нямазначение написа:
Изпитът по литература е идиотски в какъвто и да е формат. Безсмислен, с неясни критерии, независимо дали се пише оная чикия, обичайната (която даже не знам как се казва) или есе. Пък и ми е интересно кой проверяващ може да оцени есе, след като е свикнал цял живот да разглежда назубрените идиотизми и да търси цитати на разни критици, без които темата не може да получи повече от четири. Чисто и просто в България есе не може да се пише по две причини. Първо, че мислещите хора са неудобни, особено в университетите и второ, че няма никакъв опит с подобно нещо (мислещи хора).


Според мен изпитите по литература трябва да са във вид на тест, за да са субективни. Три часа - 60 въпроса например и ще видим кой колко е научил. Не да налучкване автори, произведения, термини разни... Въпросите могат да обхващат епохата, направленията в литературата, автобиографични факти от живота на авторите - и то всички автори в конспекта! - имена и събития на героите в произведенията им... Далеч съм от мисълта, че откривам топлата вода - това е обсъждано, но е крайно време да се вземе генерално решение. Във Франция например да влезеш в университет е повече от лесно. В повечето случаи това се случва на базата на общ успех от дипломата и някакъв тест входно ниво. Цедката е след I - ви курс. Тогава отпадат онези, които не стават за ВУЗ. Така и агнето цяло и вълкът - сит. Университетът ще печели от таксите на първокурсниците, а студентите ще разберат овреме, че не това е, което ги интересува. Тук е хаос и несправедливост. Имаш пари - плащаш си и влизаш (говоря принципно); нямаш пари - учиш една тема и тя вземе, че се падне... А за всички останали - мощна преса.
Не е честно, смятам аз!