След толкова много хвалби най-накрая се намери един човек, който да каже за какво всъщност става въпрос в тази постановка.

Да, мисля пак да го гледам. Хареса ми много, пък и при повторно гледане, когато вече знам сюжета мога да наблюдавам играта и реакциите на отделните актьори по–внимателно, а не да се опитвам да обхвана цялата сцена. А и сюжетът е интересен и ми се струва, че повдигнатите теми все още са актуални, за съжаление, и в Русия, и в България. След пиесата се замислих, че пиесата се е оказала пророческа, защото макар да е написана през 1980г., в метафоричен аспект много точно пресъздава срива на обществения морал и събитията след колапса на комунистическите режими, когато хората без здрави морални принципи, които са готови да прегазят всеки по пътя си се издигнаха, а за идеалисти се оказа, че място няма. Явно тези тенденции са били налице в бившия СССР още в началото на 80-те и авторите много добре са ги уловили. Разбира се представлението предизвиква и много други размисли у човек, но за мен това беше една от основните.