Случай първи: Аз искам дете, а приятелката ми не иска.

Тук съм доста категоричен. Аз не мога да отгледам дете сам. Смятам, че то се нуждае изключително много от своята майка и от моя страна би било огромна глупост да искам тя да го роди, пък после аз да се оправям някакси. Ако тя, трезво размислила и умувала, реши, че не го иска, аз не бих настоявал, разбира се, да го ражда. Естествено, ще остана с нея и ще я подкрепя в решението й.

Случай втори: Тя иска, ама аз не искам.

Много сложна ситуация, от която мога да излеза само по два начина: като баща и като човек, зарязъл бременната си приятелка сама на произвола. Бих настоявал по всякакви начини, тя да абортира. по принцип приятелката ми е на ясно, че детето се нуждае от баща и не би отгледала такова сама, за това ми е малко трудно да си представя ситуацията с мен в ролята на бащата. Може би, ако се стигне до там, че тя все пак да роди нежелантото от мен и най-вероятно от семесйтвата ни дете, аз ще остана с нея като натоваря основно нея с гледането му.

Аз само да направя забележка на Ники и на другите, които иначе са толкова борбени и искат да свалят правителства (всъщност в тая тема май още не е минал никой от тях) - ето ви един идеален пример, където законът за мен не е съвършен. Не е достатъчно правилен. Въпросът беше - правилен ли е законът, какъвто е сега - който разглежда зародиша като обект на правото, не като субект и който приема, че абортът не е убийство. На мен не ми се вижда справедлив, но пък определено това е модерното схващане в правната наука.

Откъдето човек може да си направи изводи накъде сме тръгнали като човечество и евентуално да стане малко по-религиозен (щото църквата е твърдо против аборта. макар че тя е и против презервативите). И давайки си сметка може да каже дали е доволен от посоката, защото така получава повече свобода и по-големи права, но в същото време лишава от основно право на живот един много по-слаб... не знам каква е думата, щото не е нито субект, нито обект. В повечето случаи заради безотговорност.

Ама по абсолютно същия начин можем да направим аналогия и с института на пробацията (така ли се казваше?) който също е много по-модерен от простото гниене в затвора на потенциални младежи, които също са попаднали в същата ситуация основно поради безотговорност, а не поради това, че са зли или принудени да пристъпват закона.


И никой не каза, като толкова защитавате правата на плода какво ще се случи когато бебето застрашава живота на майка си :Р


добавено:

ъъъ, мъжката ми позиция: Аз съм за възможността за аборт по желание. Най-малкото ако я имам не губя нищо. Мога да реша да не "убивам" плода си, но никой не ме задължава да го правя. И не го намирам за варварско. Но от друга страна, случаят с лекарската грешка ме накара да се замисля. Защото според мен лекаря заслужава присъда за убийство, а тя няма как да му бъде дадена при тези условия. Аз затова и пуснах темата...

Да го наречем квазисубект. Както и да го извъртаме, докато не се роди бебето, то е част от организма на майката и е логично тя да има известно предимство пред мъжа при решаването на проблема какво да го правят.
Нанасянето на щети върху плода от трети лица е "непозволено увреждане", но тъй като все още е част от организма на бъдещата майка, нейното решение за аборт не би трябвало да се третира като противоправно.

Знам, скорпионе. Така е. Ама ти не ми четеш мненията. Правилно ли е (всмисъл не дали в закона пише така а дали е справедливо, че го пише така) да е така и има ли нужда от промяна в закона? А не е ли справедливо да се тълкуват разширително нормите за убийство? То това е въпросът, който е отнесен до съда в старсбург всъщност.

Е, за католческата църква ли говорим, че забранява абортите и презервативите? От чисто научна гледна точка, с цел продължаване на потомството... логично си е. Пък и си е грях да правиш нещо, което после не можеш да отгледаш. Грешно е. И е грешно под всякаква правна, морална, обществена, социална, духовна и пр норма. Не съм правист, някой може ли да извади от конституцията кво точно пише за абортите?

В конституцията точно нищо. Пише в закона за здравето, където пише, че има наредба на министъра на здравеопазването, с която се определя редът за извършването на изкуствен аборт. Но не казва нищо по въпроса за криминалността на аборта. Щото такава в българия няма... Както каза колегата горе абортът, вследствие на каквато и да е чужда намеса е непозволено увреждане, като можеш да претенидраш и за допълнително обезщетение за причинени страдания.

католическата църква, да. писах в първия пост. защо мислиш в германия,

Ами в крайна сметка - да, според мен трябва да бъде подсъдимо, наказуемо по вскякакъв ред... Е, ако на някоя българка се случи същото като на французойката, няма ли отново да е обжалване за телесна повреда или там както го наричате?
ПП: Намери ли статията за Даун?

За мен абортът не е метод за контрацепция. Т.е. не може да си на 18 и да имаш 2 криминални аборта зад гърба си, защото ... общо взето щото си тъпа малка пача, но това е частен случай. Въпросът е, че много девойчици са с нагласата, че ако нещо се обърка, винаги могат да идат при чичко доктор, който да реши проблемът.
Обаче не е така.

Абортът е право на всяка жена да определи хода на живота си. Дори не можем да говорим за детето (зародиша) като за индивид. За мен абортът не е убийство. Знам, че много хора ще ме нарекат безсърдечна кyчка, но това е факт. Както казах - мъжете винаги могат да се измъкнат от обвинение в бащинство, докато при криминализиране на аборта, жената е обречена да ражда деца, които не иска - така домовете за сираци се пълнят с нежелани, необичани деца, или по-лошо - израстват деца, нещастни и мразени от родителите си. Но да се върнем на жената, избрала да направи аборт. Пак повтарям, че това е нейно право. Ето и няколкото причини:

1. Всеки човек, независимо мъж или жена, сам трябва да определи момента, в който е готов да стане родител и да поеме отговорност за отглеждането на друго човешко същество. Аз не мисля, че 20 годишна пачавра би била добър родител.
2. Всяка жена трябва да има право да избира, от кого да има деца. Защото едно е да родиш дете, на човекът когото обичаш, а съвсем друго - след някаква пиянска забивка. А има и моменти като бременност след изнасилване, нали?
3. Самата идея да лишиш някого от правото да направи избор ми е противна.

И така - абортът не е убийство. Той, както всяко друго нещо в живота ни е избор.
Но трябва да бъде информиран избор, а не винаги най-лесното решение.

Много хубаво становище, но защо като цяло поне по мои наблюдения жените в днешно време никак не го вземат в предвид, когато стане въпрос за правото на избор на бащата, какво аджеба да се прави със зародилия се животец. Със залегналата идея, че мъжът може да си хойка винаги, че не е отговорен и че като цяло е мекотело по въпросите с бременността, жените някак не дават шанс на мъжа да се прояви по друг начин.
Относно правна гледна точка смятам, че ако в отглеждането на едно дете се везем предвид и ролята на бащата като определящ фактор, казусите ще са доста по-малко.

Всъщност в американската съдебна практика има не един и два случая, където бащата по съдебен път принуждава майката да износи детето. За това няма как да не се съглася с теб - ситуацията наистина е сложна.

Има някакъв момент, в който фетусът, нали така се казва , може да оживее и самостоятелно или поне извън организма на майката. От този момент натам си е убийство, според мен. Правата на зародиша, но защо и бащата да няма съвсем никаква дума в това? Щото без него също не се получава...

След 6ти месец. В смисъл, ако се роди в 6ти, може да оцелее. Най-вероятно с големи увреждания, обаче. До 5ти месец всеки аборт не по желание се води спонтантен, след 5 месец се води раждане.
Думите фетус, ембрион, зародиш, плод...винаги са ми били ужасни...студени. То е бебе, човече...от мига, в който съм разбрала, че съществува.
Твърде емоционално подхождам към въпроса, мдаа.

Човече е като го видя да мърда и го чуя да пърд...

И като почнеш да сменяш пеленки? И да го оригваш, преди да ти повърне на рамото?
Битова романтика, разбирам.

Убихте всичко детско (или по-скоро бащинско ) у мен.