ях, което е същия този Бог, планира да си върне контрола над Земята и да се завърне след 20 века заточение....

Историята
Херб Ашер преживява катастрофа, в следствие на която е поставен в криогенен сън, докато го готвят за операция. Намирайки се в клинична смърт, той си припомня последните 6 години от своя живот.

Преди тези 6 години, Херб е живял на една планета с Ях, който го е открил и му е заявил, че е Избран, да помогне на бременната жена Рибис, която страда от множествена склероза (детето е от Ях), да достигне до Земята и да роди следващия месия, който да победи Белиал. Плана е - когато Рибис роди детето, то ще бъде човешка форма на Ях и ще се опълчи на Белиал. На тяхна помощ идва Илия, влязал във формата на просяк.

Опитвайки се да влязат тайно на Земята, героите са надушени от Биг Нудъл - изкуствения интелект, който контролира планета и той своевременно съобщава на Кристияно-Ислямската църква и други религиозни органи, да ги спрат. След серия от неуспешни опити, да бъдат убити, и дори Рибис да абортира детето, тя и Херб продължавата да се измъкват от машинациите на Белиал. И така до катастрофата от началото, която ги убива, но детето се ражда с помощта на Илия, и е кръстено Емануел. Макар и с мозъчна травма, то е спасено от пророка, мигове преди църквата да го докопа и убие.

Шест години по-късно, малкия Емануел среща момиче на име Зина, която му помага да се възстанови и да си върне паметта... и в последствие да се бори срещу злото....

Освен това, тя му показва и нейната паралелна реалност...

И т.н. до финала има още един куп неща...

Минуси:
- Очевидния минус, поне за мен е, че отново Дик включва всичките си любими теми в 1 книга. Проблемите на алтернативните реалности, на религията, на изкуствения интелект, на доброто срещу злото, алтернативния поглед върху историята, на тежкия въпрос "кое е реално и кое не е?" и дори "трябва ли да има само 1 реалност?"
- Като следствие на горното, книгата е сложна, и клони повече към философска, отколкото като книга за почивка...
- финала е трудносмилаем...

Плюсове:
- сюжета, макар и плетеница от какво ли не, все пак е интересно да научиш, какво ще стане тепърва...
- някакси позитивна книжка...
- о да - чувството за хумор, което виждам във всяка книга на Дик... примерно това за Христиано-Ислямската Църква...
- изключително оригинално решение, да се пише фантастика, без да се намесват извънземни, роботи, лазери, а да се базира историята върху религията и митологията. Па дори и по странен начин]]> Cecilia Lisbon Fri, 03 Apr 2009 21:04:11 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=557093#p557093 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=557093#p557093 "Хигиена на убиеца" -- Амели Нотомб



Осемдесет и три годишният Претекстат Так, автор на двайсет и два романа, Нобелов лауреат, е намерен мъртъв в дома си. Два месеца преди да угасне от рядък вид рак на хрущялите, журналисти от цял свят идват да интервюират заядливия и дебел старец, ненавиждащ жените и човечеството. От петимата журналисти, допуснати до вечно киселия Претекстат Так, четирима биват позорно изгонени, тъй като не са разбрали нито ред от него. Петата, Нина, ще разкрие тайната му именно защото е изчела всички книги на противния старец, една от които - незавършена - носи следното заглавие: Хигиена на убиеца…

Плюсове:
- чете се на един дъх, тъй като представлява... 99.9 процента диалози :>
- невероятно увлекателна и жива заради постоянните хапливи реплики
- огромни количества ирония
- изключително ... хм, плътни персонажи
- интересна полемика; mind games
- мнооого болна тайна :]
- и убийствен край

Лично мнение: засега е най-добрия модерен роман, който съм прочела през последните две години! Страшно много ми харесва и с невероятно удоволствие си я препрочитам. Самата авторка има невероятен стил (макар и да намирам, че останалите й книжки са по-различни, сигурно защото има и описателни изречения ), абе уникааална е
обща оценка: 10/10]]> Мила Fri, 03 Apr 2009 20:32:06 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=557088#p557088 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=557088#p557088 Анатомията на Питър
Джош Базел


От корицата: Доктор Питър Браун специализира вътрешни болести в най-гадната манхатънска болница. Той има талант за медицина и минало, което предпочита да крие. Пиетро Брона е наемен убиец на мафията, който има десетки жертви и променена самоличност, осигурена от Програмата за защита на свидетелите. Николас Лобруто, познат в мафиотските кръгове като Еди Скиланте, е новият пациент на д-р Браун. Човекът има странното хрумване, че Питър и Пиетро са едно и също лице. Сега мафията и смъртта са по петите на Питър. Ако избяга веднага, ще загуби шанса да спаси живота на няколко пациенти, както и единствената си възможност за изкупление.

Лични впечатления:
Не си падам по трилъри, особено мафиотски такива. В повечето случаи, авторите просто се опитват да пренапишат "Кръстникът" на Пузо или пък следващата серия на "Октопод". И не се получава. Това, което ме привлече в "Анатомията на Питър" бяха безумно яката корица и преводът на Богдан Русев. Оказа се, че рекламното изречение "Прочетете в книжарницата която и да е страница и... ще се видим на касата!" не е случайно. Книгата е страшно увлекателна - повествованието се води от първо лице и няма нищо общо с възвишения, изтънчен стил на "Кръстникът". Откровен, вулгарен и брутален - това е д-р Браун, нашият главен герои. Сарказмът и иронията в книгата са умопомрачителни, а развитието на сюжета - пълно с изненади. Ще спомена само бабата и дядото евреи, които цял живот са смятани за оцелели от Аушвиц, а накрая се оказва, че всъщност са нацисти, откраднали еврейски документи и избягали в САЩ. Нужно ли е да споменавам, че синът им беше ненормален ортодоксален евреин? Или за Адам Порното, който е прочел през живота си само "Златната клонка", чука братовчедка си и обича акули?
Плюсове:
- Корицата е чудесна, дори по-красива от оригиналната такава. Понякога българските издатели са доста креативни.
- Преводът е доста приятен - няма кухо и неточно звучащи неща, никъде не оставаш с впечатлението, че "абе това сериозно ли е така или преводачът нещо не е разбрал"?
Минуси:
- Преводът на заглавието "Beat the Reaper". Евтина реклама на гърба на сериал...
Подобни:
Знам ли, "Дъщерята на Якудза" може би...
Обща оценка: 8.5/10]]>