Американското кино е произвело най-великите, но и най-тъпите филми. Европейското превъзхожда американското, според мене, до към 60-те години. А в момента и двете не отиват на добре.

Точно пък в документалните филми европейците са 2 пъти по-добри. Или ти си гледал 2 документални филма?
Също така можеш да се замислиш колко филма на година се правят в САЩ и в Европа и тогава лесно ще разбереш защо хубавите американски са трудни за намиране. Не че всички европейски са гениални, де.

Рядко ми се случва да попадна на лош европейски филм, и още по-рядко - на добър американски филм (като изключим документалните).

Са честно ли е да се чувствам като наказан в ъгъла,хмм, Търговец на кристал?

Щото ако всички почнем да си изливаме чувствата кой кого любел и мразел, току-виж сме затрили форума. Тва е.

що годе рационален разговор

Еми не, мнението ми не е съвсем безсмислено, въпреки че и аз не знам какво исках да напиша.
Сравнявайки конкретни неща визуално в по-старото кино бих определил европейското за по-красиво. Днес нещата са се размили, но влиянието на по "арт" американските режисьори ще е по-скоро европейско. Като загледах в criticker филмите, които съм оценил най-високо, силно преобладават американските обаче. Дори сам не знам какво харесвам повече като кино, ама е без значение, та и малко неяснота.
Има режисьори, които не можеш да ги ограничиш с националността им. Куросава примерно взима европейска литература, използва мотиви, които сам определя като общовалидни за човека навсякъде и по всяко време, и ги слага все пак в японската среда. Не се сетих как точно се нарича, но става въпрос за някаква дзен философия, за която така или иначе не знам почти нищо, но просто съм прочел, че има някакво влияние върху него.
И да, "този твой миролюбив пост" си е чисто заяждане, не знам дали съм споменал, но честно казано ме боли к*ра за това. На теб изглежда ти е интересно обаче.

честно казано ме боли к*ра за това.