Това е факт, но спорът е за смъртното наказание въобще. Това че в България затвора е може би по-лошата алтернатива е тъжен факт, но да се надяваме че ще се оправи.

Освен това, май по БТВ даваха, преди година, за някакъв дето бил осъден на смърт 1989 год., но докато му изпълнят присъдаа отменили (!) смъртното наказание, и скоро се доказало че бил несправедливо осъден. /Ако си спомням добре, или поне се съдеха дали е справедливо..../

Представяте ли си как му кръцват главата, и прокурора казва "Еййй, ама тоя всъщност бил друг, прочел съм грешно тука нещо си...". Това няма да се случи, но 100% ще има грешки.

А за тежките престъпници - ако е убил 50 човека, изнасилил е още толкова (и деца), смъртта най-много да му е дар.

Освен това, трябва да намерим начин да ги впрягаме по-ползотворно в работа, ако са мъртви няма как да стане.

Като са в затвора спокойно могат да се трудят, тъкмо няма да имат време да "излизат по-големи престъпници, от колкото са влезнали".

Бе с други думи, като са тарикати, дайте да им го върнем, вместо просто да ги убиваме. Все има някакъв начин!

/както казваха в една игра: Зъб за зъб, око за две!!! /

тъй като у нас съд няма или ако има той е корумпиран аз съм за!
смърт за изнасилвачите и педофилите,за предумишлените убйиства също,за непредумишлените не,стават грешки ....

А ако е отнел живот?
Кой е пък той, че да определя кой да живее?
Или ако е убил или изнасилил дете?
Кои сме ние? Ние сме потенциални жертви на всякакви изроди.

Против ... Просто , защото според мен доживотният затвор е по-голямо наказание от мигновенната смърт..

ама излиза скъпо...

Я да ви видя сега какво мислите по този въпрос

Против. Смъртта на един не се изплаща с друга смърт.
Най-тежкото наказание трябва да бъде доживотен тежък труд.
Ем да си помисли малко, ем да е полезен на обществото.

смъртта е прекалено лесен изход за извергите и тежко провинилите се...има си доживотен затвор,това е по-гадно и от да умреш според мен

Никога не ми беше идвало на ум това, а всъщност като замисъл е жестоко. "Доживотен тежък труд" - Бавария, ти си гений!

Твърдо ЗА. И между другото, вече има такава тема. viewtopic.php?f=10&t=9317

Човек греши.

Всеки може да „сгреши“ - я по невнимание, я по необходимост, я съвсем преднамерено, а дори и съвсем оправдаемо, от морална гледна точка. Тук ползвам думичката в кавички, защото я ползвам със значението, което обществото й е наложило. Обществото, което съставлява народа, а от там и нацията, поверява управлението си на съответните три власти (поне, според мен, тъй би трябвало да бъде), които защутават неговите интереси, преследват неговите цели и му „припомнят“ правилата, по които е избрало да съществува.

Човек греши.

И никой не е безгрешен. Това разбиране е в основата на практиката с временното отстраняване на „провинилите“ се пред обществото негови най-дребни съставни от неговото цяло. Казвам „временно“, защото никой не би желал, да бъде отстранен перманентно; а след като никой не би го желал, и обществото не го желае. Затова, то дава шанс, възможност на „заблудилите се“ да се „реабилитират“ - наказание, съответстващо на провинението, което да даде „храна за размисъл“ (колко нескопосано се превежда "food for thought"), която да стимулира престъпникът да синхронизира поведението си с това на обществото.

Човек греши.

Съдът също се състои от хора. Съдебните грешки са факт. Докато, на по-късен етап, установеният като невинен виновен, при ново разглеждане на случаят, може да понесе справедливо наказание, убитият невинен, признат за виновен, не може да бъде <хах!> компенсиран.

Човек греши.
И всеки заслужава поне втори шанс.

Обществото това го знае от векове. Даже в древността престъпленията са се разглеждали според ситуацията.
Предумишлено, по невнимание, защита, поради афек.
Кило-кило и двеста.


Само три от изброените четири може да възникнат от грешка.


Ами това за мен е по-добро от изселване. Все пак Европа си изхвърли боклука в Америка и ето, че сега Те могат да унищожат света еди-си-колко пъти.

Спести ми сарказма си - най-малкото, посещавали сме едни и същи дисциплини, а теоретичната основа, която ползвам тук, е единствено в рамките на изучаваното + малко разсъждения.

Твърдиш че само три от четирите изброени от мен случая (без да претендирам за изчерпателност), могат да представляват „грешка“? Сега ще ти обясня къде точно бъркаш:
1. По невнимание - по подразбиране, това е грешка - различава се от адекватното, или приетото като адекватно, или приетото като дължимо, или наложеното като дължимо поведение.
2. По необходимост - различен е мотивът, но дефиницията си остава същата - различава се от адекватното, или приетото като адекватно, или приетото като дължимо, или наложеното като дължимо поведение.
3. Предумишлено - отново мотивът е специфичен (колегите от горните курсове, не ме изяждайте, моля), но това не променя възприятията на обществото - съответната негова съставна е реализирала воля, която противоречи на общият интерес - това е грешка на индивида, комуто бива предоставена възможността да се „поправи“ и да „влезе“ отново, като напълно функционална и функционираща единица в обществото. Понякога и самото общество греши в критериите си, но това се разбира след векове...
4. Виж последното изречение от горното.

„Доживотен тежък труд“. Отричаш възможността един инвалид да извърши тежко престъпление и да получи „адекватното“ (според теб) наказание? Какво правим нетрудоспособните престъпници?

Не ти ли харесва повече фразата „общественополезен труд“? (И да, пише се слято.) Как ти звучи следната перефраза на комунистическа максима: „От всеки, провинил се, според способностите - на всеки, провинил се - екзистенц-минимум“? На мен ми звучи малко крайно, но значително по-меко от твоето предложение...

Нима искаш да кажеш, че тежък труд е по-лошо наказание от смърт?
Смъртта е най-тежкото наказание. Ако то се замени с друго и другото би трябвало да е тежко.
Общественополезният труд е нещо леко. Ако не се лъжа то прилага за леки престъпления.


И нека предложенията ми да приличат на кумонистически идеи.
Всяка една система е перфектно. Въпроса е, че никоя не е практически приложима.
Нека да вземем само най-доброто приложимо.

Вярвам, ще се съгласиш с думите на един доказан гений:


Тежкият доживотен принудителен труд би могъл да се възприеме и като наказание, по-тежко от смъртното...

А и какво имаш пред вид под „тежък“ труд? Цял живот в урановите мини?! Това (за мен) е по-нехуманно и от умъртвяването (изключая възможността за корекция на потенциална съдебна грешка).

Говоря за „общественополезен труд“ - такъв, който осигурява прехраната на провинилият се, като същевременно изплаща дългът му към обществото за противозаконното поведение. Така всички печелят - обществото не му плаща издръжка - сам си я заработва; дългът към обществото е изплатен; престъпникът получава шанс за реабилитация; престъпникът има стимул да се възползва от този шанс; съдебните грешки остават поправими.

Правилната отбележка, която можеше да направиш, беше за продължителността на наложената мярка... Това не го споменавам никъде. Умишлено - наказанието да е според престъплението... Така това, което възприемаш като „леко“ и наказание за „леки престъпления“, може да се окаже доста сериозно - кое ти се струва по-страшно: 5 години затвор, или 20 години да събираш отпадъците в покрайнините на някой град? (Това е само пример - отношението не мога да го определя адекватно, защото не съм компетентен)

Имам особено мнение за комунизма. Не е негативно.
Не разбирам за какви „системи“ говориш.

Давайте да се получи качествена дискусия...