Latest posts from topic “Откъде тръгнах, докъде стигнах...”

Re: Откъде тръгнах, докъде стигнах...

Ангел — Thu, 07 Feb 2013 19:51:17 +0200

http://www.smbc-comics.com/comics/20130207.gif
http://www.smbc-comics.com/comics/20130207after.gif

Re: Откъде тръгнах, докъде стигнах...

alter ego — Mon, 04 Feb 2013 02:43:26 +0200

Да, очевидно има сесия!

Smoking Mirror написа:

I dare you -> измислете нещо изкуствено. Нещо истински изкуствено. Измислете смисъл на живота, който да е мотивиран от отрицание на природата и да няма нищо общо с природата в себе си. Измислете антиприродна антиутопия (или тя ще бъде утопия?). Отречете се от природата в себе си. Можете ли? Бъдете изкуствени. Станете Бодхисатва. По-скоро Антибодхисатва.
Но мисля, че предпочитам да има Бог.

Ако случайно пак става въпрос за хормони, то е измислено отдавна и не мисля, че някой доброволно би го възприел. Не, не иде реч за хомункулус, но за напълно изкуствено човешко същество. Имало ги в харемите, но също били подвластни на амбиции, макар и без секс общо взето...

Re: Откъде тръгнах, докъде стигнах...

Мила — Thu, 31 Jan 2013 00:24:23 +0200

Ооо, отказвам да чета тази тема, ще получа тумор на мозъка. Сис, ти носиш отговорност за доброто поведение на участниците.

Re: Откъде тръгнах, докъде стигнах...

Jamesmagno — Thu, 31 Jan 2013 00:21:46 +0200

Георги,

Re: Откъде тръгнах, докъде стигнах...

Kristo — Thu, 31 Jan 2013 00:21:01 +0200

Може би търсейки нещата, които заобикалят нашите емоционални ниши, вгледани в утрешните бъднини, не съзираме важната част от човешката природа, която определя такива важни житейски ценности, които психологията е вече отхвърлила като поносими или пренебрежими сами по себе си. Това донякъде оправдава постъпки, които допринасят в своето качество на бъдещи послания от душа към душа, именно и затова се отхвърля тази теза. Но всъщност си мисля, че колкото и да е важно за един от нас, толкова в своята немалка доза истинност се състои и онова изконно човешко усещане за приязън, което само по себе си, не се изгражда от същите родово-общински начинания, които нашето общество е възприело с настъпването на модерните времена и под въздействието на опознавателните критерии. Както беше казано и по-нагоре - възприятията на заобикалящата ни душевна нужда, които познаваме в рамките на едно нормално човешко възпитание и до степен на демократизиране на обществените проявления, които досега не сме познавали.

И като обобщим тази теза, която е била в основата на много злини и добрини и с която до някаква пренебрежителна степен се оправдава многообразието на емоционално-деликтните възгледи на редици персонажи. Нека се поставим на тяхно място - за или против сме предразполагането на множество необходими за нас самите предпоставки, които владеят утрешните бъднини?

Re: Откъде тръгнах, докъде стигнах...

MidwinterSun — Thu, 31 Jan 2013 00:17:52 +0200

Няма откъде да идва желанието да помагаш. Става въпрос за индивид, който не допринася с нищо за обществото, който не ти дава нищо на теб лично, който е безработен и е възприел генерално деструктивно поведение спрямо себе си. В природата - естествен подбор. Тук, при нас - правиш го, защото е правилно; не получаваш никаква изгода от това. Това чувство на правилност е тотално в противоречие с каквото и да е природно-нещо-си, което може да си измисли човек.

Идеята ми е, природа, природа, но освен ако не разширим понятието за природа извън традиционното, човешките същества понякога действат от съображение със собствения си избор, който е не-повлиян/в противоречие с инстинкти, хормони, природни закони и т.н.

Re: Откъде тръгнах, докъде стигнах...

Smoking Mirror — Thu, 31 Jan 2013 00:08:09 +0200

Тук по-скоро въпросът е желанието да помагаш от къде идва - от природата или от друго място?

малко ми е тъжно, че зарязахме типчетата в чалготеките и им отделихме само първия пост Но пък си пишем по темата всъщност.

Re: Откъде тръгнах, докъде стигнах...

MidwinterSun — Wed, 30 Jan 2013 23:55:51 +0200

Ми, всъщност... не. На никой от другите не му пука дали си дал или не си.

Re: Откъде тръгнах, докъде стигнах...

Jamesmagno — Wed, 30 Jan 2013 23:54:45 +0200

Силве, ако не дадете пари, останалите няма да ви харесват и ще се чувствате отхвърлени от общността, а да е социално животно е част от природата на човек.

Re: Откъде тръгнах, докъде стигнах...

Libra — Wed, 30 Jan 2013 23:45:10 +0200

Нищо не разбрах, хора, честно. Блажени са невежите.