Latest posts from topic “ПЧФР - с добавен епизод 17”

Re: ПЧФР - с добавен епизод 16

Kristo — Mon, 09 May 2011 03:10:24 +0300

Епизод 17 - ...ще се провалят

Новата сутрин донесе различни изживявания за нашите герои. Докато Елена беше заета да се наслаждава на свободния ден в училище на малката Ели (пак), Даниел се занимаваше със по-отговорни неща. Новата му "роля" изискваше от него да се превъплъти отново в Ангел Гавраилов, но този път беше психолог. А пациент беше баща му. Да, това беше амбициозния план на Дани и Даниел - да накарат баща им да излезе от дупката, в която беше попаднал след развода. Защото ако не друго, малкото момченце усещаше, че е единствената причина, баща му да не си тегли куршума. Преди не беше така - Стоян Смирненски обичаше да ходи за риба, да си разказва риболовни истории с приятели от квартала, да ходи с удоволствие насам-натам със старата си мръсно-бяла лада, дори да помага на родителите си във вилата им извън града. Напълно нормални неща за един млад човек с добра професия във шоколадовата фабрика и добро семейство. Но сега това беше само спомен - и то спомен на малкия Дани, а Даниел дори не помнеше откога не беше виждал баща си усмихнат, избръснат, изгладен или с една дума - просто човек.

И Дани страдаше от това най-много, защото беше във важна възраст. Макар, че то всяка възраст е важна, може би без периода от 24 до 28 години, когато нямаше нищо интересно. Но Дани се чувстваше като родител на баща си. Половината си време прекарваше при баба и дядо в другия край на града. Баща му като съвестен комсомолец, не се беше отдал на чашката, но беше опитал сладостите на една по-лъстива любовница - депресията. И така вече 2 години, пълна апатия. До деня преди няколко месеца, когато Дани реши, че трябва да "уреди" баща си с нова жена. И тук можем да върнем Даниел обратно в картинката. Проблемът при Дани беше, че все пак е дете на 10 и не се очаква да успее да направи баща си желан мъж и същевременно опитен ловец на жени. Повтарям - той беше на 10. Но Даниел идваше от бъдещето, където социалния му живот се изчерпваше почти изцяло с това. Да не кажем, че понякога и целият му живот се изчерпваше с това. И двамата измислиха план. Даниел щеше да вземе ключа от стаята на психолога в училището на Дани, който щеше да доведе баща си в уречения час. Кратък разговор, последван от няколко съвета за омайване на жени и случайното появяване на младата учителка Райна Караджова. И всичко можеше да се случи...

***

В по-централната част на града - далече от "Черни връх", Елена и Ели обикаляха магазините. Търсеше се подарък - и като всеки две произволно взети жени на този свят, и тези две забравяха всичко, като са на пазар. Е, с малки изключения:
- Още ли планирате да празнувате в Морската градина? - попита директно Елена.
- Да, ще се съберем там, родителите на Мимито са се погрижили за всичко. А аз трябва да и взема диадема! - възкликна малкото момиченце, въодушевено от предстоящите събития.
- Но може времето да е лошо, защо не помислят за нещо по-домашно, някакси...
- Хайде стига! Градината е страхотна, всички ще се забавляваме много! - прекъсна я малката глезоранка.
- Ами Ели... може би не е много подходящо място, все пак сте дечица, а и...
- Не съм ти дете, аз съм на 10 вече! - разсърдите се 'детето'.
- Не е така, да, ти си голяма, но...
- Мама е позволила, ти недей да ми казваш! - и с тези думи детето се изплъзна и стигна до пазарчето за дрънкули, което беше до главната улица...

***

Сутринта в училището на Дани в "Черни Връх", ставаше горещо. Райна се появи точно като по команда - веднага щом свърши часът на Ангел и се втурна да го посрещне и заговори. Докато той се усети, какво става и да помисли дали е дал домашно, тя вече го мъкнеше към кафето и с широка усмивка се стремеше да го спечели. А той явно нямаше нужда дори и от това:
- Райна, миличка, как си днес?
- Доста добре, прекрасен ден е, някакси ми е спокойно. А ти как си?
- И при мен е така, уверен съм, може би класът е прекалено заспал за да ме...
- Еее, браво на теб, хайде на по кафенце да си долафим.
Двамата си взеха кафета и започнаха сладкодумното приказване:
- Значи си нов в града, а? И казваше, че живееш на хотел?
- Да, докато си... си намеря постоянна квартира, разбираш предполагам? Засега нямам много време, покрай преподаването ми.
- А можем да видим обявите във "Черноморски фар" ако искаш, следобеда ми е свободен, дори мога да те разведа из града. Ще ми е приятно.
- Ами може...
- Има една разкошна сладкарница на "Каравелов" и "Груев", сигурно не я знаеш?
А Даниел я знаеше, спор няма. Беше там стотици пъти сигурно. Но сега въпросът беше от изключителна важност - трябваше да опознае тази жена, за да може да подскаже на собствения си баща, как да я впечатли. Стоян щеше да се появи след часовете - към 14:30, когато Даниел щеше да го приеме в "своя" кабинет. Затова и се стремеше да изсмуче максимума от разговорите си с младата учителка. Следващия час им беше свободен и той достигна до същината на проблема - какво я "печели" тази жена. И докато тя беше зарадвана от всеки знак на мъжко внимание от страна на "Ангел", той полусляпо не забелязваше нейния флиртуващ поглед, постоянното и търсене на допир с него и наивния и смях на всичко, което той кажеше. Дори и да беше свързано с напълно излишни неща (които Даниел си бе подготвил предварително, за да е в час със събитията) като скорошната европейска титла на Дания или неочакваната смърт на Димитър Воев от "Нова генерация". В крайна сметка, тя се разкри максимално, разчитайки да му отвори вратичка за действие. Учудващо за хората, които познаваха Даниел през 2010, той не направи дори лек намек за нещо. Е, от любезно обеща разходка в следващите дни, но какво значеше това? Да, за Райна това беше идеално обещание - тя несъзнателно виждаше мистичен млад мъж, дошъл сякаш от космоса, който няма досег с други жени, освен с нея, тоест - какво по-добро можеше да се случи?

Но настъпи часът за родителското посещение. Даниел беше влязъл в новия си образ и тогава се появи баща му, Стоян. Беше в полудобро настроение, ако позволите. Беше добре облечен, приведен във вид за полагане, както казваше досадния математик от училището. Явно бъдещето на сина му беше единственото, което можеше да го изкара от моментите на самосъжаление и съсипване от работа. И той приемаше извикването в училището като нещо сериозно. Даниел беше по-стрестнатия всъщност. Пред него седеше баща му, все още изглеждащ млад, силен, с някаква скрита енергия може би. Всички тези години, в които баща му го учеше на разни неща, сякаш се бяха изпарили. Сякаш малкия Дани играеше училищния психолог.
- Добър ден, г-н... Смирненски, нали така? - попита нервно Даниел.
- Да, аз съм, но за какво съм тук?
- Господин Смирненски, ще карам направо - притеснени сме за Дани! Аз лично поговорих с него и научих за трудния ви развод, вашето отсъствие често от дома, заради работата и прочее. Затова ви извикахме да поговорим...

***

След близо час и нещо разговори, Стоян излезе видимо облекчен от стаята на психолога. Даниел беше разчувстван от споделеното, но и му личеше, че се е забавлявал истински със своята задача. Сякаш му беше пръв приятел, а не син. Може би през 1992г. не знаеше какво наистина се случва с баща му, но сега... сега знаеше! И в далечния край на коридора видяха идващата към тях Райна. Стоян нямаше идея, че това е учителка на сина му, нито че тя не беше случайно там.
- Харесва ли ви? - попита срамежливо Даниел. - Колежката е нова и е свободна, може би трябва да опитате с нея?
- Ами тя...?
- Съжалявам, ще трябва да ви оставям, но помнете - ако се отбиете този следобед към 5-6 в добър вид в сладкарницата на "Груев" и "Каравелов", тази голямата стара...
- Искате да кажете новата, дето откриха само преди два месеца...
- Ъъъ, да, да, същата, явно я бъркам с една по-стара друга... Та ако се отбиете, може да я видите, тя често виси там...
Стоян погледна приближаващата се усмихната млада дама и се зачуди. Благодари на Даниел за думите му и си тръгна към изхода, докато Даниел с лукав поглед поздрави Райна:
- Е, готова ли си за сладкарница... само че трябва да свърша нещо, става ли да се чакаме там към 5 и 30 днеска?

Re: ПЧФР - с добавен епизод 15

Kristo — Sun, 01 May 2011 03:17:10 +0300

Епизод 16 - и дори и техните идеи...

- Какво става с тях? - Кацарски попита младия си колега.
- Виждам нещо свързано с болки в ръката... може би е...

***

Даниел гледаше падналия човек и беше готов за ответния удар. Юмрукът му го беше повалил, но пияницата може би нямаше да се предаде толкова лесно. Все пак, ако не друго - беше пиян. Но човекът го изгледа и го напсува на ум. Не си струваше да стига до конфликти. Просто стана и побегна нанякъде. Проблемът беше в ръката на Даниел, която го болеше. Елена отиде до него:
- Ти си бил побойник, а? - засмя се тя.
- Побойник ли? Аз май съм по-контузен и от него, той поне е пил и не усеща болката...
- Добре ли си?
- Мисля, че да... само ми трябва малко лед, иначе ще ми мине.
- Не можа да издържиш да се направиш на герой, нали? - сепна му се Елена
- Знам, че не обичаш досадниците и... не исках да ти направи нещо, това е...
- И се изживяваш като мой закрилник!?
- Да, няма нужда да ми благодариш... - отвърна той саркастично.
Двамата продължиха покрай училището и нагоре по улицата. Видяха как Кольо и Стефания отключваха входната врата и се прибираха. Малката Ели ги видя - хванати под ръка.
- Мамо, мамо, виж, госпожица Яворова и гаджето и! - извика тя.
- Този младеж ли? - спогледаха се родителите и. - Сигурно е нейн приятел. Поне тя не казва да си има някого.
Да, в главите им дойде евентуалната идея да попитат дъщеря си от бъдещето, какво става с личния и живот и дали през 2010 те са вече баба и дядо. Въпрос, който изглежда им убягваше досега. И тази вечер преди да заспят обсъждаха това - дали мъжът до Елена днес всъщност и е нещо повече от приятел. Той им направи добро впечетление преди, а тя се чувстваше неудобно от него. Всички критерии бяха налице - дъщеря им, срамежливата, може би криеше нещо...

***

А Даниел и Елена се разхождаха из морската градина, търсейки приятно местенце за вечеря. В един от много си моменти на тишина, двамата се погледнаха и Даниел се засмя неочаквано.
- Какво? - попита го Елена.
- Ами... всичко това - ние с теб, изживявайки вечерта след работа, която не сме подозирали, че ще вършим. Учители - представяш ли си?
- Да... и същевременно - не. Сякаш не ми е това място, тебе не те знам как се справяш, може и да ти е по-добра опция за професия...
- Моля ти се - и в други неща ме бива.
- Да, да удряш разни навлеци, да си учител по история, да си досаден личен асистент...
- Чакай малко, за да сме честни - съм ти полезен с тези ми дейности от богатата ми палитра с качества и способности...
- Вярваш ли си? Аз май не. - вметна Елена.
Двамата влязоха в ресторант. Седнаха. Погледът на младата дама се спря върху семейство на една от съседните маси. Бяха четирима души - баща, майка, тийнейджър и малката им дъщеря. Доброто настроение на Елена за миг си отиде и тя отното стана сериозна и сдържана. Даниел, който се стремеше да я опознае и разучи, сякаш отново попадна на минно поле - не знаеше, какво да и каже, как да реагира на поредното и странно лицеизмятане.
- Между другото, сутринта видях из листовете ти текста на "Морски дни" на група Октава. Не знаех, че ти помага в тренирането на малкото момиченце?
- Моля? - излезе от временния си транс Елена.
- Ами беше написала текста на песента и имаше и плик там...
- Това не е "Морски дни", това е "Аз съм морето" - Ели го написа за конкурс по...
- Ели? Или ти си го написала през нощта, докато гледах футбол и смяташ да и го дадеш.
- Е, вече съм и го дала, а няма как да оспороиш, че е нейно авторско, защото го е написала тя, аз просто пооправих някои неща, реално си е наше, тоест мое, тоест нейно, уф...
- И не си взимала нищо от песента на Октава? Нищичко? "Не искам да се връщаш ти с друг" да ти говори нещо?
- Какво толкова? Може да съм ползвала малко идеи, но просто тематиката е близка...
- Не ти ли е хрумвало, че има авторски права?
- Моля ти се, тази песен още не е написана, има време до 2001 година, не мислиш ли?
- Ама... това е грешно не само като авторство, но и защото го крадеш, знаейки бъдещето, не забравяй, че оригиналният автор също е от този град и като важен поет, сигурно ще види текста на Ели, ще го използва за вдъхновение след време и... ще го съдят за плагиатство...
- Е?
- Ще е платиат от дете, което не го е написало, а е видяло текста от бъдещето от същия този автор, не схващаш ли, защо това е грешно?
- Може би ще му помогне да напише песента по-добре?
- Едва ли, повярвай ми...
- А ти май си си повярвал, че си някакъв закрилник на правдата и ми четеш морал? Точно ти, дето... - тук Елена реши да не задълбава и си замълча.
Тя отново погледна към съседната маса, докато сервитьорът слагаше салатките на тяхната. Беше видимо натъжена, но не искаше никой да разбере. От срам ли? Или от вина? Даниел беше спрял да и изучава емоциите за малко, колкото да започне да вечеря. Тя го погледна и каза:
- И между другото... благодаря ти за тази вечер, беше мило...

***

"Морски дни" от група Октава
текст: Недялко Йорданов
музика: Сашо Пешев, Кирил Господинов и Григор Мутафчиев
аранжимент: Влади Ампов "Графа"

Къде са ми вълните бели?
Да ме обгръщат като теб, любима моя,
която си в сърцето оплела,
слънцето и пясъкът на моята воля.
Да ни посрещне изгревът тогава,
да чертаем пътищата си с нашите длани,
и ако това лято е за нас жарава,
и картата на любовта, пътища събрани...

пр.
Аз искам да се сещам за това -
как вятърът тук се слива с водата,
която пък да получава още красота,
когато нашите крака не стъпват по земята.

И вълните, които прииждат към сърцето,
носейки усмивки стари, усмивки тайни,
дали облаците, които шляпат по небето,
ще се съберат сгушени някъде накрая?
И лятото, лятото доведе ни дотук,
където отново ще ни има двама,
не искам да се връщаш ти с друг,
и после през есента нас да ни няма...

пр.
Аз искам да се сещам за това -
как вятърът тук се слива с водата,
която пък да получава още красота,
когато нашите крака не стъпват по земята.

Re: ПЧФР - с добавен епизод 14

Kristo — Thu, 24 Mar 2011 03:55:24 +0200

Епизод 15 - ...и твоите идеи

Даниел Смирненски чакаше търпеливо пред голямата сграда, дизайнирана в соц-стил. Това беше училището, където Елена учеше преди гимназията и сега беше вътре с малката Ели. Наближаваше последният час, навън беше почти тъмно вече, тук-там се виждаха родители, които чакаха да приберат децата си. Даниел не беше отегчен, напротив - беше любопитен как е минал този ден за Елена и дали се справя с опърничавата и капризна... себе си. Даниел обмисляше и друго - какво ще направи с баща си. Искаше му се да го събере като някакъв агент на съдбата. Знаеше в кое заведение кисне баща му след работа. Знаеше, че трябва да убеди учителката първо да види баща му в училищна обстановка и после да се появи и в същия бар. И нещата щяха да тръгнат.

***

По-рано през същия ден, Елена изживяваше за втори път един и същи ден от живота си. Случайно беше денят, в който тя имаше нелека задача като ученичка да доведе някого в училище и той да представи професията си. В оригиналните събития от 1992, тя извика дядо си и нещата претърпяха пълен провал - горкият пенсионер обясняваше предимно за "войната, комунизма и ткзс-тата". Градските деца не се бяха сблъсквали с нито едно от трите, нещо повече - не биха искали да чуят отново за нито едно от трите. Но сега беше различно - малката Ели беше довела "тази млада госпожица, която има модерна професия".

Учениците разпитваха Елена, която се стараеше да прикрива истинската си професия... от бъдещето...
- Колко време учихте за да станете частна учителка? - малко момиченце я попита.
- Ами... 4 години в... най-престижния български университет и после в колеж в чужбина! - гордо излъга Елена. - Все пак трябва и чужд език! (тук децата от това простичко училище се впечетлиха наистина, дори повече от разказите на моряка и на пожарникаря от преди малко)
- А майка ви и баща ви, позволяваха ли ви да станете учителка? - попита едно неориентирано момченце.
- Ами те... - тук Елена се върна преди години. - Те ме разбраха, че така ще е най-добре, че това е правилния избор за мен с оглед на таланта ми...
Тук настъпи тишина. Елена осъзна, че думата "талант" беше малко излишна, децата не обърнаха внимание, учителката обаче го направи. Тя изгледа младата жена с почти ядосан поглед. Как е посмяла да твърди, че има талант за учителка? Елена пък гледаше Ели, как реагира на отговорите и, сякаш само тя присъстваше в стаята, а останалото бяха папараци, журналисти и случайни хора.

***

В едно от междучасията пък, двете останаха насаме и можеха да си поговорят не само за учебния процес.
- И в петък ще те взема след спортния празник, нали? - попита тя малката.
- Ами в петък сме в морската градина...
- А не искаш ли да... правим нещо друго... или да си другаде...? - настоя Елена.
- Не, Мими има рожден ден, трябва да сме там, тя ще си го празнува...
- Не, слушай миличка, може би не трябва да отивате там за рождения ден, не можете ли някъде другаде?
- Какво значение има? - учуди се момиченцето.
- Не, виж... просто... там май не е добре за рожденни дни, има по-забавни места, нали знаеш, където...
- Не, там ще е! - почти извика детето.

***

След часа, тя подаде лист със стихотворение на Ели - беше редактирала нейното. Беше го подобрила, ако позволите. Сигурно малката трябваше да си държи на нейното стихотворение и да не иска да бъде "подпомогната" от учителката си. Но Елито не беше изобщо заинтересована от самата творба. За нея беше важно да участва, да се опита да спечели, без значение дали ще се постарае или не. Не беше важно дали има проблем с плагиатство, дали е редно така. И дали ако постигне нещо ще е истинска победа. Но разлика имаше сега - Елена усети, че макар съвестта да не достигна на детето, то сега достигна в нея самата. Макар и да беше малко късно, де. Десетки години по-късно. Елена може би съжали, че помогна на малкото момиче, но какво можеше да направи? След като и заръча да иде и да го предаде в учителската стая, тя се обърна и реши да отиде да си купи нещо за хапване. Но каква беше изненадата и, когато пред нея се появи директорката на училището. Младенова!
- Госпожице! - сепна се възрастната жена. - Познавам ли ви от някъде?
- Ами аз... съм тук заради Ели Вапцарова, нейна..
- Не, аз съм ви виждала и преди, но къде...?
- Сигурно се припознавате, аз съм тук за първи ден в това училище...
- Не, не, моля ви се... виждала съм ви и преди...
Елена не знаеше какво да направи определено. Тя се усмихна и вдигна рамене, почти като от недообработена сцена от ситком. И просто премина нататък през коридора, оставяйки Младенова да гледа зад гърба и учудено.

***

И ето - Даниел дочака часовете да свършат и да започнат децата да си тръгват. Беше планирал да заведе Елена на бар, времето си беше топло за разходка. Той я видя как се задава към изхода и реши да тръгне да я посрещне. Докато вървеше, видя как тя се спря пред самита входна врата и говореше с непознат мъж. Даниел тръгна по-бързо натам. По пътя си към Елена, малката Ели го видя - родителите и я взимаха от училище този ден, защото трябваше да ходят на гости, те не обърнаха внимание на младия мъж, но тя си го спомни от болницата и се досети, че той познава учителката и. Но какво правеха двамата още заедно след толкова време? Момиченцето реши, че това не е просто приятел на "Мина Яворова" - нейната учителка. И започна да мисли, че вероятно и е гадже. Ели се засрами самичка от тази си мисъл и дори се изчерви и усмихна доволно. Сега вече виждаше Яворова като не просто учителка, а като човешко същество, което явно можеше да се влюбва. Поне детското и съзнание така го разбираше.

- Трябва да тръгвам, отдръпнете се! - извика му Елена.
- Хайде, една биричка, ей тука по заведенията, не може млада женица да се прибира сама и то толкова рано! - заяви и най-нагло подпийналия човек. - Ще те черпя, ще се забавляваме.
- Моля ви, господине, махнете се! - продължи тя.
- Хайде мацко, ще ти е гот с мене, не ми казвай, че не ти се язди, виж кво е яко времето!
- Остави времето намира! - изведнъж Даниел и това накара човекът да се обърне назад.
- Тва ли ти е стопанина, а? - въпрос към Елена.
- Ами той е...
- Да се маха... хайде младеж, ще ти я върна после, целичка, не се тревожи, само малко ще се позабавляваме...
Даниел се приближи към Елена, но беше изблъскан отстрани от пияния човек и падна на земята.

***

"Аз съм морето"
от Ели Вапцарова, IV Б клас

Дайте ми вълните, вълните бели
да ме обгръщат, да ме изпреварват -
те, които мислите ми са оплели,
когато пясъкът под мене пари...

Да чертаем с приливът по ръцете ни,
картата на любовта, география незнайна,
и вълните които се вливат в сърцето ми
да носят старите ни усмивки тайни!

Аз искам да си спомням за това -
как въздухът тук се слива с водата,
която сякаш получава още красота,
когато нашите души не стъпват по земята!

И лятото, което доведе ни дотук,
отново там ще ни намери двама - близки!
Не искам да се връщаш ти с друг,
а да си само с мен под слънцето искам!

[url][/url]

Re: ПЧФР - с добавен епизод 13

Kristo — Sun, 06 Mar 2011 01:20:25 +0200

Епизод 14 - Моите идеи...

Учениците чакаха нетърпеливо да изминат 15 минути, за да могат да напуснат класната стая. Учител така и не идваше и те вече си представяха, какво ги чака навън. Дани и момчето с което седяха на един чин - Логи, драскаха, правеха топчета, с които да се замерват и още много неща, които обикновенно правят децата в такава ситуация. За тях учебниците и уроците бяха излишни, сякаш поставени неправилно в живота им - грешка, която ситуации като тази, в която имат свободен час, щяха да поправят. Но вратата се отвори и млад мъж влезе в стаята, носещ само учебник в ръката си.
- Кой ли пък е този? Дали не е заместващия учител? - попита Логи.
- Той е... ангел, сещаш се нали...? - отговори му Дани.
- Седнете деца! - Даниел позволи на учениците да седнат и започна да говори. - Аз съм заместник-учителят по история. името ми е Ангел...
- Казах ти! - отново погледна към съученика си по чин малкия Дани.
- ... Гавраилов, и тази седмица ще ви водя часовете по история. Така, нека видим докъде сте стигнали. Кой ще каже, какво взехте последно?

***

- Този път ще е различно! - Елена се опитваше да убеди малкото момиче. - Има много неща, на които да те науча, миличка...
- Мамо, бяхме решили! - малката Ели се опитваше да игнорира наставничката си. - Госпожица Мина Яворова да не ми е учителка повече! Не я искам!
- Ели, послушай я, моля те, тя ще ти помага с уроците, ще ти помага да си учиш, знаеш, колко ти е трудно сега. Няма да те води по курсове и танци! Тя иска да ти се реваншира за предния път, нали така Мина? - отвърна майката.
- Да, сега чух, че искаш да участваш в състезанието за млади поети, нали така? Мога да ти помогна да измислиш добро стихотворение. Аз като млада също пишех. Тоест на твоята възраст.
- Да, ама не си печелила нали... - скастри я малката.
- Ами аз... - Елена погледна за миг майка си, после пак малката Ели. - Не съм, но ти... ти можеш с моя помощ, хайде да видим какво си измислила?
Малката започна да рови по тетрадките си, което беше знак, че интересът и бе спечелен. Майка и Стефания излезе от стаята с престорена усмивка и остави двете си "дъщери" да се занимават с училищните дела, някак облегчена, че нещата може и да отиват в правилна посока.

***

- Добър ден, колеги! - Даниел поздрави учителите в учителската стая. - Как сте?
Вътре имаше няколко по-възрастни учителки и учители, като измежду тях се открояваше по-млада учителка. Тази, която първо грабна учудения поглед на Даниел, а после и самата тя хвърли своя такъв върху него. Младата жена стана от мястото си, прекъсвайки попълването на уж-важен документ и се приближи към новопоявилия се учител.
- Добър ден, вие сигурно сте заместникът по история, нали така? - попита тя
- Да, приятно ми е, Ангел Гавраилов, за малко съм в града. - отговори Даниел. - Вие ли сте единствената по-млада тук, човек би си помислил, че сме в старчески дом!
- Да, аз съм Райна Караджова, учител по природознание. Приятно ми е.
Даниел и Райна се здрависаха, докато любопитно се изпиваха с погледи. Младата жена не се усещаше, сякаш беше чакала специално такъв човек да се появи в училището. Докато Даниел имаше съвсем други планове за нея и може би нямаше търпение да се види с малкия Дани за да уточнят плана си. Но сега възпитанието му и негласния протокол на общуването между младите хора от различни полове изискваше да се усмихва и фриволно да оглежда тялото и лицето на учителката. На нея и харесваше и без това.

***

Даниел и малкият Дани стояха до прозорците в училището. Някъде по коридора нататък се виждаше госпожица Караджова, която любопитно наблюдаваше "учителя" и "ученика". Нямаше представа как новият даскал се беше сближил толкова бързо с един случаен ученик. Тя виждаше грижовността и вниманието в очите на Даниел, спрямо малкото момче и беше впечетлена. Затова и се правеше на приятно разсеяна, за да не я гледат с учудване и нея.
- Значи трябва просто да го накараме да отиде там в уреченото време, нали? Да кажеш, че това е баща ти и той ще я хареса! - каза Даниел на малкото момче
- Да не мислиш, че не съм го пробвал! - почти извика въпросното момче.
- Да, да, знам планът ти какъв е, все пак аз го бях измислил. Помниш ли какво се разбрахме сутринта преди часовете - ще ти се реванширам за всичко, стига да ми позволиш. Така, че сега сме не един, а два велики мозъка, ще се справим!
- Сигурен ли си, че тя ще го хареса?
- А защо не? Тя ми беше любимате учителка по това време, свободна е и изглежда лесна. Тоест... изглежда любвеобвилна и мила и добра! - поправи се Даниел.
- И нищо няма да стане като предния път?
- Да се надяваме, че не... Виж Дани, тук правим 2 добрини - намираме жена за баща ни, а в същото време те лишаваме от това, след само 1 срок, тази учителка да почне да се държи гадно с мен... т.е. с теб, разбираш ли? Тя беше истински кошмар от един момент нататък, предполагам е била самотна или депресирана и си го и изкарвала на нас. По-точно на мен, ти може и да пропуснеш този момент, ако всичко върви по план!
- Дано си прав, че иначе...
- Че иначе какво? И двамата сме в този отбор, и двамата ще страдаме по равно... Нали?

***

"Аз съм морето"
от Ели Вапцарова, IV Б клас

Дайте ми вълните синьо-бели,
да ме плискат, да ме събарят -
да има по ръцете ми морски дантели,
и под краката ми пясъци да парят.

Да чертае приливът по моите ръце,
карта на животи, преоблечени русалки,
и вълните идват солени в моето сърце,
и носят ми те усмихнати рибки малки.

Аз искам да го помня все така -
с малките сини капчици от водата,
която издига ме на мокрите крила,
и ме понася над него в небесата.

И лятото, като дойде време за нас,
отново там ще се намерим до него близо,
където...

Re: ПЧФР - с добавен епизод 12

Kristo — Sun, 13 Feb 2011 05:55:25 +0200

Епизод 13 - Подкрепа

Елена и Даниел отново се оказаха сами в познатата им таванска стая. Там, където допреди няколко часа се втурнаха бързо, за да се приберат у дома. Но стаята не се намираше в същата онази епоха. Сега беше 1992г. и двамата имаха нови идеи и задачи за себе си. Или ако позволите - за собствените си егота. Елена все още беше ядосана на Даниел, без сама да може да обясни защо. Целият и яд се стоварваше върху него, не за друго, а защото в чуждото време и чуждото място, само той можеше да я разбере. А той? Да, той я разбираше - допреди експеримента, беше вярвал, че родителите му са се разделили заради скандалите си, които той така и не беше виждал и чувал. Но сега през погледа на детето на 8г., той видя какво всъщност е станало и беше гневен. Не на тях, защото все пак те са хора и то неперфектни. Беше ядосан на себе си, хем, че е живял толкова години в заблуждение, хем, че научи истината, която не му се харесваше. Сякаш не искаше нито единия от двата варианта на живота си. Но нямаше как да направи нов избор или да промени нещата.

Елена от своя страна първа тръгна да излиза от помещението - предстоеше и много работа, за да я "наемат" отново като наставничка на малката Ели. И то да я наемат родителите, които тя остави преди 2г. да намерят детето си в болница със счупен крак и в шок. Които може би тогава не бяха убедени дали е правилно всичко това, но сега определено щяха да са сигурни, че Елена сама ще си вреди. От нейното присъствие, малката Ели подобри знанията си в доста предмети, научи какви хобита и интереси трябва да има, но това което детето щеше да запомни бе само 1 - болницата, гипса, сълзите...

Даниел побърза след нея, но скоро Елена се спря един етаж под таванската стаичка. Сякаш си спомняше нещо, случило се преди години? Или по-скоро преди часове:
- Младенова! - прошепна си тя
- Младенова!?
- Старата ми директорка, която живее в сградата!
- А... тази Младенова... какво за нея? - попита Даниел.
- Тя ще... о, нищо, нищо... да слизаме, да се махаме от тук...
- Страх те е, че ще я видим ли? Спокойно, шансът е нищожен, а и ще внимаваме много по стълбите... този път! - тук Даниел реши да поразвесели притеснената си спътница.

***

В ресторанта на хотела, в който бяха настанени, между Елена и Даниел студенината и мълчанието започваха да стават досадни. Двамата вечеряха спокойно, след като Даниел беше прибрал добра сума от залаганията, която да ги издържа през седмицата. Поглеждаха се уж случайно, но усещаха, че от съседните маси ги гледат, сякаш са извънземни. И решиха, че ролите им на "отчуждени съпрузи" отиваха в твърде странна крайност.
- Харесва ли ти салатата? Не разбирам, как ще се наядеш с нея, но... предполагам фигурата ти иска жертви... Дори и когато си в отпуска от...
- Недей! Просто недей... - Елена беше решила да не допуска да я разсеят от мислите и...
- Съжалявам! - каза Даниел. - Притеснена си и то е видно. Не знам, как ще успееш да отидеш да поговориш с вашите тази вечер. Мога да дойда с теб, ако искаш. За морална подкрепа.
Елена чу думите му много добре, погледна го, но не намери сили в себе си поне да му благодари за предложението. За нея беше обидно, че човек като него може да я съжали и да стигне до там да и предложи помощ, подкрепа. Чувстваше се, сякаш губи добре-контролирания си живот в сферата на неизвестното, което уж трябваше да познава - детството си и миналото си. Тя искаше да разполага с идеи, инструменти и тактики за да управлява всичко. А вместо това разполагаше със седем дни, първокласна хотелска стая, събеседник, пари и едно гневно семейство, което тя трябваше да види отново.
- Защо Сантос?
- Защо Сантос ли? Защо не? Играха доста добре, вкараха 3 гола за едно полувреме и при 4:3, аз спечелих доста. Кой да повярва, че Крузейро ще паднат така, а?
- И пак сме с име на отбор?
- Твърде странно щеше да е име на играч, не мислиш ли? Може би държиш да караме на английски, но какво да направя, нямаше мачове на тази дата точно. Имаш късмет, че в Южна Америка играят...
- Както и да е... Ще дойдеш ли с мен до вкъщи?

***

Нашите двама герои вървяха из улиците на крайморския град в прохладната вечер на октомври. Елена си разсъждаваше, с какви реплики ще трябва да започне. Дали трябваше да поговори и с малката? Или да я види утре, по светло?
- А мен как ще ме представиш? - върна я в една друга тема Даниел.
- Ами... май не съм мислила за това, досега не съм те споменавала.
- А малката ни виждаше нон-стоп двамата да идваме да я взимаме, не знам дали ме помни мене, но сигурно е казала, че учителката и си има готино "гадже".
- Готино ли... пфф, не ставай смешен. Тя знае, че може да се уреди и с по-готини типове...
- Това прозвуча...
- Оф, стига... Ти ще си...
- Личния асистент - така няма да задават въпроси и да ме мислят много. Нито и Ели де...
- Сега по-важното е, как ще реагират като ме видят пак... след 2г. от живота им... Те са предупредени, че ще се върна, но не знаят кога. Просто не знам...

Двамата стигнаха най-накрая до входната врата и влязоха в кооперацията. Мъчително се изкачваха по стълбите, защото сградата нямаше асансьор. И най-накрая стигнаха до етажа. Даниел натисна звънеца, преди да изчака Елена да каже, че е готова, при което нейният поглед просто го стрелна за миг. Всичките и реплики и идеи изчезнаха безследно. Той докосна гърба и и я побутна към вратата, някакси показвайки, че е до нея и не е сама. Тя все още не знаеше, как да възприеме това. В този момент вратата се отвори...
- Елена... - мъжът се шокира при вида на дъщеря си. - Стефи, ела за малко!
- Здравей тате! - със страхлив глас му отвърна Елена. - Ето ме отново!
Стефания и Кольо се пулеха на дъщеря си, която седеше на входа им.
- Елена, ти... какво правиш пак тук? Нали, нали уж... Ели ни каза, че няма да те вижда повече? - Кольо стреля първи.
- Ами аз... имам важна работа сега с нея и трябва да се върна. Разберете!
- Горкото дете изкара 2 месеца в гипс на крака и още си спомня със страх за това! Как смееш да ни идваш пак и да ни искаш пак твоите неща и планове, не те ли е срам... - Стефания се разбесня справедливо на щерка си. - Толкова беше малка и доверчива, а ти така да я нараниш, знаеш ли колко се изплашихме, като я открихме в болницата?
- Стефи, моля те, хората слушат! - намеси се и Кольо отново.
- Тате, мамо... - през сълзи Елена говореше. - Наистина съжалявам, знам, че беше глупава грешка...
Двойката седеше на прага си и изумени наблюдаваха дъщеря си от бъдещето, която се беше разплакала. Напрежението и си беше казало думата. Сега тя сякаш се мъчеше да открие правилните думи за да продължи монолога си.
- А той кой е? - бащата посочи Даниел.
- Аз съм Даниел, асистент съм на Ел, приятно ми е.
- И на мен, аз съм Никола, това е Стефания.
Елена реши да започне все пак:
- Чуй те ме, много е важно, да говоря с нея ТАЗИ седмица! Трябва да помогна да...
- Защо пък тази седмица, какво ще трябва да направиш с нея? - каза майка и
- Не ме питайте, просто ми се доверете, трябва да съм до нея, трябва да говоря с нея...
- Как ще ти се доверя? Да ти я дам пак, кой знае, какво ще и се случи с нея, не искам да ти се доверявам...
- Но мамо, тя ще... моля те, изслушай ме поне, трябва да ми повярваш...
- Ели, миличка, откажи се вече, прибери се там в 2010 и ни остави тука, ще се справим и без...
- Не, не, няма да стане, трябва да съм тук до нея сега...
- Трябва да послушате дъщеря си! - намеси се от никъде Даниел. - Тя все пак ви е дъщеря и сигурно знае нещо, което ще се случи. Не искаше да нарани Ели преди 2г. Послушайте я, тя иска да помогне, знае какво прави...

Re: ПЧФР - с добавен епизод 11

Kristo — Mon, 07 Feb 2011 04:31:54 +0200

Епизод 12 - Добри намерения

Елена стоеше на компютъра, които и бяха предоставили и пишеше имейл. На няколко пъти се спираше, сякаш сепваше, все едно, че прави нещо нередно. Оглеждаше се и продължаваше, да не би някой да разбере, какво пише. И след като написа солидно количество текст го прочете внимателно. За няколко мига се колебаеше, дали да го изпрати или не. Струваше и се някак нередно да пише всичко това, сякаш и беше твърде тежко да говори отново по старите проблеми, които я мъчеха. Но може би това послание беше крачката към успокояването на душата и. Дали?

***

В същото време, останалите бяха твърде заети със своите си неща за вършене. В съседната зала Професорът и Даниел разглеждаха базата данни, като дори си помагаха с бележник, където отбелязваха дадена информация.
- Запомнил си резултатите надявам се?
- Да, малко трудно ще е, все пак не са английски, а южноамерикански първенства. Да се надяваме, че няма да има проблеми с залозите и парите.
- Така, какво друго искаше да видиш от базата си данни?
- Е, какво е ставало с баща ми по това време? Имам бледи спомени от този си период, основно ходенето на училище, немотията, как баба и дядо често идваха и се караха с баща ми...
- А майка ти?
- На колко години сте професоре?
- На 56, Даниел, защо?
- И вече забравяте, какво четохме одеве? Преди 30 минути, професоре! Никога не видях майка си отново след развода им!
- О, да, простете ми, толкова да съм се отплеснал с тия облъчващи монитори и...
- Няма и какво да ви напомням, знаете, че това си е тайна между нас. За пред обществото, майка ми е починала като съм бил тийнейджър и аз съм бил до нея в последния и миг. А какво е ставало, си знаем ние, като наши си хора!
- А не се ли чудите, какво е станало с нея в действителност? Ако е видяла книгата ви и е разбрала, че сте я "убили"?
- Тя сама се "уби" през 90те! И малкият Дани не иска да я вижда, и аз не искам да я виждам, дори сега!
Вратата се отвори леко и Стаменов даде знак на двамата, че е време да отидат във голямата зала

***

В своята си стая, Мария Колева провеждаше важен телефонен разговор:
- Наистина, кълна ти се, не знам, как стана, но се случи и е факт - с него съм сега и това е!
- Мими, как можеш да ми причиняваш това? - чуваше се мъжки глас отсреща. - От 6 години сме заедно, какво стана? Кога спря да ме обичаш и хареса тоя к'ъв беше?
- Не знам, какво се случи, но с него си паснахме, правихме секс в лабораторията и може да се каже, че се вече двойка. Не го мисли, може би съм открила правилния мъж за себе си. Та ние тръгнахме като бяхме на по 15, нима си очаквал да сме заедно цял живот? По-добре ми е с него, ще го чакам да се върне и ще сме заедно!
- Как ще го чакаш, тоя развратник? Той колко жени е бил, знаеш го какъв е!
- Това са само слухове, бе, не говори така, и ти ли им вярваш на списанията?
- Как да не им вярвам, ти виждала ли си го що за стока е?
- Виждала съм го и съм била с него?
- И имаш наглостта да ме зарежеш по телефон заради някаква тръпка?
- Не е тръпка, влюбена съм!
- Влюбена била!? Откога бе? Шест години... ти разбираш ли? Шест години не си поглеждала чуждо, сега какво ти стана?
- От доста време си го бях заплюла и си обещах ако ми падне, да го сваля?
- От колко време?
- Не е твоя работа!
- Как няма да е моя работа, ти разбираш ли го тва, което ми го казваш? Изневерила ми била и няма как да ми го кажеш в очите?
- Това е положението, предпочитам да съм честна и да не те лъжа, не го приемай тежко!
- Какво тежко, ма, това ми бяха шест години от живота, ти помниш ли, какво ми говореше - "Нека да завършим и ще си намерим жилище и ще се оженим"? Какво ти стана в тая лаборатория там, бе?
- Съжалявам, не можеш да направиш нищо...
- Абе ти бива ли да си толкова долна ку...
Колева веднага затвори телефона, когато Стаменов дойде да я извика обратно в голямата зала на лабораторията, защото предстоеше ново изпращане. Тя се пооправи, остави изцапаните си дрехи в торбичка и отново сложи бялата си престилка и го последва.

***

Елена се колебаеше все още дали да натисне бутона. Струваше и се толкова лесно, че ще изплаче всичко, без да се налага да вижда очи в очи, адресата на писмото. Сякаш това щеше да я облекчи. Но в същото време и се струваше, че върши нещо нередно да повдига пак въпроса... На вратата и се почука и Колева и Стаменов идваха да я вземат. Тя последно погледна написания текст и реши, че не си е губила времето досега за нещо. Сърцето и се изпълни с надежда и тя дори леко се усмихна. Елена се изправи и тръгна към отворената врата, оставяйки зад себе си надписа "Съобщението изпратено успешно" на монитора...

***

Всички бяха в голямата зала отново и Даниел и Елена размениха неудобно погледи, всеки мислейки си за своя моментен проблем. Докато Стаменов засрамено се стремеше да избягва погледа на Елена и работеше по настройките на машината, Колева пък търсеше настойчиво поне една малка усмивка в нейна посока от страна на Даниел. Професор Кацарски поглеждаше ту към актрисата, ту към водещия и тръпнеше да им зададе въпросите, които си беше наумил:
- Е, какви са ви плановете, така да се каже?
Елена за миг се върна към мейла, който беше изпратила и надеждата от лицето изчезна. Тя погледна към Даниел, който я гледаше с нескрита доза любопитство, тъй като тя беше избрала датата и се очакваше от нея да има изградена представа, какво ще прави. Професорът също очакваше да разбере, какво ще се случи този път...
- Ще се... сдобря с Ели като начало. Ще гледам да и помагам в училище, с каквото мога. - погледът на Елена показваше несигурност в мислите и, сякаш сама не вярваше, че е способна на тези действия. - Също ще говоря с родителите си, как да я възпитават и да...
- А вие, Смирненски? - рязко се обърна към мислещия Даниел
- Професоре, аз... ами като начало ще помогна на баща ми за... т.е. не пряко, а с помощта на Дани. Дани като малък... така де, аз като малък имах план за тате и... сега мога да го реализирам като сме двамата... А и има нещо, което не искам да ви кажа за Дани, особено пък пред Елена, която той познава...
- Моля? - Елена учудено възрази. - Какво мога да му направя?
- Ще видиш, само нека стигнем!
- А така, деца мои, мисля, че е време да легнете, Стаменов, как сме с брояча, нагласен ли е?
Елена и Даниел легнаха на масите и отново се погледнаха - този път неудобството у Даниел се беше изпарило и той и направи знак с палец, че всичко ще е наред. Тя все още не беше сигурна в очакванията си и погледна с отегчение жеста му. Машините над тях заработиха и Професорът се отдръпна и отиде при таблото за контрол...

Re: ПЧФР - с добавен епизод 10

Kristo — Fri, 28 Jan 2011 04:09:22 +0200

Епизод 11 - Постижения, част втора

- Имаш ли си приятел? - изстреля веднага Стаменов
- Моля!? Нима си мислиш, че ще ти кажа на тебе? - Елена троснато отвърна на младия учен. - Личните си дела не ги обсъждам с никого и никъде!
- Но във интернет...
- Няма нищо за гледане в интернет, слухове - хиляди... - какво още ще ме изследвате...
- Ами резултатите от тестовете... Ти и Даниел не сте ли... разбираш, все пак бяхте заедно през...
Елена хвърли доста изненадан поглед към младото момче, което се смути от цялата неловкост на въпроса си. Все пак, Стаменов се опитваше да скрие, че е повлиян от чара и.
- Ти никога не си говорил на живо с привлекателна жена, нали, Мишок?
- Ами аз... всъщност
- Ясно, ясно...
Елена осъзнаваше, че има насреща си поредния фен. Един от многото, които дори и в такава ситуация и такова място, биха се появили. Същото, което и се случва всеки ден в Америка, същото, което и се случва и всеки ден в България.
- Не сме... той не е за мен, той е просто смешник. Не си ли го виждал, тука в България, нещата все още са толкова зле като качество. Как са го взели изобщо...
- Ами с професора знаехме, че ще си паснете като данни, като манталитети...
- Манталитети??? - не сдържа учудването си отново, Елена. - Кви манталитети, бе???
- ... а и все пак сте еднакво популярни в страната и...
- Еднакво???

***

http://www.imdb.com/name/nm0004989/

ELENA VAPZAROVA

Elena was born in Varna, Bulgaria. She began her acting career in Sofia, Bulgaria at the age of 24 in commercials sponsoring such companies as McDonald's, Nivea and Ford. She is a talanted young actress, who stars in movies such as "Mini-body", "Empty World", "Mr. No One" and "What's the weather inside of me?", before starring in her most famous role yet in "In third person" as Irina, which earned her an Oscar and a Golden Globe nomination.

Now she take part of "The past-changing experiment" in her native Bulgaria, being the first bulgarian celebrity to participate, also first Hollywood actress to participate due to the license for the time-machine technology's still pending in USA.

BORN: Elena Nikolova Vapzarova, 24 May 1982 in Varna, Bulgaria

PHOTOS: ...

AWARDS AND NOMINATIONS: 1 Academy nomination, 1 Golden globe nomination

KNOWN FOR: ZOOM 3D, In third person, I'm alone in the castle, Empty World

FILMOGRAPHY:
Jump to: Actress | Soundtrack | Self | Archive Footage

ZOOM 3D (2013)
... Nelly (rumored)

Mini-Body (2010)
.... as AJ Lee

Empty World (2009)
.... as Jill Valentine

Mr. No One (2009)
.... as Janice

In third person (2009)
.... as Irina

Tired Wings (2008)
.... as Penelope "Penny" Windham

I'm alone in the castle (2008)
.... as Victoria

What's the weather inside of me? (2007)
.... as Sylvia

Otkakto ti (2006)
internationally released like "Since you left me"
.... as Stoyanka Nikodimova

***

- Единайсти Октомври, 1992! - Елена отвърна на зададения въпрос на Стаменов
- Сигурна ли сте?
- Ти сигурен ли си, че ще ме питаш пак?
- Ами...
Елена стана от леглото и тръгна към вратата. Беше време да се върнат при професора и да уточнят последните детайли. Предстоеше им второ пътуване във времето, а тя имаше мрачни предчувствия. Въпреки това, сигурността и относно желаната дата и волята да промени нещата за добро, я правеха смела и дръзка. Тя знаеше, че връщането ще я срещне отново с малката Ели, с която се бяха разделили 2 години по-рано със сълзи, притеснения, уплаха, болка и разочарование. Какво щеше да дойде този път?

Re: ПЧФР - с добавен епизод 9

Kristo — Thu, 27 Jan 2011 04:13:48 +0200

Епизод 10 - Постижения, част първа

- На живо си дори по-красив!
- Моля? - върна се от мислите си, Даниел
- Много си секси, както по телевизията! Имаш кво да покажеш! - младата Мария Колева не обръщаше внимание на замаяния човек до нея, на който правеше изследвания и попълваше данните му в картоните. - Ама знаете, списанията какво пишат за вас, нали драги?
- Списанията?
- Да, списанията! Казват, че сте били женкар и не се задържате много с една жена! И искам да ви питам така... лично... между нас си - имате ли си някоя по... абе по-постоянна или сега сте си сам?
- Аз ли? - Даниел не вярваше на какво точно трябва да отговори на момента. - Ами сам съм, да... Но все пак не вярвайте на всички списания, те до голяма степен си измислят историите...
- Дори това за подвизите ви в лег...
- Всичко, всичко! - прекъсна я Даниел и се опита да стане от леглото, но Колева го върна обратно. - Какво?
- Останете още малко, мисля, че трябва да се уверя сама дали списанията лъжат...
- Мисля, че е оче...
- Заключих я докато лягахте на леглото и мисля, че имаме малко време, ако сме бързи, даже можем да...
- Чакай малко, ти говориш за...
- ... опитаме 2 или може би 3 пъти... - Колева сложи ръка на устните на същисания Даниел и нежно го целуна по гърдите.
Даниел не знаеше какво да прави в този момент. През главата му течаха хиляди мисли, може би още хиляди чакаха ред за да се появят на тяхно място. А той лежеше на това легло, гол до кръстта, заобиколен от сложни апарати, като само този който показваше пулса и кръвното му налягане, му изглеждаше някак логичен. Даниел леко надигна глава и осъзна, че лепенките с кабели, в които беше опасан, ги нямаше вече. Колева ги беше разкарала за секунди и бавно с език слизаше от гърдите му към корема и после още надолу. Тя нямаше нищо против да поеме инициативата в свои ръце. А той все още не вярваше какво става всъщност. Ръцете и стигнаха до целта си и тя го погледна право в очите с жар. Той нямаше нито сили, нито желание да откаже предстоящото. В жест на съгласие с нея, просто се усмихна и дори сложи ръка на главата и - даваше и знак, че ще се наслади и дори сам ще контролира движенията и. Колева само това и чакаше и го награби... с уста... Даниел се отпусна назад и ползваше ръката си за да движи младото момиче над него, което с нескрито желание му правеше свирка и честичко го поглеждаше, търсейки ту одобрение, ту задоволство. А мъжът под нея и показваше и двете...

***

http://www.bulgarianstars.com/news/32df84j

ДАНИЕЛ СМИРНЕНСКИ В ТАЙНА АФЕРА С МЛАДА НАДЕЖДА НА ФОЛКА

Телевизионният водещ Даниел Смирненски се забърка в нова интрига, този път с младата певица Евгения. Според новият слух, популярното лице от екрана е бил засичан да се движи по нощните клубове на Черноморието с русокосото изкушение от Легато Мюзик, която за капак е и семейна и с дете.

Певицата е известна като една от малкото млади майки в поп-фолка, като е женена от 19годишна за сегашния си съпруг Самуил, който е и нейн продуцент. Двамата имат момченце на близо годинка и информацията за тях е, че са едно щастливо семейство. Евгения, която покори класациите с цели 3 песни, макар и да е само на 22, не е известна да има щур характер или да се отдава на извънбрачни похождения. Затова и като гръм от ясно небе бе появилата се в интернет информация, придружена със снимки, че тя прекарва нощите си с известния водещ. Двамата са били снимани как се натискат в морска дискотека, после излизат заедно и тръгват пеша към известен хотел в близост. Според очевидци на случката, това са били именно те, като дори Евгения е откликнала на молбите за автографи на феновете, които са я разпознали. Двамата демонстрират доста топли отношения, като през цялото време са танцували, смяли са се и дори са се обарвали неприлично в самата дискотека, без да им пука от любопитните погледи (а и камери) на хората.

Даниел отрича да ползва Евгения като любовница, като дори твърди, че не познава такава певица. Последните месеци, медиите непрекъснато нищеха похожденията му с известни и не дотам известни жени, но той никога не е казвал категорично с коя е имал или нямал вземане-даване. Според близки до него лица, пожелали анонимност, твърдят, че Евгения е просто поредната му, която той ще захвърли, след като му омръзне. С това и се заформя мнението, че връзката между двамата е чисто физическа, като младата майка търси нещо за разведряване от майчинството, семейството и бързоразвиващата се кариера, докато морския гларус просто се опитва да отбележи още 1 точка в графата си с постижения, а именно - да вкара в леглото и Евгения. Тя не е първата семейна дама, която стига до леглото му. Припомняме ви, че през 2008г. Даниел Смирненски стана причина за разтрогването на брака на Ивелина Попова и съпруга и Евлоги, като дизайнерката и Даниел бяха изловени от смели фотографи да правят секс в горичка в близост до Пловдив, в семейното возило на Попова. Тогава ясно си личеше, че на фотосите са именно те и аферата беше използвана срещу Попова в последвалия развод. Даниел често бива замесен в клюки, които го свързват с ангажирани жени, но този път поне е подбрал нещо младо и по-невинно. Вижте снимките в галерията ни.

ОСТАВИ КОМЕНТАР:

15:39
gossipka:
Това на снимките НЕ Е ТЯ, виждала съм я на живо, тя не се облича толкова евтино!

15:40
realter89:
Abe kvo ni zanimavate s folk-ku*****, ako ne q bodne toq, shte e q bodne oniq
Aman ot tiq folk-"pevici"

15:42
peshosiepesho:
Ам тя може и си е такава, ама кой не би я опънал, ако му падне?
Данчото поне знае, че като им се насити може да ги разкара, евала пичага!

15:42
realter89:
Mi az bih q opynal ako mi doide u nas i mi klekne, ama kvo ot tva? Tva neq ne q pravi po-razlichna?

15:44
Иванова:
И това ми била майка и съпруга - да я гледат семейството и, родителите и, съпругът и на тези клипчета. Това тя ли е изобщо? Има малко дете, а ходи по дискотеките и върши такива глупости и то с този... водещ ли е, какво е, той няма ли малко мъжка чест да не закача семействата?

15:45
peshosiepesho:
Ми то ква чест, тя е на 22, живее и се, няма да си седи у тях, да гледа турски сериали и да клати люлката, като може нея да я клатят по хотелите... те на 30-40г. нямат грам срам, че хлапачка на 22 ли трябва да има? Да не е раждала дете и да не се бракувала млада

15:49
pavel40:
Toq pak li go puskat tuka beEee? Ne moje li da si se skrie tam i da ne ni davat novini za nego i ku*volqka mu? Da si vodi tam predawaneto, deto mu go svaliha ot efir i da si gleda kefa, samo da ne ni gi iztiposwat tiq neshta na nas... Inak evala pravim na jenkata, ne q znam kva e, ama po mutrata i li4i 4e si go tyrsi i si go polu4ava... sigruno i ne samo ot nego de

***

- Колева? Колева, всичко наред ли е? - гласът на професора и неговото блъскане по вратата се чуваха вътре.
Даниел погледна момичето - беше с разрошена коса, цялата опръскана от него, като дори очилата и не бяха пощадени от слузта. Тя се опитваше по-бързо да си закопчее ризата и да оправи панталона си по някакъв начин.
- Чакай! - спря я Даниел - Трябва да открием сутиена ти, сигурно е по пода някъде!
Мария Колева просто го погледна в очите, спирайки всякакви действия.
- Не си носила изобщо нали... - осъзна Даниел
- В стаята, където съм настанена е. Като ми казаха преди близо ден, че аз ще ви правя прегледа, просто отидох и си ги свалих там...
- Планирала си го? Хитра си... но все пак имай малко достойнство и поне носи гащи, става ли? А сега ще ида да отворя на професор Кацарски, да не се притеснява!
- Не, чакай, трябва да си оправя ризата, цялата съм в сперма, трябва да се избърша, ако ме види така...
- Мисля, че звуците са му стигнали за да се сети, той не е глупав човек, нали?

Re: ПЧФР - с добавен епизод 8

Kristo — Sat, 15 Jan 2011 05:04:38 +0200

Епизод 9 - Добри новини

- Нямаме никакво време за това, Ел! - Даниел поглеждаше към нея, докато носеше малкия изплашен Дани към дома му.
- Не ме наричай...
- Знам, знам, но трябва да тръгнем в обратна посока - към таванската стая, знаеш колко време ни остава...
- И да го оставим тук ли? Искаш да го върнем на вашите точно сега?
- Не, почакай, виждам я... - Даниел помаха с ръка на баба Керанка, която точно се прибираше във входа. - Ще поговорим с нея, тя ще се погрижи...

***

Десетина минути по-късно, малкият Дани беше "намерен" и от своите съвременници, след като беше върнат от Елена и Даниел. Баба Керанка го заведе у тях и се обади в полицията и скоро родителите му го прибраха. Милата възрастна жена помогна на детето да се успокои и да приеме случващото се в този ден. Дани сякаш се чувстваше като ударен - нямаше идея, какво ще става с него тепърва. Майка му си прибра нещата и замина. А баща му сякаш беше друг човек - не можеше да си намери място от притеснения, от стрес, от гняв, дори сълзите в очите му се виждаха странни на малкото момче... Всичко това, щеше да е началото на новия му живот - дете на разведени... Само един родител...

***

- Как така са я заключили тая врата, точно като трябва да сме горе? - Даниел се опитваше да намери начин да я отвори.
- Звънни на някой от звънците, все някой ще ни отключи? - предложи му Елена.
- На кого например, не знам кой живее тук, нито тези имена ми говорят нещо, кой знае дали някой си е вкъщи...
Въпреки това натисна един от звънците, с надежда да се случи нещо. Оказа се втория етаж, а на терасата на този апартамент се появи жена на средна възраст с ролки за коса и гребен, очевидно и разстроена, че е била прекъсната...
- Какво искате, кого търсите вие?
- Госпожо Младенова? - учудено попита Елена и очите се впериха в жената.
- Кои сте вие, какво има? - от терасата продължаваха да падат въпроси
- Ти я познаваш? - Даниел тихо попита Елена - Коя е тази жена? Знаела ли си, че...
- Нямаме време, това е старата ми директорка... не знаех, че живее тук, но я помня, може да ни пусне вътре...
- Кого търсите... Мъжа ми го няма?
- Госпожо Младенова, ние сме дошли от... - започна Елена
- ... министерството на образованието, може ли да се качим да поговорим с вас - продължи в този дух и Даниел.
- Какво? - запита го Елена
- Слушай, натисне ли тя бутона, тръгваме на бегом към тавана, след малко ще остават само 3 минути, нямаме време да се замисляме за подробностите. - заговорнически я изгледа Даниел и в този миг вратата се отвори автоматично, издавайки, че Младенова е решила да пусне "хората от министерството"...

***

Тичайки по стълпите, двамата нямаха много време за размисли, какви ги бяха свършили през седмицата. Всичките им анализи щяха да останат за после, за времето в лабораторията. Даниел виждаше изоставащата Елена и и подаде ръка за да продължат по-бързо по стълбите. Някъде под тях, Младенова беше на етажа и се чудеще, какво става. Даниел се опита да каже нещо на Елена, но в този миг тя се спъна и падна на коляното си. Извика от болка, така, че целия вход да я чуе. Беше стара сграда, в която стените бяха тънки. Толкова стара, че чак нямаше асансьор, с който двамата герои бяха привикнали в хотела... а и в тяхната епоха по принцип.
- Чакай, дай ми ръка! - Даниел вдигна Елена и носейки я тръгна към тавана.
- Боли ме, виждам кръв, трябва да спрем! - викаше тя
- Нямаме време, щом стигнем горе и ни върнат, всичко ще е наред, знаеш че не можем да пострадаме
- Ама ме боли, бе, глупак такъв... ти и твоето момченце, което ни забави!
- Аз ли? Ами ти и твоята прима балерина? - без да спира да я носи, Даниел реши да излее гнева си. - Ти винаги искаш още нещо отгоре и тази ти лакомия доведе детето до болница. Доволна ли си, че променяш нещата, както ти се иска? Да или не? Искаш ли да видим, като се върнем в 2010, какво ще е станало, да те питам тогава?
- Мълчи! - изкрещя Елена, очите и бяха насълзени от болката, от гнева към станалите събития и от яд към Даниел.
Най-накрая стигнаха до вратата и влязоха, започнаха да усещат изпотяване и световъртежи.
- По-добре да те сложа да легнеш ей там. - Даниел каза запъхтян
- На мръсния дюшек? - сопна му се изненадана Елена
- О, извинявай, бях забравил че тук има царски креват със сатенени чаршафи, на който да те оставя... - саркастично вметна Даниел и все пак я остави на дюшека.

***

- Как беше пътуването, скъпи мои? - Кацарски стоеше между двете легла, на които току що се бяха събудили Елена и Даниел - Мисля, че ви се е отразило добре, някак отрезвяващо, нали?
Двамата го гледаха учудено, но скоро погледите им се срещнаха и те си припомниха цялата тази седмица в 1990г., която прекараха заедно. Емоциите им от последните мигове тогава се завърнаха и двамата бяха готови да избухнат в същия скандал отпреди няколко мига, но провел се в друг град и по друго време. Даниел стана от масата и поогледа лабораторията - беше си същата, както преди 28 часа, когато легна тук и затвори очи. Но скоро гневът се върна на лицето му и той реши да го излее най-накрая...
- Как можеше да се случи това? Не беше предвидено! - извика той.
Нереагирай на това, Елена също стана, но стъпвайки на левия си крак, усети болка и изпищя. Всички се загледаха в нея, освен Кацарски:
- Имам добри новини за вас, чеда мои. Понеже знам, какво сте направили с вашите си деца в миналото и че сигурно ще търсите логика... а не, по-скоро някакво обяснение, уточняване... или може ви мъничко възмездие срещу съдбата... съм длъжен да ви споделя, какво открихме с колегите - това, което сте направили на по-младите си версии... ви се връща, и вие сега можете да видите доста добре това.
Елена и Даниел откровенно не разбираха думите на професора. Той очакваше техните изумени погледи и продължи:
- Да, не съм ли прав, Стаменов, вижте ги само - Даниел разстрои детето си заради развода на родителите си, но сега също като него е разстроен и той по същата причина и със същия гняв и недоумение. Тук имаме справедливост. Що се отнася до Елена - тя нарани левия крак на малката "балеринка", но и нейният ляв пострада в това време... Не е ли това работа на съдбата, мили мои?

Re: ПЧФР - с добавен епизод 7

Kristo — Tue, 14 Dec 2010 04:44:07 +0200

Епизод 8 - Цялата истина

- Може да ни оставите тук, благодаря ви! - Даниел подаде банкнота на таксиметровия шофьор и двамата с Елена излезнаха от таксито му.
Паркът беше доста оживен по това време на деня, имаше десетки деца, десетки родители играещи си с тях. Всичко изглеждаше спокойно, дори очакваната полиция, която да издирва малкия Дани, не се виждаше. Даниел тръгне уверено в една посока, следван от Елена.
- Влакчето! Там се криех като малък, като не исках да ме намерят на Криеница! Като бях ядосан, разсърден! Сигурно съм... сигурно е там! - Даниел се затича запъхтяно към въпросното влакче. Елена го следваше колкото може, но мислите и бяха на друго място - в болницата...

***

- Счупен крак, два месеца патерици, гипсове, щуротии... и всичко това от балета, който преди го нямаше? - професор Кацарски сякаш изпитваше студенти, а не Стаменов и Колева. - Един бог знае, какво ще промени това, а? Може би ще се откаже от танците като цяло, това сигурно ще повлияе на участието и в онова танцово риалити преди години, помните ли го, как му беше името?
- Професоре, имат още час и половина, дали ще се справят? - притеснения Стаменов отново върна основния проблем на дневен ред. - Базата данни на Даниел също е обновена...
- Сигурно в момента са осъзнали, какво са сторили, пряко желанията и плановете си... Дано само не решат да поостанат за да променят, каквото са влошили. Може да става и по-зле, а те нямат време, Стаменов вие...
- Базата данни на...
- Ами да я видим тая база, какво е станало и с него, че не я завлачи към тавана вече, индикаторите ни не сочат нищо, ако не друго... Трябва да видим дали и той не се е забавил заради нещо, което е станало извън идеята му...

***

Влакчето се оказа пълно с деца, но въпреки трескавото търсене, Даниел и Елена не можаха да открият малкия Дани. Той сякаш не беше на себе си и не действаше както обикновенно.
- Ами той... знае къде ще го потърся нали? Знае, че бих дошъл първо на влакчето?
- А възможно е... - отвърна Елена. - Къде не би го потърсил?
- Той къде би се скрил от себе си... аз ако бях... чакай, аз си знам всички любими места, но той би отишъл, където никога не би отишъл, нали?
- Тоест?
- Тоест, Елена, отишъл е до мястото, където се страхувах да отида като дете на 8г. - той знае, че няма как да го потърся там...
- И това къде е?
- Близо е - в края на парка, отвъд празните изкуствени езерца... цигански катун! Да, тогава децата не ходеха там, защото имаше цигани заселили се там в бараки... Сигурно е отишъл там, защото знае, че никога не би отишъл там...
Двамата промениха посоката на лутането си още веднъж и продължиха към езерцата. Мястото беше зловещо, макар и посред бял ден, наоколо нямаше хора, беше пълно с боклуци и плач се чуваше отдалече. Двамата се приближаваха все по-притеснени, гледайки внимателно какво може да изкочи от множеството саморъчнонаправени домове... Отстрани до тях имаше поредица пейки, зад който се криеше и самият Дани, който ги видя и се поколеба дали да избяга или да се приближи към тях. Страхът от това място не беше изчезнал, въпреки всичко.
- Тук съм! - пророни той.
Двамата се обърнаха стрестнати натам и го забелязаха...

***

- Как го тълкувате това, Колева, вие поне сте жена, нали? - Кацарски се опитваше да разбере смисъла на написаното, взирайки се в монитора. - Какъв е този женски елемент сега в живота на Даниел? Елена ли нещо се е намесила? Коя е тази, която е излъгала малкия Дани? Майка му ли... не мисля, все пак, щеше да си го пише? И това за развода, как изведнъж се появи, не си ли беше тука? Стаменов?
- Мисля, че си беше там, професоре, развода на тази дата, Даниел научава тогава, предполагам затова е избрал тази седмица, да подготви себе си за катаклизма... Но вижте, второто му бягство - отново го намират, обаче имат около час някъде, да стигнат до тавана...

***

- Защо втори път, Дани? - Даниел и Елена бързаха да излезнат на по-оживена улица, от която да могат да се ориентират. - Какво стана вкъщи, като се прибра?
- Ами аз... - проронвайки още сълзи, малчуганът продължи. - Нямаше никого вкъщи, търсех една количка и я видях под леглото. Влязах под него и я взех, но тогава мама и тате влязоха в стаята, където бях, в хола...

Мъжът изглеждаше ядосан, опитваше се да си сдържа гнева, който цял ден бе събирал, но когато стигнаха дневната стая не издържа:
- Как не те беше срам да го доведеш в съда, ма? Пред роднините, преди кумовете? С тоя боклук ли, ма? Дето цяло лято ремонтираше над нас и всеки следобед беше бойно поле отгоре? С него ли дето те заварих в НАШЕТО легло да се въргаляш, кажи ми ма?
- Не крещи, ще ни слушат тука всички бе, Стояне, какво искаш бе? С тебе ли да остана, пияница такава? Мартин е повече мъж от тебе бе!
- Къф мъж, ма, парцал? - продължи в дива ярост Стоян. - Кой те издържа тебе, детето? Кой, кажи ми? Ходиш по етажите с някакви утрепки да те тръшкат ли, ма? Ти ли на мене ще ми кажеш кой какъв е бе? Виж съ, къф си парцал, утрепка, целия квартал ако ще да научи, че си използвачка, че си ненормална и ходиш по чужди мъже! Айде събирай си тука парцалите и марш при майка си. Ще забравиш тука дом и дете и всичко, омитай се, преди да те изхвърля на боклука, където ти е мястото, ей отвънка...

- Дани... ние... - Даниел беше стъписано от разказаното от детето. - Това ли е било... Това ли съм пропуснал като ме нямаше цял ден?