Latest posts from topic “Размисли и Страсти '12: jenesais”

Re: Размисли и Страсти '12: jenesais

Плазмодий — Fri, 20 Jan 2012 14:40:54 +0200

Коя част от тялото си миеш първо когато си взимаш душ!

Re: Размисли и Страсти '12: jenesais

jenesais — Wed, 18 Jan 2012 18:28:41 +0200

Хахха, Плазмодий, ако ме спечелиш с готини въпроси, ще си спечелиш и снимка

Флауърс, мерси за поздрава Плейлистата не знаех, че излиза, като си копирам от нея
Обратен поздрав с последното нещо, което въртя на рипийт

Re: Размисли и Страсти '12: jenesais

FloWersOfEviL — Wed, 18 Jan 2012 15:36:45 +0200

Радвам се, че при подбора на песни си дала линка от плейлистата си. Попаднах на много яки парчета!

Поздрав:

П.П. Евт, ако идваше по-често на форумни и оживо щеше да видиш мадамата : )

Re: Размисли и Страсти '12: jenesais

Плазмодий — Wed, 18 Jan 2012 15:09:29 +0200

Преди да ти задам какъвто и да е въпрос бих искал да видя друга твоя снимка о възможност нережисирана

Re: Размисли и Страсти '12: jenesais

jenesais — Tue, 17 Jan 2012 20:42:39 +0200

Ехе, момичета, радвам се, че ви радвам

menina, мерси за поздрава, не я бях чувала

Какво дете беше? От лудетините с изранени колене, които се катереха по дърветата с момчетата, или малък мечтател, който обичаше да се усамотява, да чете и рисува? Разкажи какво обичаше да правиш като малка. С подробности. Ами, май бях някаква смесица. Много обичах да си играя - с братовчедка ми, с която сме израснали заедно като сестри, постоянно вършехме някакви бели вкъщи . Като дете бях и супер общителна - заговарях всякакви хора, включително странни възрастни. Обаче го имаше силно застъпен и другия момент - от както се научих да чета, станах малък книжен плъх, поглъщах всичко, до което можех да се докопам (включително разни "книги за възрастни", които не би трябвало да ми се отразят добре на детското съзнание, ама пък като гледам, станах човек все пак ). Много рисувах също така - главно хора, на които измислях истории. Ама това с рисуването си беше нещо като традиция - особено лятото на село се събирахме една компания лапета, които половината време тичаха, другата половина правеха комикси . И приказки пишех, и дневник започнах да си водя (което доведе до не малко часове, прекарани край прозореца в моята стая, мислейки си за всякакви работи и чувствайки се особено "пораснала", хаха). И така.
Но като цяло, бях кротко и възпитано момиченце, което по-лесно го хващаше съвестта след свършена беля. Брат ми в момента е коренно различен

FloWersOfEviL

Има ли нещо, което си преживяла и което тотално е разтърсило живота ти? Променило те е може би не чак драстично, но.. осезаемо. Ако има, бих се радвала да го споделиш : ) Нямам си. Което от една страна е добре, понеже в повечето случаи все кофти събития имат този ефект на осезаемо разтърсване. От друга, очаквам, че в мига, в който се влюбя за пръв път, ама наистина, ще бъда доста драстично променена

Re: Размисли и Страсти '12: jenesais

FloWersOfEviL — Tue, 17 Jan 2012 10:31:22 +0200

Хм. Хм. Хм.

Малко ми напомняш на себе си.

Има ли нещо, което си преживяла и което тотално е разтърсило живота ти? Променило те е може би не чак драстично, но.. осезаемо. Ако има, бих се радвала да го споделиш : )

Re: Размисли и Страсти '12: jenesais

menina.do.mar — Tue, 17 Jan 2012 01:51:51 +0200

Съгласна с Търговеца. Ти си от онези очарователни странници, към които имам особени сантименти.

Какво дете беше? От лудетините с изранени колене, които се катереха по дърветата с момчетата, или малък мечтател, който обичаше да се усамотява, да чете и рисува? Разкажи какво обичаше да правиш като малка. С подробности.

И един поздрав.
Може би си я чувала, но ако не си, мисля, че ще ти допадне.

Re: Размисли и Страсти '12: jenesais

Търговецът на кристал — Tue, 17 Jan 2012 00:41:02 +0200

Ама толкова ме кефиш, че чак ми е сложно да ти го обясня.
Между другото, точно на подобен отговор на последния въпрос се надявах. Пак ще го чета... и благодаря за линка.

Re: Размисли и Страсти '12: jenesais

jenesais — Mon, 16 Jan 2012 23:54:37 +0200

Търговецът на кристал

Щастлива ли си? Уча се да бъда.

Ако не си - какво (си представяш, че) ти липсва? Търпение и спокойствие. Твърде нетърпелива съм. И имам склонност да не преживявам изцяло иначе прекрасни мигове, защото все очаквам още нещо отгоре, един вид задълбавам се в представи.

Като дете очаквах, че щастието е нещо външно, което не зависи от мен и идва от другите. Чак по-късно осъзнах, че щастието, поне за мен, е всъщност личното ми отношение към нещата - във всеки един момент. Както и това доколко съм в мир със себе си (щото ако не съм, целият свят ми е крив). Сега се уча да бъда благодарна за това, което имам и търпеливо да си работя по другите неща за изглаждане, които по някакъв начин не ми дават да си кажа с чисто сърце „щастлива съм”.
(Хаха, всъщност едва ли има човек, който съвсем спокойно да може да каже тия две думички. Винаги има някакво особено суеверие в признаването на това, че се чувстваш щастлив с живота си, сякаш страх, че боговете ще вземат да ти се разсърдят за самодоволството и да ти отнемат хубавото.)
Но определено вече всеки опит да се определя като нещастна идва от моите собствени действия/бездействия (а не от нечии чужди), което си е напредък.

И любимият ми въпрос напоследък - опиши важните за теб мъже в живота ти с песни (може да става дума за гаджета, флиртове, тръпки, роднини, преподаватели, мъже, които просто са те вдъхновявали, приятели...). Включи колкото смяташ за необходимо и не се чувствай длъжна да казваш кой какъв е и кой е. Прекрасен въпрос. Най ми харесва, че се отнася до всички любими мъже, не само гаджета, хаха.

http://www.youtube.com/watch?v=VnNV16myFx0 Robbie Williams - Love Somebody
http://www.youtube.com/watch?v=8dZnX41XGzg Bettie Serveert - Lover I don't have to love
http://www.youtube.com/watch?v=516ZUtOe ... re=related Nouvelle Vague - I Melt With You
http://www.youtube.com/watch?v=VmIUjMZKlGQ Serge Gainsbourg & Anna Karina - Ne dis rien
http://www.youtube.com/watch?v=LMFqh_tiHoQ Eagles - Hotel California
http://www.youtube.com/watch?v=ncE3CvOBNN0 Щурците - Хамлет

И последно - разкажи ми за теб. Каквото и колкото сметнеш за нужно, във форма, която смяташ за подходяща. Абе... не те познавам, но искам да те опозная. Какво е нужно да знам?

Ох, такива саморефлекции са ми много трудни.
Честно, нямам идея какво бих могла да кажа.
Пращам ти да четеш вместо това едно нещо-като-нищо-като-поема-като-разказ, натракано в безумен час. Изредила съм за какво ми се пише в последно време. И по някакъв начин тия неща са това, което май съм и аз.
(ежедневни, наивнички, глупавички, непретенциозни). http://ghawb.blogspot.com/2012/01/blog-post.html

Re: Размисли и Страсти '12: jenesais

jenesais — Mon, 16 Jan 2012 22:23:56 +0200

menina

1. В коя епоха би желала да живееш? Ох, не знам. Преди няколко години, в най-дивата си хипи-рок фаза, щях да ти кажа 60-те (дори нашите, поорязани соц 60-те). Обаче сега осъзнавам как почти всяка епоха ми е ужасно интересна и към всяка бих могла да се привържа. Детската ми любов пък беше 19 век. Падам си по аналоговите години, с писмата. Имам чувството, че повече приключения са се случвали на хората само до преди двайсетина години (т.е. точно докато съм се родила аз, хахах). В крайна сметка, май и тук и сега започва да ми харесва (голяма роля за това има “Midnight in Paris”, хаха). С малко въображение и точни хора мога да си случа всяка епоха.

2. Представи си, че за един ден си:
- невидима
- мъж
- пеперуда
Опиши какво би направила в този ден.
Хм, хм. Ако съм невидима, най-вероятно ще бъда гаден сталкер на разни интересни ми хора, ще свърша две-три полтъргайстки щуротии, за да видя реакциите на неподозиращите и въобще ще обиколя всички места, на които се предполага, че не трябва да бъда.

Ако съм мъж – въх, най-сетне ще имам възможност да им проумея мисленето. Което не е малко за един ден. Може би ще ми любопитно и как е сексът от другата страна, не знам, хаха.

Пеперуда – ау, ще летя и летя, и летя. И през нощта сигурно ще си потърся някой хубав огън, в който да изгоря, хъхъ.

3. Екзистенциален въпрос: щом обувката на Пепеляшка й е пасвала перфектно, как така я губи по стълбите? Обувката е била свръхинтуитивна (все пак е създадена с магия) и точно, щото й е пасвала перфектно, е знаела и кой е перфектният момент да падне, че да стане заварката с принца.