Аз съм твърдо против обучението ми да ме закрепости пред компютъра само защото в някакъв холандски университет така правели.Определени академични търсения могат да се удовлетворят и от водещите семинарните занятия,стига те да са достатъчно съвестни и компетентни и стига съответният студент да положи необходимите усилия.Към средата на втория семестър подготовката ми по дисциплината,която се състои от интересни лекции и упражнения и няколко учебника и помагала към тях върви много по-добре от подготовката по дисциплината,по която трябва да четем word и pdf файлове.Ако ще въвеждат модерни методи,те трябва да бъдат алтернативни и допълващи традиционно установените(които пък от своя страна следва да бъдат провеждани с оглед спазване на установени високи критерии).

И ето,формулирано какво очакавам от лекциите и обучението въобще - да ми се дава храна за размисъл

ЮФ - дом на хората с най-голямото самочувствие... Приляга ли обаче на това самочувствие да не се ходи на лекции? Да го обърнем директно на дистанционно обучение, само слайдове и изпитни сесии. Жалко, че някои хора явно виждат в преподавателите си по принцип пречка към свидните си цели, а не помощници по пътя на личностното израстване. Проблем за ходенето на лекции - доживях и това да го видя като израз. Ма аз си плащам да ходя на лекции, плащам, за да чуя нещо различно от учебника или другите източници, които са ми достъпни. И точно затова казвам още веднъж, че се плаша от идеята, че преподаването по ИП ще стане образец за подражание. Да, в крайна сметка сроковете за изпълнение на лекциите са само инструктивни, но защо въобще трябваше да е задължително? И още нещо - отива ли на хора със самочувствие, студенти с ясно изразени елитарни идеи да недоволстват, че им се е наложило да попрочетат от тук и от там? Та не е ли това същността на студентството?
(@Jack Skull - можеш ли да си изведеш отговора на въпроса, който зададе, или трябва аз да го направя?)