В никакъв случай не мога да се съглася, че патриотизма е вреден. Това е толкова красиво и възвишено чувство, което облагородява всичко!

Иначе си мисля, че не се отклоняваме от темата. Заглавието, че Ботев може да бъде изхвърлен от учебниците, явно поражда пъстра палитра от мнения и настроения, което може да се види от коментарите в темата.

Мисля, че просто The Stig говори на различен език от навалицата (в което, като се замислиш, няма нищо лошо)...но опре ли до патриотизъм - стой, та гледай!
Очакваме развитие по казуса по първи петли, носете пуканки, to be continued!

И като стана дума за литература - има 2 типа - подходяща и неподходяща за образованието.

Махаме първата, която всеки ще си чете сам вкъщи.

В училищата е нормално да пускат само творби, които носят поуки, важни послания и носят примери, които трябва да научим и да използваме в живота си.

http://kandidatstvane.wordpress.com/2010/03/31/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80/
- това е списъка с литература за кандидатстудентските изпити по български език.

Първо - какво ви прави впечатление? Най-новата творба е отпреди 60г. Демек идеите, които тия творби носят са най-малко отпреди 2 поколения. Как те ще ни градят мисленето през 21ви век, като имат логиката и ценностите от 19-20век, не е ясно. Аз лично не мога да посоча и 1 творба, която да ми помага да си ръководя живота в наши дни.

Като художествена стойност - спор няма, има доста добри попадения (мои фаворити са Яворов, Смирненски и Далчев) - но ако ще влагаме творби само защото имат як стил, можем да включим и чуждоземни, защото тези стилове не са създадени в България, а са световни. А да пуснеш Вазов вместо Шекспир, само на базата на "кой е по-по-най като рими" и "кой е по-близък до нашата душевност" си е чиста проба нелепица. Пак казвам - не това е критерия, според мен.

Второ - нито 1 жена няма в списъка. На какво се дължи? Имаме тонове творби, в които гледната точка е мъжка. Как ученичките ще осмислят мъжкия свят, без момчетата да получат шанса да видят женската гледна точка - оставям на вас. Според мен е нечестно.

Трето - Тематиките? По-голямата част се отнасят или за борбите срещу турците или за периода до втората световна, тук-таме имаме и комунистически идеи. Като цяло няма лошо, но тези идеи и тематики вече не са актуални. Все едно да решавате задача във ФМИ само със знания от 2-3 клас. Ами няма как да стане - литературата не виси на едно място, а се развива, раждат се нови проблеми - нови идеи - нови решения и - нови творби. Колко века още ще учим творби, които са били ретро още през 1900г? На бас, че учениците биха чели творби, които засягат техните проблеми СЕГА. Секс, наркотици, бедност, глобализъм - все неща от деня, които в тия творби липсват. Просто защото са отпреди век и нещо.

Четвърто - защо ще пускат ултра-дълги книги за ИЗУЧАВАНЕ в училищата. Сякаш тия лапета нямат 4 точни науки, плюс история и география, които са с фрапантен обем? Кой ще седне да чете роман, ако в нета го има преразказан в 20 реда и само на тях те изпитват. Оставете посланията и мястото в литературната история - тези неща са за снобите да си ги обсъждат на вечеринки с бренди и пури, или защо да се лъжем - на ракийка и салатка. Аз лично не видях смисъл да прочета Тютюн и Под Игото - абсурдно дълги книги и то на теми, които са ми банално скучни. Чел съм "Записки по българските въстания", защото тя ми беше интересна. Но тия двете са времегубка, а в училище и след това време за такива луксове няма. По мое разбиране - трябва да се включват масово къси разкази и стихотворения, колкото да не те натоварват да го прочетеш 2-3 пъти, за да го осмислиш. Но абсурд да ме накара някой пожизнено да му мина 300-400 стр книги, която е филмирана в 2ч филм. Даже няма и толкова.

Друг е въпроса, за "престижа" - да почетем даден автор, като му пуснем 300 творби за научаване, къде наизуст, къде да се осмисля, какво е искал да каже - това са пълни простотии. Ако искаш да покажеш уважение към даден автор - направи му паметник, чествания или филм за живота. Образованието има за цел да подготви децата за живота им утре, не виждам как Вазов ще го направи. Да ме прощава, колега ми е, ама така не може. Самата идея обучението по литература да е върху "творби", а не върху "жанрове" и "стилове" е мега-сгрешено. Защото така децата не научават и половината от ЛИТЕРАТУРАТА, а само българската от 1878 до 1944г. И ако министерството не си поправи логиката (проучете как е в другите държави) - и внуците ни ще преписват от пищови с Вазови и Ботеви мисли, а ние ще се чудим що има бисери по вестниците с "творби"
Амин.

Лол, това е по-дълго от дипломната ми работа

Лол, добре че не съм ти преподавател, тогаз!

Първо - Твърде е относително какво значи остаряла творба. Сигурно има творби, които и след няколко дни могат да изглеждат остарели. Аз също мисля, че трябва да се обърне внимание на някои талантливи съвременни автори, но класиката си е класика и не може без нея.
А иначе, преди 11 клас се изучават интезивно чуждестранни автори, разбира се че е отделено внимание на Шекспир, древногръцките писатели и други.

Второ - Това че в конспекта за изпита по литература няма жени, не означава че в средното образование не се изучават. Най-известната е Багряна, има и още няколко. Обаче не мисля, че въобще има какво да се обсъжда по този въпрос. Аз съм твърд противник на деленето по полов принцип. Факт е, независимо по какви причини, че в литературата мъжете са повече. Мисля че би било голяма перверзия, ако тръгне да се въвежда някакъв квотен принцип.

Четвърто - Ако книга от 300 страници за теб е "ултрадълга" това не говори добре за теб. Аз лично не съм съгласен с внушенията, които отправя "Тютюн", но това е изключително интересна книга от която могат да се научат много неща. А "Под игото" е фундаментална за българската нация книга и всеки който се чувства българин трябва да я е прочел.

Не може ли да се чувствам българин, защото сме готин народ и искам да съм част от него, а трябва да минавам и някакви квалификации, прочети 10 книги, научи химна, запомни коя година е един коя си битка и си плащай данъците?

Не за друго - мразя да участвам на квалификации, досадно е. Не ли брои, ако поне знам столицата и с кого граничим?

С какво българската литература от преди 100 години може да прави някой горд. Какво сте допринесли вие за нея? Защо трябва някакъв си факт на раждане, с който имаме твърде малко общо да ни вменява патриотизъм, който при това да се изразява в по-особени чувства за неща от преди 1 или 13 века?

Понеже аз повдигнах въпроса за промяната на изучаваната литературата в училище в по-широки граници, да си постна и мнението - виждам, че тази тема вълнува не само мен. Българските автори са като другите - има талантливи, има и такива, чиито произведения не ми допадат и не разбирам. Христо Ботев е един от тези, които харесвам и с чиито произведения съм израснала. Да, някои от идеите в тях са неактуални днес, но това не пречи всеки да извади от тях собствена поука.

Настане вечер, месец изгрее
звезди обсипват свода небесен,
гора зашуми, вятър повее -
Балканът пее хайдушка песен!

Тези стихове са гравирани на една от колоните на "Великите автори на Европа" във фоайето на Сорбоната. За мен това е един вид международно признание на нашия принос към литературата. Въпреки това, ако трябва да сравнявам Елин Пелин с Максим Горки, с ръка на сърцето мога да кажа, че за мен вторият е по-добър. А сега и един недолюбван от мен автор - Пенчо Славейков. Не разбирам неговото творчество, то е далечно и неактуално за мен. Доколкото знам той е бил доста комплексиран заради недъга си и е тормозел хората в своето обкръжение. Въпреки това е щял да получи нобелова награда за литература (починал е, обаче). Според мен този автор няма място в учебниците, но явно много други харесват неговите произведения.
Когато повдигнах въпроса за литературата в учебниците, мисълта ми беше, че като пример за определен жанр се ползва някакво откровено глупаво произведение, само защото е от български автор. Един пример, за да не съм голословна - като пример за фентъзи е даден разказът "В един есенен ден по шосето" от Павел Вежинов, вместо Властелина, който е световно признат за емблема на фентъзи жанра.

п.п.: Следя дискусията с голям интерес и доколкото мога взимам участие. Във всеки пост има поне по едно изречение, което много ми допада.
п.п.п: The Stig - човек, заклевам се, че като казвах, че има автори, които ТРЯБВА да се изучават, имах предвид същите, които ти си изброил.

Странно, защо ли тогава навсякъде по света изучават антична литература? Сигурно, защото има някакви общочовешки неща в нея...
И да ви кажа още нещо, в литературата има доста повече национализъм, отколкото в историята. Историята се старае да представя факти и анализи, а литературата набляга на чуствата. Аз от дядо Вазов например, станах франкофоб.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 29&Level=3

Alter ego, аз намразих Вазов след като прочетох "Записки по българските въстания"...
Античната литература и според мен трябва да си се изучава. Би било хубаво да включат и по нещичко от скандинавската митология, обаче. Има и други, които са интересни като гръцката, ако не и повече.

Че антична литература СЕ изучава. Лол.

Някой да е казал, че НЕ СЕ??????? Сега се върнах назад да проверя - написала съм си го правилно.
трябва да си се изучава = изучава се и аз подкрепям това

Ами не е достатъчно. Колкото и да демонстрираш отвращение от всякакви стереотипи и традиции, има някои неща задължителни за всеки българин и това да си чел "Под игото" е едно от тях. Но на теб 300 страници ти е "ултрадълго". Интересно тогава кое за теб е нормална книга, тъй като книги от по 50-100 страници например не са много често явление.

http://dnes.dir.bg/news/izsledvane-dogovor-uchebnitzi-komisia-zashtita-diskriminatzia-uchebnitzi-istoria-11806212?nt=13


Никой няма да изхвърли Ботев от учебниците, преигравате!!!

Прекалено много поляризирате спора, ми се струва. Както трябва да се изучава БЪЛГАРСКА литература, така трябва и световна.

Единствената книга не на място за мен беше "Записки по българските въстания" - някак не ми се вписва в представите за художествена литература.

Върху друго нещо да се замислят, ми се иска: дали изучаваните произведения в определена година отговарят на средното интелектуално и емоционално развитие на учащите.