Latest posts from topic “Познай стихотворението” on “forum.uni-sofia.bg”. https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&t=19147 Wed, 09 Feb 2011 22:22:26 +0200 jenesais Fri, 22 Mar 2013 09:00:11 +0200 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=986648#p986648 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=986648#p986648
И от мен:

не човек е, ако хората са богове; но ако боговете трябва
да бъдат хора, то понякога самотният човек е бог
/съвсем обикновен, понеже всяка мъка му е болка;
и понеже радостта му повече от радост е тъй рядка/

демон той е, ако демоните казват истината; ако
ангелите в благородната си светлина изгарят
ангел е; или /понеже той отблъсва световете
за да не загуби свойта неограничавана съдба/
страхливец, шут, предател, идиот, мечтател, звяр -

такъв е бил поетът и такъв ще бъде и такъв е

- той който ще изследва бездните на ужаса запазил
с живота си архитектурата на слънчевия лъч:
и ще окастри джунглите безсмъртни на живота
за да усети пулса на възвишената планина в дланта си]]> Solveig Thu, 21 Mar 2013 20:52:09 +0200 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=986606#p986606 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=986606#p986606
В моето предложение трябва да се познае по-скоро авторът, а не заглавието:

Вятър иде и аз те обичам,
изгрев вдига ръка, залез вехне,
облак съхне и аз те обичам.

Ти, прашинка слънчасала, капка,
от брадата на цигла паднала,
буква в ситно писмо на приятел,
устна момина, мамина мъка.

Бял-бял дядо седи на калпака си -
три балкана е мечки пресрещнал,
три балкана е мечки одрал,
да ръмжи на главата му рошава
в тия вечни войни с поганци.

Риба-янтърка лази към Дунава,
гдето, глътнали мрежите, рибите
думат трийсет и три езика.

Златобрада коза се възкачва
по реброто на Мусала
и се блъскат в рогата й облаци,
пощурели да палят морето...

Вятър иде и аз те обичам,
облак съхне и аз те обичам,
разпилявам се зарад тласъка
в езерата ти - сън под дланта ми,
зарад вимето на тревата ти
- и петлите по жарките покриви,
и комините, изпошарили
с дълги поздрави небесата ти.

Вятър иде и аз те обичам,
облак съхне и аз те обичам,
като легна - прегръщам те цялата,
ти, прашинка, в окото ми влезнала
за сълза,
и слънце от пътя ми.]]> ayakashi Fri, 28 Dec 2012 13:21:17 +0200 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=976915#p976915 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=976915#p976915
...
And indeed there will be time
For the yellow smoke that slides along the street,
Rubbing its back upon the window-panes;
There will be time, there will be time
To prepare a face to meet the faces that you meet;
There will be time to murder and create,
And time for all the works and days of hands
That lift and drop a question on your plate;
Time for you and time for me,
And time yet for a hundred indecisions,
And for a hundred visions and revisions,
Before the taking of a toast and tea.

In the room the women come and go
Talking of Michelangelo.

And indeed there will be time
To wonder, "Do I dare?" and, "Do I dare?"
Time to turn back and descend the stair,
With a bald spot in the middle of my hair—
[They will say: "How his hair is growing thin!"]
My morning coat, my collar mounting firmly to the chin,
My necktie rich and modest, but asserted by a simple pin—
[They will say: "But how his arms and legs are thin!"]
Do I dare
Disturb the universe?
In a minute there is time
For decisions and revisions which a minute will reverse.
...]]> Шантал Wed, 18 May 2011 12:05:54 +0300 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=872385#p872385 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=872385#p872385 Страхотен автор!]]> Ivo Penev Sat, 26 Feb 2011 00:50:52 +0200 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=853609#p853609 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=853609#p853609
По челото те целувам
и понеже се сбогувам,
да призная не е лудост -
сънища са мойте дни
и в това ти не сгреши.
Щом надеждата си тръгне
нощем и когато съмне,
в мисъл или във представа,
нищо друго не остава.
Виждам или тъй изглежда -
сън в съня е без надежда.

И стоя на този бряг,
сред кипеж на морски ад,
а в ръката ми проблясват
мънички зрънца от пясък.
Как пълзят, о, как изтичат,
как към дъното те тичат,
додето плача и въздишам,
че пръстите са много слаби
и не могат да опазят
зърно единствено дори
от жестоките вълни.
Виждам, или тъй изглежда -
сън в съня е без надежда.]]> Boleyn Fri, 11 Feb 2011 12:57:37 +0200 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=850399#p850399 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=850399#p850399

Не, сега не е за поезия,

ни за римите с звънкия смях,

под дебелата броня железна

ще достигнат ли будно сърце?



Ти започваш да пишеш и ето –

вместо рима избухва снаряд,

озаряват небето ракети

и пожари обхващат града.



Позатихва. Но в твоя бележник

вместо нежни, парфюмни слова

на листата в полетата снежни

се строяват ловджийски ята.



Те се впускат далече задружни,

помирисали някъде стръв. –

И тогаз забелязваш със ужас:

не с мастило, ти писал си с кръв.



Не, сега не отива поезия,

и да искаш, не мож я изпя.

. . . . . . . . . . .]]> FloWersOfEviL Fri, 11 Feb 2011 11:11:27 +0200 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=850377#p850377 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=850377#p850377


Толкова радост извика
Писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
И пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
Бях вчера така натъжен,
Листчето, с радост богато,
Е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
Понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
Добрите писма са на път!

****** ******]]> Boleyn Thu, 10 Feb 2011 11:56:53 +0200 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=850165#p850165 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=850165#p850165

Ти си ]]> FloWersOfEviL Wed, 09 Feb 2011 22:35:08 +0200 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=850103#p850103 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=850103#p850103 Boleyn Wed, 09 Feb 2011 22:22:26 +0200 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=850101#p850101 https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=131&p=850101#p850101 Ето моето,едва ли ще ви затрудни

Вратите, пътните врати
на старите прогнили къщи
вий ги познавате, нали,
от толкоз минали години;
те с шум закрехнати назад,
когато вечер се завръщате,
ви сторват път и сякаш казват:
- Минете, моля господине!

Те имат странни гласове
и в делник, и в неделя - всекога,
от сутрин чак до вечерта
те пеят със уста раззината,
когато ги отваряте
и ги затваряте полека:
о, тези гласове и песни,
познати още от детинство!

Вратите, мокрени от дъжд,
изгнили от вода и зима,
гризат ги червеи безброй
и ги оглождват ветровете;
вратите с хиляди резби -
цветя и знакове без име -
със гвоздеи, халки и скоби,
с ръждата като кръв по тях.

А снощи с всичата си мощ
развързаната буря в мрака
ги блъсна като стенолом
и се разпериха вратите,
и цяла нощ до сутринта
безспир се удряха и тракаха
като криле на черна птица,
ранена смъртно в мрачините.

Вратите, вашите врати
напразно вие ги заключвате.
Вий няма никога, уви,
да бъдете зад тях спокойни.
Когато вслушва се нощта
и вият сепнатите кучета,
не могат те да ви запазят
от Нея - вечната разбойница.]]>