Виж, Anarhosindikalist (дали знаеш какво означава това в историята на българската социалдемокрация?),
Единственото сравнително безопасно място за критикуване на любимия партиен ръководител е било в средите на БКп. За тези среди това се е възприемало като вътрешнопартийна дискусия за правилната партийна политика, не че много хора са се осмелявали да го правят. За останалите това е означавало концлагер и изселване, а най-малко уволнение с репресии не само на цялото семейство, но и на целия род! Критиките извън БКп са били възприемани като идващи от класовия враг и дали сега тук да ти обяснявам какво е означавало това? Вярвам не трябва, защото сам го знаеш. Затова е било тоталитарна диктатура - всеобемаща власт на една партия и въобще не можеш да го сравняваш с кроткия безпартиен бюрократичен авторитарен режим на цар Борис ІІІ. Там като критикуваш премиера или царя най-много те викат в полицията и те карат да подпишеш протокол, че повече няма така да правиш, а по време на войната те пращат в лагер или те изселват в провинцията. Виж, ако хванеш пушката, ти отговарят с пушка!
Сегашната система е в рамките на формалната политическа демокрация. Много партии - гласуваш за когото си искаш и после псуваш останалите, че са ти избрали незнам какво си правителство. Тази система не е много добра, но е перфектна при дълга практика и двупартийна или поне двуполюсна система.
Преди време тук имаше голям спор и с учудване установих, че според повечето форумци, изборите се правят, за да може в НС да се отразят политическите настроения на обществото. Вятър и мъгла! Смисълът на изборите е съвсем друг - да се формира жизнено мнозинство, което да стои зад правителството, което е излъчило. Хора, правете разлика между действителността и пропагандата! Именно тези, които не правиха такава разлика - например комунисти-националисти, се оказа, че подкрепиха екс-царя и Доган и след това се чудиха откъде им е дошло на главата...
