Чл. 165. (1) Прекъсване на обучението се допуска при:
1. тежко заболяване, установено от лекарска консултативна комисия;
2. бременност, раждане и отглеждане на дете до тригодишна възраст;
3. неуспешно полагане на определен от факултетния съвет брой изпити от предходната учебна година;
4. наличие на други важни причини, които възпрепятстват изпълнението на учебните задължения.
(2) Прекъсване на обучението за срок до две години се допуска и при частичното му продължаване в чуждестранен университет при успешно завършен първи курс.
(3) Срокът на прекъсване на обучението не може да бъде повече от 4 години за студенти от образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и 2 години за студенти от образователно-квалификационна степен „магистър“, а за докторантите повече от 2 години.
(4) Прекъсване на обучението по ал. 1, т. 1, 2 и 4 и по ал.2 се разрешава от Ректора по предложение на декана въз основа на молба от студента или докторанта, към която се прилагат документи, удостоверяващи наличието на основание за прекъсване. Редът и сроковете на молбите по този член се определят със заповед на Ректора.