KeineSonne написа:
Въпросът, който според мен действително трябва да привлича по-фокусирана дискусия е - трябва ли да помним или трябва да забравим, за да продължим напред, около което ми се струва, че се въртят и последните мнения в темата.
Петър Стоянов каза днес по някаква ТВ, че съвременната европейска идентичност се опира на 2 стълба - антикомунизъм и антифашизъм. От политическа гледна точка, това е така, но политика, която възприема Европа като висша неоспорима ценност=утопия, запраща цялата идея за Европа в безумно ултимативен дискурс. С други думи, продължава да си съществува парадоксът от 20 век - да си съвременен човек (разбирай европеец)=свобода на словото и идеите=стандарт=несвобода. Как се решава тоя парадокс, питам аз, при това в контекста на тежката идеологическа обремененост на 20 век.
Всичко написано по-горе не ми пречи искрено да се кефя на това: http://www.youtube.com/watch?v=XWLU76o5rEI 0:25 - любимо Има една сентенция, не знам автора й, но е много вярна - "Народ, който не помни миналото си е обречен да го повтаря", така че според мене вървенето напред не става в правилната посока без да се помнят уроците на историята.
А Петър Стоянов е много прав защото двете чуми на човечеството за 20-ти век са фашизма и комунизма, като са съизмерими по нанесени щети на хората, за разлика от нас обаче в Германия родината на националсоциализма, този режим е недвусмислено заклеймен и има редица паметници в тази насока, докато ние още умуваме лош ли е бил социализма=комунизма или не чак толкова лош

и вместо на паметника на Съветската армия да се сложи един надпис "Паметник на Съветската армия окупирала България на 7-ми Септември 1944г., издигнат по времето на комунистическия режим " се мъдри надписа "От признателния български народ"
