Latest posts from topic “Онези две думи...” Latest posts from topic “Онези две думи...” on “forum.uni-sofia.bg”. https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&t=18830 Thu, 28 Apr 2011 21:26:41 +0300 Kristo Tue, 17 May 2011 04:32:28 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=871824#p871824 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=871824#p871824 Re: Онези две думи... Kristo написа:
Сигурно ще е интересно и мъжката гледна точка, а?

Ми моята е проста - тези думи са голяма отговорност, преди всичко. Символиката и значението им, си ги разбира всеки, както му дойде, но тва, какво носят след себе си вече е проблема.

Като ги кажеш, трябва да си сигурен на 100% че ги имаш предвид, а не на другия ден да кръшнеш или "да ти мине". А човек супер-рядко е сигурен до такава степен... Говоря за възрастни хора де, не деца на по 15-16 дето всеки ден ги казват на различни партньори...

Веднъж казани във връзка, думи водят до следващите етапи: запознаване с родители, живеене заедно, общ любимец, годеж... зависи, кой докъде е стигнал. Не бива да се казват твърде рано (How i met your mother), нито твърде късно (Friends)...


И искам да добавя и още 1 пасажче:

Отговорността която носят е пресилена с помощта на филми, сериали и феминизъм...

Според мен ако искаш да ги кажеш, трябва да гледаш само дали ги изпитваш. Ако не, другото няма значение... като любовна конюктура и прочее...

А някои хора цял живот не са готови да ги кажат ИСКРЕНО, а инак 1000 пъти ЛЪЖОВНО ще ги повторят, те си знаят кои са... :x]]> black_lady Tue, 17 May 2011 03:56:59 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=871798#p871798 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=871798#p871798 Re: Онези две думи... Boleyn написа:
Не съм съгласна,че мъжете се ужасяват от думите " Обичам те " и бягат панически.Досега винаги са ми го казвали на мен първи ( а сега като си направих равносметка хич не са малко на брой тези мъже :lol: ).

Ооо, ама ти ги и броиш ли? :mrgreen: Аз отдавна не си правя труда да помня кой какво ме е лъгал, както му се вика :P Струва си да помня единствено пътите, когато аз съм го казвала първа - защото само това са били мъжете, които са заслужавали. Двама дотук.]]> Noctis Sat, 30 Apr 2011 20:26:04 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867443#p867443 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867443#p867443 Re: Онези две думи... :lol: So I'm a douche .. so what ? :geek:]]> inc Sat, 30 Apr 2011 16:45:21 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867425#p867425 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867425#p867425 Re: Онези две думи... ).
Любовта няма нужда от оправдание. Тя просто не е в ничия угода, както е споменавано нееднократно (мисля) из форума. Тя е безвъзмездна, което е в разрез с инстинкта за самосъхранение. Не е естествено да поставяш нечие друго, чуждо щастие вместо собственото материално и душевно благоденствие. Уф... изпаднах в офтопик. Така де, мисълта ми е, че това е, което прави изричането на 2-те думички толкова трудно. Или е невярно, или те оставя обезоръжен и уязвим и безсилен. Имах някъде един цитат по тая тема нееейде назад. Както и да е. :D
А с употребата на фразата не е хубаво да се прекалява (количествено).]]> Търговецът на кристал Fri, 29 Apr 2011 16:27:29 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867213#p867213 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867213#p867213 Re: Онези две думи...
След тая история се научих да се пробвам да довършвам следното изречение за всеки обект на чуФстФата си: "Обичам го/с него съм/искам го наоколо, защото..." И ако изречението завършва на "защото така!" (и друго не мога да измисля), имам едно на ум. :mrgreen:]]> FloWersOfEviL Fri, 29 Apr 2011 16:18:50 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867204#p867204 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867204#p867204 Re: Онези две думи... Търговецът на кристал Fri, 29 Apr 2011 16:10:07 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867197#p867197 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867197#p867197 Re: Онези две думи... Ако човекът има много кусури, но ти обичаш не само със сърцето, ами и с разума си, е лесно да си отвориш очите и нещата да се наместят, след като видиш, че не си пасвате, че е кофти личност или просто не ви е писано да сте заедно. Ама ако всичко е абсолютно, чак необяснимо ирационално... нЕма шанс. Една сутрин обаче се събуждаш и нямаш и идея какво изобщо намираш в съответния. И тогава няма драми. Но дотогава никой и нищо не може да те убеди - ако щеш и да се самонавиваш и на глас да си обясняваш колко въпросният тип "не става".
Сега се радвам ужасно много, че онова си остана само някакво платоническо увлечение (или каквото там беше), защото сега си спомням с усмивка за тоя етап от тийнството ми, докато иначе щях да мисля за него като за голяма, ама много голяма грешка.]]> FloWersOfEviL Fri, 29 Apr 2011 16:05:18 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867193#p867193 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867193#p867193 Re: Онези две думи... Търговецът на кристал написа:
Съвсем ирационално и прочее - а вероятно и дори малко "на въпреки".

Ей това изречение ме описва най-добре последните 2 седмици. Пф!]]> Търговецът на кристал Fri, 29 Apr 2011 15:44:48 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867185#p867185 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867185#p867185 Re: Онези две думи... А другият ми пример беше пак преди години с един пълен мухльо. Никога не съм му казвала, че го обичам (и никога не сме имали никакви физически "взаимоотношения" с него). Обаче на', обичах го - хем виждах, че е нерешителен, конформист, че не е готов да се бори за онова, което е наистина важно за него и вместо това предпочита да се пусне по течението... абе, какво да ви разправям... наистина абсолютен мухльо. Ама хем виждах всичко това, хем го обичах. Съвсем ирационално и прочее - а вероятно и дори малко "на въпреки". Мисълта ми е, че пак беше обич без особени условия. Не го бях чувала и виждала с години, но преди месец се случи да разменим 2-3 думи и установих, че не се е променил и грам. Стана ми забавно, защото си дадох сметка колко съм се променила аз... за добро или лошо. Нищо не ми трепна, даже се зачудих с какво изобщо е привлякъл вниманието ми, но продължавам да вярвам, че онова чувство навремето е било обич/любов/де да знам и аз, ама нямаше условия към него. Което не пречи сега да се смея на онова свое teen-me.

Онова, което аз имах предвид с цитата, който си извадила е, че без значение дали се оказва, че наистина, наистина съм обичала/обичам някого, или просто съм се заблудила и ми се е сторило, че е така, ми е трудно да го изрека. Говедо от особена порода.]]> black_lady Thu, 28 Apr 2011 21:26:41 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867031#p867031 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=13&p=867031#p867031 Re: Онези две думи... Търговецът на кристал написа:
Ако щете ми вярвайте, аз имам някакъв проблем с произнасянето им, особено когато става дума за мъжете наоколо. Не знам защо, но ми звучат адски кухо и неубедително.

И аз така. Затова го казвам само на Boleyn :compress: Силно се съмнявам някога да срещна мъж, когото да обичам повече, отколкото обичам нея...
Като цяло намирам любовта във връзките за твърде условна, т.е. "обичам го, ама докато се държи еди как си / не ми изневерява / прави за мен еди какви си жестове / говори еди какви си неща..." Това за мен не е любов. :!:]]>