Човекът се отличава от останалите животни по наличието на разум, говор и изправен стоеж. Очевидно, колкото по-очовечена е една личност, толкова повече използва тези свои характеристики в името на всякакви интереси. Някои хора обаче обичат да чувстват животинското и най-популярният мотив, който го репрезентира е сексуалният. Колкото по-сексуално е едно изживяване, толкова по-далеч е то от човешката природа- там двойката почти не мисли, рядко говорят и не обичат да са прави- много повече им се харесва да са един върху друг.
Има ли алтернатива? Разбира се. Като говоря за рицарска любов, аз си представям човек, който държи на едно много достойно поведение, свързано с постоянно функциониране на ума му, с постоянна готовност да изрази чрез думи как се чувства- това е поетичната същност на рицаря, както и с фактът, че той се чувства удобно в изправена позиция. Това е, когато един човек не става животно, това е, когато един човек оценява околните според делата им и ги дарява с това, което те обективно заслужават, а не се съобразява единствено и само с биохимията и с нищо друго. Химията е на по-долно стъпало в еволюционно отношение и разумът е напълно във властта си да обуславя всички процеси в тялото чрез силата на самовнушението. Мозъкът е в състояние да направи чудеса с тялото на човека, ако той не спира да бъде мислещо, говорещо и изправено същество.
В полето на чисто сексуалното е лесно. Толкова е лесно, че всеки бозайник се справя отлично. Изпитва ли обаче заекът същото нещо, което човекът нарича любов? Не разбира се, заекът изпитва онова химическото взаимодействие и само толкова. Моята основна и почти тотално несподелена позиция е, че в любовта, както и в абсолютно всяко друго състояние и/или процес, е съвсем необходимо чувствата да се осмислят и превеждат на човешки език. Необходимо е, ако влюбените желаят да бъдат съвсем хора и съвсем да не бъдат по-малко от това. За съжаление идеализмът в любовта съдържа корените си в разбирания, които са започнали да се изграждат само преди няколко хилядолетия, а това което днес наричаме идеалистична любов е плод на последните хиляда години. Младостта на този тип мислене е причина за повечето хора да възприемат идеалите и принципите като нещо прекалено сложно, нещо което не е за тях и то по същия начин, по който баба ми казва, че gsm-ите не били за нея- много сложно било да се учи сега на нови неща.
Сексуалното изживяване от друга страна започва с появата на първите двуполови същества, което обяснява защо е толкова елементарно за усвояване. Човешкият вид е практикувал изместването на центъра на фокуса на психиката към сферата на сексуалното в продължение на много време и това прави лесното още по-лесно.
Човек се ражда без да може да мисли като разумен, да говори или пък да върви- тези умения се добиват след определен период от време на израстване. Това което наричаме "съзнателен живот" е всъщност след като трите фактора са на лице. Краят на човешкото израстване е около двадесетата година и ако до тогава личността не е намерила пътят на мисленето, на умелото боравене с говора и на чувството за достойнството на изправената стойка, то надали ще ги открие по-нататък. Затова пиша тези неща не на 30-40 годишните, а именно на 15-25 годишните, защото те са все още спасяеми. Призовавам всеки, който е все още човек и ме подкрепя да пише 2-3 думи за това колко е хубаво, че сме хора и да не забравяме да разсъждаваме.

На колко години си, че да го пишеш на нас младите ?

Каква мисъл може да премине през човек, който не може да прецени,че действията му имат последствия. Че трябва да си покаже чевиите, да се покаже,че е повече от някой друг...

----------------
Пея си: Savatage - Handful Of Rain
via FoxyTunes

Или никаква или много егоистична мисъл... само дето е много обидно, когато някой твой приятел те накара да страдаш, за да угоди на някоя своя прищявка...

Всъщност , единствените неща, които ни различават от животните са говорът и способността за разумно мислене ( тва не значи,че всички я използват тая способност)...
А колкото до това да "бъдеш" човек от хуманна гледна точка- човешкото у едно същество го създават родителите му, респ. средата , в която расте от 1вия си ден . Всеки месец и всяка годинка от възпитанието имат значение и то най-голямо-на 15 или 20 години човекът вече се е оформил като начин на възприемане на света, начин на действие, страхове, комплекси и т.н. Неслучайно хората казват за "първите 7 години от възпитанието" щото после...ходи променяй 1 20 годишен завършен вече идиот...

Да ти е минавало през ума,че успяваш да се задържиш изправен и да мислиш именно поради протичането на биохимични реакции и усъвършенствана ЦНС,което от своя страна би било невъзможно без животинското,биологичното у нас.За мен човека е истински човек точно в моментите на първичност и неподправеност на усещанията,защото разумът е моделиран от културата и обществото,откъде знаеш че твоят начин на мислене е правилен,според какво е правилен,защо за теб е правилен.Докато на инстинкта винаги можеш да се довериш

За мен е обидно, когато аз влагам разум и чувства в нещо, което правя за някого, той да се довери на някой свой инстинкт, без да се съобрази с това как моите разум и чувства ще реагират на поведението му... защото за мен може и да се окаже болезнено, нали? Може би самото действие на човека не ме кара да ме боли толкова, колкото фактът, че него не го е грижа за мен достатъчно, че да прекрати каквото там прави.

Това,че си афектиран от нещо и от какво точно не се разбира от първия ти пост по темата?В началото на страницата говориш генерално?!В конкретния случай,да прав си,сред други човекът трябва да се съобразява,макар и до елементарна степен.Но тази степен отново е наложена от обществото и уредбата на обществото е породило у теб неприязън,че не ти се обръща внимание.Все пак не смятам,че само разумът е критерии за човечност,напротив

Слушайте Плазми, все пак е психолог Съгласявам се с него.

Аз пък съм съгласен с автора.
Макар и да е идеалист. Зодия Водолей?

ЛЪВ!!!!

Човек е просто животно, говедо, което може да мисли и затова прави повече поразии от останалите говеда. Това е моето определение.
Иначе и други дзверове са изправени поне донякъде и си комуникират по свой си начин, но не толкова сложно, колкото хората. То пък някои хора не си комуникират почти никак. Имам един съсед, бакшиш по професия, който от 3-4 години вече не може дори да казва "добър ден", а по-рано можеше...

От бакшишлъка се затъпява, така ли? Ще ми се и аз да покарам такси, че да се освободя от някои неприятни мисли...

Зодията няма нищо общо
И аз съм водолей но пък съм на сходно мнение с плазмодий и жокера
защото до сега от всички животни на земята
Само ние лъжем

Разумът дава едно уникално, чисто човешко умение- играта. Повечето харектерни за човека неща се свеждат до вид игра. Говорът например е игра със звуци, изкуството- игра със символи, митологичното и религиозно- игра с вярванията и много други. Лъжата пък е игра с представите за истинност, целяща обръщането им на обратно. Не виждам нищо лошо в способността да играем, единственото лошо е когато не съблюдаваме чуждите интереси и отнемаме хляба на гладния, дрехата на мръзнещия и т.н.