Ок

Болно или не, това е било мое дете и аз съм го убила - защото, както казах вече, за мен абортът е убийство, без значение какви са мотивите за него. И не мисля, че бих понесла такова нещо лесно.
Въпреки това стоя зад думите си. Бих го направила, но само при доказани малформации, които биха направили живота му ад. После, естествено, аз ще си нося кръста.

Но така влизаме в омагьосан кръг, няма смисъл.

Тоя цитат не е мой

Сега видях, че е от мнение на Акулката, не знам защо излезе като твой - явно някъде по-горе сте объркали цитатите. Съжалявам.

Боромир го е казал много добре - и не бих спорила, че подобен акт е "отвъд чертата". МНОГО отвъд чертата. Но и думите му по-долу имат смисъл, макар и аз да си добавям "трагически похвати", защото, да не дава Господ, ако стане нещо такова, ще си бъде моята лична трагедия и тогава общите приказки биха станали частни твърде рязко и перспективата за обществото и т.н.т. неминуемо се променя.

* Впрочем, знаех си, че ама хич не ми трябва да се обаждам по темата, щото като чета мненията, май моето е твърде уникално (а не ми се струва логично да е така) и явно е смятано за крайно (вж. първата скоба), макар да виждам и доста по-крайни.

Толкова от мен - аз си дадох десетте стотинки в дискусията и дано не ми се налага да мисля по тия въпроси занапред и в личен план.

Уф... Пак много крайност и удивителни знаци. Защо ли го очаквах

Всеки си има мнение и си стои зад него. И все пак, аз казах -- ако детето на 100% ще се роди увредено, ще прекара непълноценен живот в страдания и накрая ще почине - отново в страдания, тогава бих го махнала без угризения. (и "без угризения" не значи "без мъка", нито "без сълзи"...) Само ако е 100%. Ако е 80% , ще го родя. ..... му, ако е 99% ще го родя. Защото ще има минимален , минатюрен шанс. Но не и на 100%. Не съм мазохистка. Нито садистка. И щом хората са намерили начин в медицината да откриват тези дефекти в ранна бременност и т.н., то значи има смисъл от цялото нещо. А ако наистина няма значение дали здраво или болно детенце ще се роди... То по тая логика да не ида да се прегледам нито веднъж през цялата бременност, за да не знам изобщо какво се случва вътре в мен и с бебето ми. Ами не, не го приемам. В 21 век сме, не в 15-ти...

100 са. Просто хората забравят, че да пиеш противозачатъчни не е лесна работа и има един куп неща, с които да се съобразяваш. Това да си пиеш хапчето всеки ден в точно определен час е най-малкото от тях. Ако изпълняваш всички условия, хапчетата действат безотказно. Като днес го пиеш на обяд, утре вечер, а вдругиден не внимаваш какви лекарства пиеш и кои от тях намаляват ефекта - да, после разправяй, че хапчетата не са 100% сигурни.
Наистина, не говоря просто така. Преди аз самата да започна да ги приемам, съм потърсила мнението на какви ли не специалисти, които смятам, че са успели да ме запознаят достатъчно добре с подробностите.

Що се отнася до рисковете - съвсеменните препарати наистина са много олекотени. Нямат почти никакъв негативен ефект върху организма. Връзката с рака на гърдата все още само се подозира. А когато дойде моментът, в който решиш, че искаш да забременееш - вече си има други врътки, за да си сигурна, че всичко е ок.

Колкото до моят избор - предпочитам да рискувам вреда върху себе си, отколкото да се окажа в ситуация, в която да се чувствам като убиец. Защото за мен това също е убийство и изключително тежко решение, независимо при какви условия. Просто смятам, че правото на избор трябва да бъде защитавано.

Също така, хареса ми един момент от дискусията, а именно ролята на бащата. Наистина, едно дете е огромна отговорност за майката. Но не е за бащата. Хипотетично, на мен ми е забранено да направя аборт, аз трябва да родя това дете и да го отгледам. Тогава къде остава другият човек, който е участвал в създаването му? Някъде в периферията, от него нищо не се иска. Подобно събития преобръща само моя живот, но не и неговия.
Някъде в цялата ситуация нещата куцат.

А ролята на бащата? Това дете да не е само на майка си? В цялата тема разглеждате потенциалното бебе като собственост на майката, която може да си прави с него каквото поиска: да го абортира, да го роди и да го хвърли в кофите или да го отгледа.

Да, някак си всеки избягва ролята на Сътворителя в цялата схема. Вие от мъжкия произход, какво ще кажете по въпроса. Видяхме доста мнения, женски предимно. Вие като потенциални бащи как бихте реагирали при евентуална бременност на приятелката ви, или момиче, с което сте спали за една нощ, но сте продължили контактите си? Какво бихте направили? Какъв съвет бихте дали?

Ами детето?

Кой ви дава право да го правите, изроди гадни...

Никога не бих направил дете и се чувствам особено горд от това.

В случай, че стане не би ми пукало изобщо че имам дете.

Добра самореклама, а девойки:)

Знаеш ли, съмнявам се. Направи го на приятелката ти, да видим как ще се чувствате и двамата тогава . В смисъл много ни е лесно така да си говорим наизуст, без да го имаме тоя проблем.

Да, обаче нали се сещаш, че ролята на бащата е иди-ми-дойди-ми - ако иска, ще играе роля в живота на детето, ако не - ще си хойка, както е правил досега. Когато върху бащата падне отговорност, поне близка до тази на майката (защото, каквото и да си говорим, износването, раждането, кърменето, такива неща нямат еквиваленти), тогава и той ще има право да се разпорежда.

И аз мога да кажа, направи го, пък ще видим дали ще сте толкова хуманни...въпроса е в принципа , с който подхождаш. Аз попитах: какво право изобщо имаш да създаваш друг човек?

Ами, на тоя етап нямам никакво желание да ставам баща. Ако това се случи обаче, сигурно бих се замислил, дали съм готов да стана баща. Най-вероятно ще си отговоря категорично, че такава отговорност не е присъща на лигльовци като мене, ама ако един ден приятелката ми или жена ми направи аборт без моето съгласие, няма да ми стане особено приятно.

Той скорпион в началото на темата хубаво е разгледал правната страна и съм съгласен с него, но има и чисто морална такава, която не позволява на НОРМАЛНАТА майка да се смята за господар на бъдещото бебе.

В случай, че творението ми е в корема на някоя за една нощ, няма да се замисля и директно ще съм за прекратяване на живота му още преди да е започнал, защото другата опция, която бих изтърпял е да бъде оставено в сиропиталище, където да израстне като порядъчен крадец и някой ден да ми разбие джама на колата, за да вземе радиото. Ако обаче това се случи с приятелката ми, бих обмислил много сериозно, какво да направя и бих й забранил да взима каквито и да е решения без мене.

ПП: Сега забелязвам, че малко измествам темата. Мнението ми по нея е, че абортът не може по никакъв начин да се разглежда като убийство. Все пак плодът не е субект на правото(освен нали оная фикция), а по-скоро вещ, която обче според мен трябва да бъде собственост на майката И бащата.

Еми не, явно пак ще се обаждам, за да те подтикна да доразвиеш казаното от теб. Би й забранил да взема каквито и да е решения без теб - но, да речем, сядате, говорите, и се оказва, че тя иска да задържи детето, а ти не искаш да ставаш татко на тия години.
Обичате се, ама на - твърде сериозно различие, обвързано с бъдещ "ангажимент" (простете, ако звуча грубо, опитвам се да търся по-неутрални думички, макар позицията ми да стана достатъчно ясна по-рано из темата). Какво правиш в подобен случай? Оставаш с нея (впрочем, любим мотив за сключване на брак: "Тате, ми тя Даниела нещо малко бременна... "), прекратяваш всякакви контакти (на принципа "щом не го виждам, значи не съществува"), или се разделяте, но настояваш да поемеш/поемаш известна част от грижите за детето (припознаваш го, помагаш финансово, виждаш го периодично)?
Или, съответно, обратната ситуация, макар от написаното по-рано да не ми изглежда особено вероятна - приятелката ти иска аборт, ти искаш да задържите детето. Че няма как да й забраниш да го направи, е ясно (изключвам казусите от адвокатските сериали). Но какво става след това? Оставаш с нея или...?

Питам, защото ролята на бащата (и позицията на потенциалните татковци из форума) ми е интересна и защото ми се струва, че изпаднахме в прекалено обговаряне на частни случаи (малформации на плода и изнасилвания).