Latest posts from topic “Защо харесваме това, което харесваме?”

Re: Защо харесваме това, което харесваме?

inc — Mon, 25 Jan 2010 00:17:18 +0200

И на пирон, пак не е гаранция. Ако някоя уроспия се промъкне и го отмъкне?...
В случая казаното не противоречи на идеята. А и никой не бяга отговорност в твоя цитат, доколкото мога да чета поне. Дядо ти сигурно е мн точен тип. Не ми е ясно какава е твоята теория за всеобщия упадък и връзката и с темата? Недостатъчно родителско присъствие?
Ще се повторя: много неща влияят на вкусовете, ценностите, поведението ни...

Търговецът на кристал написа:

Тези неща са въпрос на избор, преценка и възможност за отсяване на нещата.

Що се отнася до жените нещата пак започват от дребни подробности и края им не се вижда. Дали една девойка е суетна, дали се оставя да и се кавалерства,дали си позволява "мъжки" речник, дали държи да е финансово независима, отношението и към празниците, подаръците, поведение спрямо деца и животни... В повечето случаи особеностите, на които обръщаме внимание, са свързани с най-стереотипните представи за половите социални роли, отношения и позиции.
(Уж нямаше да се задълбочавам в темата мама-синче, но такъв пример е мн удачен. По мои наблюдения "нездравите" отношения се получават, когато майките са властни жени. И има разлика м/у властни и агресивни. Малкото момченце вижда мама, която все знае кое е най-добре и която умее да се наложи с добро; и татко, който и отстъпва. И двамата родители задават определен модел. После тези момченца си търсят същите такива оправни жени, а накрая свекърва и снаха се избиват благополучно. )

Re: Защо харесваме това, което харесваме?

gogigagagagigo — Sun, 24 Jan 2010 23:49:43 +0200

дядо ми: "ако можеш да си го окача на пирон в кухнята, за да си спокойна, щях, след като обаче не мога, не мога да ти гарантирам"

и преди някой да обвини дядо ми в разврат, и да трябва да го убивам, за да могат да се разберат лично, това е чувство за хумор

Re: Защо харесваме това, което харесваме?

Търговецът на кристал — Sun, 24 Jan 2010 23:45:54 +0200

Това е друга тема и за да не се отклонявам много от настоящата, ще ти кажа само, че си зависи единствено от тебе. Да, вярно е, че животът е такъв и такъв, но обществото не може да ти служи за извинение. Иначе става малко като: "аз не исках да ти изневерявам, ама тя като ме натисна и 'де ще ходя..." Ми вкъщи ще ходиш, как къде. Сам. Тези неща са въпрос на избор, преценка и възможност за отсяване на нещата. Пак мога да дам личен пример, но силно се съмнявам, че някой се интересува.

Тук става дума по-скоро дали, ако общуваш с някое момиче, ти правят впечатление детайли в поведението му, които са присъщи за майка ти, например. Или, респективно, отсъствието им. Сега като се замисля, може би е добре мъж да даде пример в тази насока, аз се сещам само за примери, свързани с мъжете край мен (по очевидни причини) - "кавалерски" жестове, начин на изразяване, честа употреба на по-вулгарни думи, отношение към парите... Ей сега четох в бг-мамма за един, дето щял да заминава на ски, като оставя жена си с две малки деца и без кола посред зима. Дали няма да ми направи впечатление, ако след време моят човек реши да ми погоди този номер, при условие, че в семейството, в което съм израснала, това е било (леко) немислимо?

Inc наистина е много права - сега си давам сметка, че нерядко съм си казвала "татко това никога не би го направил" (независимо дали става дума за + или - неща).

Re: Защо харесваме това, което харесваме?

gogigagagagigo — Sun, 24 Jan 2010 23:27:56 +0200

а когато ставш грубиян въпреки примерите с които си израстнал?
съдя по себе си, обществото ни сее разврат упадък на ценности, а на много малко хора им прави впечетление

Re: Защо харесваме това, което харесваме?

Търговецът на кристал — Sun, 24 Jan 2010 23:21:43 +0200

inc,
По начина, по който си го формулирала, не мога да не се съглася с теб. Особено права си за нещата, които правят впечатление, когато не си ги видял у дома и не си свикнал с тях като нормално поведение. Веднага се сещам за примери от собствения си опит - и си е точно така.

Re: Защо харесваме това, което харесваме?

inc — Sun, 24 Jan 2010 23:16:11 +0200

Да дразните Мила е целият смисъл.

Флъф добре го е казала.
Не съм съгласна обаче с Търговеца изцяло. Връзка м/у бащите и гаджетата има (респективно и за майките...), само че не в контекста на това да пренасяш всевъзможни проблеми с противоположния пол и какви ли не девиации в/у родителите. Човек се учи на социални роли първо от семейството. В този смисъл ролята на мъжа се определя от наличния актьор в ранните години, когато се трупат първосигнални впечатления. Важи и за 2-мата родители. Изразът за първите седем години не е случаен. Досега не познавам човек (нито мъж, нито жена), който да смята, че елементарен жест като да направиш път на жена на вратата примерно, е естествен, без да го е видял вкъщи. Такива детайли правят впечатление точно когато се разминават много явно с бащината/майчината фигура. Това изобщо не значи, че гаджето трябва да наподобява родител, независимо за кой пол говорим.
За мамините синчета няма да се впускам в обяснения, 'щото от това може да излезе "Война и мир".
Просто семейството не е единствения фактор, който гради вкусовете ни по отношение на всичко.

Джеймс, много амбициозно го даваш. Искаш да разбереш не само какво харесват и искат жените (когато твърде често и ние сами не знаем, да си го кажем честно), а и целия механизъм, по който се осъществяват прищевките и предпочитанията им. Ти да не си магьосник!?

Re: Защо харесваме това, което харесваме?

Kristo — Sun, 24 Jan 2010 20:45:13 +0200

Къф е смисъла от тази тема, ако всеки флуди или пуска офтопик?

Re: Защо харесваме това, което харесваме?

allshallperish — Sun, 24 Jan 2010 20:09:27 +0200

Харесвам ви всичките бе, толкова сте сладички !

Re: Защо харесваме това, което харесваме?

gogigagagagigo — Sun, 24 Jan 2010 20:08:07 +0200

мога да го изсвиря

Re: Защо харесваме това, което харесваме?

Мила — Sun, 24 Jan 2010 18:47:22 +0200

Мхм. Кристо, аз си се усмихвам повече от достатъчно.
ФФФ, никога не съм мразила никого, не смятам да почвам с теб.