Специална комисия в парламента ще изучава законите, практиките и технологиите за добив на подземни богатства по различни методи, съобщи dnevnik.bg. Според депутата от ГЕРБ Валентин Николов идеята на комисията не е да се занимава с шистовия газ и забраната за проучването му ще остане. Темата ще бъде "новите методи за добив на всякакви подземни богатства при защита на екологията".

Министърът на икономиката Трайчо Трайков е на друго мнение. Той смята, че именно в комисията ще се води подновената дискусия около добива на природен газ от шистови скали. Трайков предложи създаването на специален парламентарен форум за шистовия газ, както е в други страни, още преди забраната да бъде гласувана.

Препоръчваме да се следва принципът на предпазливостта и преди издаване на разрешителни за търсене на шистов газ да бъде предписано изготвянето на Предварителен доклад по ОВОС

А и за закона, нали се сещате, че КОЙТО и да е на власт сега, щеше да се лакоми за находища на газ? БСП или АТАКА да управляваха, щяха да сторят същото като ГЕРБ.

Риск има при всеки сондаж. Няма човешка дейност, която да е 100 % сигурна. Но както бе споменато на дискусията в парламента, застрахователните компании, застраховащи добив на шистов газ в САЩ и Европа, работят на минимален риск. Въпросът е да претеглим рисковете - дали са овладяеми и дали си струва да бъдат поемани. В същото време самата добивна компания има интерес да спазва абсолютно изискванията при вертикалния сондаж. Защото той е най-важният, хоризонталният вече не е толкова рисков. Ако вертикално сондажът е добре изолиран от водата, няма как да се получи пробив и замърсяване. А тези участъци от сондажа задължително се уплътняват двойно – тройно – четворно, циментират се и се тества здравината на цимента, преди да се продължи с пробив към находището.В този смисъл, правилото в мораториума, което забранява употребата на над 20 атмосфери налягане, означава, че се блокира всякаква сондажна дейност. Което е абсурдно. Например ако хората на сега действащите сондажи в България спазват този мораториум, при един внезапен приток на газ те няма да могат да упражнят отгоре налягане и да го потиснат, а така газът ще фонтанира и ще запали сондажа. И тогава наистина ще пострадат хора.

Неблагоприятните въздействия могат да настъпят и десетилетия след изчерпване на находищата.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Рискът за околната среда, при прилагане на технологията за хидравлично разбиване за проучване и експлоатация на находищата от шистов газ, при наличната научна информация не може да бъде оценен като пренебрежим или допустим за всички възможни случаи. Неблагоприятните въздействия могат да настъпят и десетилетия след изчерпване на находищата.
При възникване на неблагоприятни въздействия в резултат от замърсяването на дълбоките хоризонти възможностите за предприемане на противостоящи мерки са силно ограничени и биха били слабо ефективни.