Markov написа:
държавата е просто куп от граждани. в които влиза и той, а не враждебна безлична сила и.т.н. и.т.н.
Тук обаче не мога да се съглася с теб. По-скоро трябва да кажем, че държавата
трябва да е просто куп от граждани, в които влиза и той - и ти, и аз, - но не е. Не мога да съдя за другите държави, но в България гласът на гражданите се чува все по-малко и все по-малка възможност имаме да се чувстваме част от държавата, в която живеем. Управниците всячески се опитват да ни отделят възможно най-много от процеса на взимане на решения, опитват се да заглушат гласа на протестиращите, да игнорират протестите им, а сега и ги ограничават със закон. Поне за момента България не е държава, крепяща се върху гражданите си, а държава, крепяща се върху олигарси, които все повече и повече затягат хватката си. И тези олигарси не са „шефовете“ ни в работата, а мутрите в Парламента. Затова лозунгът „Шефове крадци! Шефове убийци!“ е смешен. Представям си как отивам в издателството при шефа си - човек, който съвестно си ми плаща и се държи чудесно с мен - или пък при отговорната редакторка, която изтърпява всичките ми грешки от незнание и търпеливо ме учи от А и Б, та ме хваща срам от мене си (първа работа ми е) и почвам да им крещя „крадци“ и „убийци“. Това е смехотворно и налудничаво. Съзнавам, че не всички имат моя късмет и че наистина има големи изроди, но когато отидеш да крещиш на площада „Шефове крадци! Шефове убийци!“ ти не го насочваш само към работодателите на Костадина Кунева и към работодателите на заключените шивачки в Южна България, а към всички. Не трябва да е така.
И като допълним цялата комунистическа митологизация, която tomagordeev използва и която карикатуризира една евентуална борба срещу реални проблеми, всичко се превръща във фарс и в услуга на сегашното ни управление. Ето такива изказвания като неговите, както и яростната пропаганда на БСП кара българите да асоциират „ляво“ или с олигархичното БСП, или с крайните сектантски комунистически възгледи.