Много си прост!

Законът сам по себе си не е в състояние и няма за цел да "каже" нещо, а единствено предлага модели, в огромна степен абстрактни, които правоприлагащият трябва да установи и използва.

Чл. 174. (1) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а водач, придобил правоспособност за управление на моторни превозни средства от две години, и водач на моторно превозно средство за обществен превоз на хора и опасни товари - с лишаване от право да управлява моторно превозно средство от 2 до 12 месеца и глоба от 300 до 600 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.
(3) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.
(4) Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието.

който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а водач, придобил правоспособност за управление на моторни превозни средства от две години, и водач на моторно превозно средство за обществен превоз на хора и опасни товари

с лишаване от право да управлява моторно превозно средство от 2 до 12 месеца и глоба от 300 до 600 лв.

Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.

А и това дали е достатъчно основание да бъде вкаран в затвора, фактът, че е карал пиян няма да го кажеш ти, а ще го каже Законът за движение по пътищата. А пък за това, че е убил човек, докато е карал пиян думата ще има Наказателният кодекс.

А и това дали е достатъчно основание да бъде вкаран в затвора, фактът, че е карал пиян няма да го кажеш ти, а ще го каже Законът за движение по пътищата. А пък за това, че е убил човек, докато е карал пиян думата ще има Наказателният кодекс.

Това, че въобще е седнал пиян зад волана е достатъчно основание да го вкарат в затвора, за да си помисли там хубаво редно ли е това.
Нали така беше? Затвора е да си мислят хората.

Ако се приеме, че провинилят се не е опасен за обществото и вече е достигнал до съответните изводи се обезсмисля идеята на затвора.

Същия кодекс. Целта на наказанието не е да убие някого. Той не работи на принципа око за око. Това е разликата между модерния съд и Талиона... Идеята на съда е да обясни на Максим и на хората от обществеността, че не е хубаво да пие и да кара. В една ситуация, в която той си е направил изводите и когато съдът смята, че той вече няма да кара в пияно състояние, наказанието може съвсем спокойно да се намали като тежест. Идеята на затвора е лишеният от свобода да размишлява за провинението си, докато е изолиран от обществото, тоест да не може да му навреди. Ако се приеме, че провинилят се не е опасен за обществото и вече е достигнал до съответните изводи се обезсмисля идеята на затвора. Затвора не съществува за да се вкара в него провинилият се за отмъщение. А вие точно това искате от Максим - отмъщение. Живеем в 21 век, в Европа.

Чл. 66. (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.
(3) (*) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува.

Чл. 122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.