<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>

<rss version="2.0" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom">
<channel>
	<title>Latest posts from topic “Въпрос относно теорията на изчислимостта”</title>
	<description>Latest posts from topic “Въпрос относно теорията на изчислимостта” on “forum.uni-sofia.bg”.</description>
	<link>https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=55&amp;t=18367</link>
	<atom:link href="https://forum.su.schools.bg/generate_feed.php?content=topic_posts&amp;f%5B%5D=55&amp;t=18367" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<lastBuildDate>Sat, 25 Sep 2010 10:46:20 +0300</lastBuildDate>

	
		<item>
			<dc:creator>Methuselah</dc:creator>
			<pubDate>Thu, 30 Sep 2010 23:17:58 +0300</pubDate>
			<guid>https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=55&amp;p=817248#p817248</guid>
			<link>https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=55&amp;p=817248#p817248</link>
			<title>Re: Въпрос относно теорията на изчислимостта</title>
			<description><![CDATA[<!-- m --><a class="postlink" href="http://en.wikipedia.org/wiki/Hilbert%27s_problems" rel="nofollow" target="_blank">http://en.wikipedia.org/wiki/Hilbert%27s_problems</a><!-- m --><br />
<br />
&quot;Хилберт поставя няколко проблеми на математическата общност. Един от тях е построяването на пълна и непротиворечива математическа теория. Една теория е пълна, ако всяко твърдение може да се докаже чрез нея, че е или вярно или невярно. Непротиворечива означава, че не може едно твърдение да се докаже, че е едновременно вярно и невярно (това което видяхме в парадокса на Ръсел). Непротиворечивостта на една теория може да се докаже, като се създаде неин модел в друга теория, за която е доказано, че е непротиворечива. В крайна сметка, всичко се свежда до теорията на естествените числа (аритметика - т.е събиране, умножение), затова ако нейната непротиворечивост бъде доказана всички могат да си отдъхнат (иначе може в един хубав момент да се окаже, че всичко в което вярваме и ползваме всекидневно е фундаментално грешно…което не е много добре). Логиката се развива доста в началото на 20век точно за да се опита да докаже непротиворечивостта (и евентуално пълнотата) на аритметиката. Гьодел се появява с 2 теореми, които разклащат цялата математическа (и не само) научни общности. Прочетете теоремите му (които са доказани от него) и ще се уверите.<br />
Теорема на Гьодел #1: Всяка система, която съдържа естествените числа (т.е е базирана на нея - както казахме всички основни дялове са базирани на ест. числа) и е непротиворечива е непълна (т.е съществува твърдение, което не е нито вярно, нито невярно - т.е не може да бъде доказано нито едното нито другото).<br />
Добавянето на едно такова свойство би разширило системата, но тя пак ще остане надграждане на естествените числа, т.е ще съществува ново недоказуемо твърдение. Т.е даже безкрайно да добавяме аксиоми в теорията и тя да остава непротиворечива, никога няма да стане пълна.<br />
Теорема на Гьодел #2: За всяка система съдържаща естествените числа, не може (в нея) да бъде доказана нейната непротиворечивост.<br />
За да се докаже непротиворечивост на дадена система, трябва да се използва нейно разширение, което както се сещате не се знае дали е (не)противоречиво.<br />
<br />
Математиците скоро се поуспокоили и се примирили с факта, че не могат да докажат непротиворечивостта на математиката, за това ще внимават повче като правят системи и ще стискат палци <img src="https://forum.su.schools.bg/images/smilies/icon_biggrin.gif" alt=":)" title="Very Happy" /><br />
<br />
С времето възникнал въпросът дали може машина да доказва факти от дадена система и да проверява тяхната вярност/невярност. След доуточняване на понятието алгоритъм е доказано, че твърдение от аритметиката не може да бъде проверено дали е вярно или грешно, но за геометрично твърдение това е възможно.&quot;<br />
<br />
Горният цитат е от <!-- m --><a class="postlink" href="http://fmi.wikidot.com/ml00" rel="nofollow" target="_blank">http://fmi.wikidot.com/ml00</a><!-- m -->]]></description>
		</item>
	
		<item>
			<dc:creator>devguy</dc:creator>
			<pubDate>Sat, 25 Sep 2010 10:46:20 +0300</pubDate>
			<guid>https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=55&amp;p=813412#p813412</guid>
			<link>https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=55&amp;p=813412#p813412</link>
			<title>Въпрос относно теорията на изчислимостта</title>
			<description><![CDATA[Четох доста от лекциите и мисля че поразбрах повечето от материала но не ми стана ясно как стоят нещата в исторически аспект. Изчислими функции по Ербран-Гьодел, функции изчислими с машини на Тюринг, функции изчислими с машини на Пост, ламбда функции на Чърч, частично рекурсивни функции на Клини - всички те са се появили почти едновременно и незасивимо. Но какво е накарало толкова много хора да мислят по този въпрос? Кои са били актуалните проблеми по това време които са провокирали развитието на теорията на изчислимостта?]]></description>
		</item>
	
</channel>
</rss>