[Леви моуд он]
По принцип темата не е сред най-популярните в България. У нас, доколкото съм запознат, имаме стабилна позиция по въпроса, която не показва тенденции за промяна.

В европейски и световен мащаб основният противник на аборта е католическата църква. Тя се позовава на теорията си за брака, според която единствената цел на съвокупляването (правилно ли го написах? бахти думата) е създаването на здраво потомство. По същия начин целта на семейството е отглеждането и възпитаването на това здраво потомство. Естествено, от тук следва фактът, че в държавите, където все още църквата има силно влияние поради едни или други причини, темата за аборта е много наболяла. Например - в португалия абортът е законен от 2008 година, в ирландия все още е забранен и правото на живот на зародиша е скрепено с норми на тяхната конституция.

У нас, колегите юристи могат да ви кажат, че единственият вариант да считаш зародиша за субект на правото е правната фикция в наследственото право, която се прави единствено с цел да се защитят правата на бъдещия новороден спрямо тези на другите наследници, и тя се ограничава единствено до този смисъл. Тоест - не дава абсолютно никакви други права на зародиша. Смятам за безспорен фактът, че в България не приемаме зародиша за човешко същество до момента, в който той не излезе жив от утробата на майка си. Поне от правна гледна точка. Като цяло това е правното становище на много страни от европейския съюз.

Интересен случай, възникнал във Франция от близкото минало - бременна жена трябва да отиде на рутинен лекарски преглед. По стечение на обстоятелствата същия ден в същата болница при същия лекар трябва да отиде на преглед друга жена, която има същите имена, и която трябва да бъде оперирана от възпален апендисит. Става секретарска грешка и картоните на двете жени са разменени. Лекарят не се усеща и оперира от апендисит бременната жена. Тя защо се съгласява не знам, но не ни и интересува особено. Вследствие на това бременната жена загубва плода си и прави принудителен аборт. Лекарят е осъден за лекарска грешка и за нанасяне на телесни повреди и страдания на жената според френското законодателство. Но жената, която се явява като частен обвинител по наказателното дело, обжалва и настоява въпросният лекар да бъде съден за убийството на детето й. Детето й обаче не е било родено и е нямало как реално да бъде убито. Или пък е имало?[леви моуд оф]

Защо пускам темата, освен за да ви покажа какъв прилежен ученик съм - защото ми е интерено какво ще кажат защитничките и противничките на аборта по тоя форум (такива имаме много. Справка - http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?f=13&t=9276&hilit=%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%82) и ми е интересно какво ще кажат колегите юристи (кристо, иве, лорде и всички останали - считайте се специално поканени да се изредите на темата). И въобще всеки един човек с гражданска позиция по въпроса, още повече, че бидейки граждани на една държава, която в този аспект е модерна и развита не би трябвало да имаме силно пристрастни и предубедени позиции по въпроса.

Въпросът е - абротът убийство ли е? Ако да - трябва ли да бъде разрешен? Ако бъде разрешен и е убийство, трябва ли да бъде разрешена евтаназията? Ако бъде разрешен и е убийство кое дава право на друг индивид да избира вместо зародиша? Ако не - принудетлният аборт, причинен вследствие на насилие върху бременната жена или поради лекарска грешка убийство ли е или просто нанасяне на съответната телесна повреда (мисля, че в случая според бг законодателството се води тежка, ама по-добре да каже някой дето в момента учи или е учил наказателно право)

питам ви от чисто морална и логическа гледна точка.

Имаше подобна тема преди време, мисля че 'Нежелана бременност' й беше заглавието, та там съм отговорила и сега освен да си копирам мнението, защото е абсолютно същото и не се е променило...

Всяка жена трябва да има правото сама да избира дали да направи аборт или не.

Добре де адаш, тогава в горния случай с французойката лекаря според теб трябва ли да бъде съден за убийство или не? Щото ако трябва да бъде съден влизаме в хипотезата, че убиването на зародиш е убийство. Пък ако е така абортите няма как да са легални.

Това беше и идеята на темата като цяло. Законът трябва да бъде прилаган спрямо всички и да е еднакъв за всички. И тук се получава една мат-мат ситуация, от която трудно може да се излезе без да засимпатизираш на католическата църква. Кой от двата "мата" е по-правилния според вас?

Ако в случая с французойката посредством правна фикция фингираме зародиша като вещ , чийто собственик е майката, то тя има право на разпореждане със зародиша, тоест може да го унищожи - ето ти легален аборт. Пак по силата на възприетата фикция, докторът, както и всеки друг правен субект, е длъжен да не пречи на майката да упражнява правото си на собственост върху зародиша. А в посочения от теб случай, той унищожава зародиша. Трябва обаче да се има предвид, че в случая формата на вината (ако изобщо можем да говорим за вина при този казус) е небрежност. А и по възприетата фикция правонарушението е по-скоро граждански деликт (унищожаване на чужда вещ, а и неслучайно осъждат лекаря и за причинени страдания - чл. 45 от българския ЗЗД), отколкото престъпление. За убийство и дума не може да става - по силата на възприетата фикция зародишът е вещ, тоест обект, а не субект на правото.

Въпросната французойка в кой месец е била? Според мен, и тя, и лекарят трябва да бъдат съдени, но не за убийство, а за глупост, ама това е друга тема.
Сега сериозно... Лекарят дали може да бъде съден за убийство или не зависи от това дали зародишът се счита за живо същество и отделен, самостоятелен правен субект. Според мен, това не е убийство.

Аз съм за, ако детето има някой синдром или заболяване. Все пак това се изследва още в много ранен стадии на бременността.

А, колкото до тоя лекар ... Останах без думи направо. Сигурна съм обаче, че има още много такива случаи, за които не сме наясно... Нямаше ли някакъв закон, че ако е след 4 месец, жената не може да направи аборт?

Не в толкова ранен стадий, allshallperish. Между 15 и 20та седмица са най-ранните изследвания, които могат да се направят, като оптималното е 16-18, това е за БХС, амниоцентезата с висок риск от спонтанен аборт, се прави след БХС, ако има основание - висок резултат за риск. А аборт без последствия се прави до около 12та, макар и тогава да е късничко. Да не говорим, че за мен, аборт без последствия, не би могло да има, най-малкото са психически.
Колкото до това дали е убийство, юридически, не знам, не мога да преценя, нито имам правната култура да го правя.
Аз лично смятам, че всяка жена за себе си трябва да има правото да избере.
От друга страна, не смятам и че трябва да се достига до аборт, освен в екстремни случаи (изнасилвания, твърде ранна бременност...). Достатъчно разумни сме, за да знаем начините за предпазване, все пак.
Що се отнася до мен, предполагам, че бих направила аборт, ако се окаже, че бебето е с проблем Не знам дали ще съм достатъчно силна да го отгледам в това общество, което заклеймява. Ако съм в друга държава обаче, и знам, че ще имам тамошната подкрепа да го отгледам дете с увреждане, мисля, че няма да направя аборт.
Дете искам безумно много от много време. В момента не би ме интересувало кой е бащата, имам ли достатъчно пари и прочие условности. Готова съм да го отгледам дете дори сама. И други неща, де, ама ще изляза съвсем от темата с лични подробности

Е да, ако плодът е болен (мутации, малформации и прочие негодности), защо да го оставят да се роди, че да тегли. Или пък ако е 15-то дете в бедно семейство. Или пък ако е явно, че би носило индианското име Спукана Гумичка и няма да озари особено живота на пияните/дрогирани в момента на зачеване родители.

Все пак, с тези намаляващи ресурси и мрачно бъдеще, трябва да се мисли в голяяяяяма перспектива, ако някой ще се заробва с дете/деца. Въпрос на отговорност.

А абортът - еми то всеки зародиш е жив, така че реално си е убийство. Затова трябва да се мисли.
Относно колко е легално и други правни локуми - плодът трябва да се счита за жив от момента на установяване на сърдечен ритъм, тоест нейде около края на първия/началото на втория месец от бремеността.
Тогава все още "бебето" изглежда страховито и е "зародиш", а не "плод", но не е едно с майката.
Тези, дето не са толкова строги, местят "живота" в плода още почти месец нататък, като в третия месец плодът вече е доста добре развит и самият аборт става опасен и за майката.

А защо знам толкоз за тези неща - защото съм добър приятел на глупави хора, които се напиват като свини, правят секс без презерватив и после изпадат в депресия от естествения ход на природата
И се нуждаят от съвети и успокоение... Макар че аз успокоения не давам.

Цитирам относително селективно, за което се извинявам, но смятам, че това трябва да се болдне.
...
Вероятно това е въпрос на личен избор, но за мен абортът Е убийство, без значение в коя седмица от бременността е извършен - точно заради цитираната част от написаното от Боромир. В интерес на истината, не мога да повярвам, че отново има подобна тема, но точно по нея не мога да замълча. Щом си достатъчно голям, за да правиш секс, трябва да си достатъчно голям, за да си носиш последствията - и е някак твърде детско да вдигнеш ръце и да кажеш "ама то не е живо, колко му е да се оттърва от него".
Мда. Само дето е живо. И какво правим тогава - залъгваме се, че не сме достатъчно големи/зрели и пр., за да гледаме деца и не бихме му осигурили достатъчно висок стандарт. А как става така, че в същото време сме достатъчно големи/зрели да правим секс? Тая връзка винаги ми е била крайно неясна.

Накратко: секс - само с презерватив, докато не се реши единодушно, че можете да си гледате и детенце. При продължителна връзка и преценен риск - и противозачатъчни. Аборт - само при доказани генетични аномалии, които биха влошили драстично качеството на живот на детето (тук ми е ясно, че ще ме контрирате с идеята, че пак е убийство - но ако мога да избирам дали да лиша детето си от възможността да изживее 3 или 30 непълноценни/изпълнени с болка/страдание години, то да - ще извърша този грях и по-скоро ще го нося на собствената си съвест, отколкото да го обрека на страдание). Аборт (евентуално) - и при изнасилване (но се надявам да не се налага да мисля за това, защото решението би било трудно). Иначе - не. Достатъчно голяма съм, за да знам, че за убийство с идея да бъде заличена собствената ми/ни глупост, няма смекчаващи вината обстоятелства. А и презервативите са си съвсем достъпни - и има хапчета за гафове, макар да не трябва да се прекалява с тях.
...
Колкото до познатите - има момиче, което будеше искрено възхищение у мен. Разбрах, че преди време е направила аборт. Е, опитах да запазя отношението си към нея, но колкото пъти я видя, се сещам първо за това - и ми става гадно, гадно...

Едит: Смоуки, по всички, зададени от теб въпроси, свързани с телесни повреди и т.н.т. - убийство. Чрез подобен акт ти прекъсваш живот, който вече съществува - да, не навън, а в майката, но все пак съществува. Става дума за плод, който без подобна "намеса" ще започне своя живот след месеци.
Разбира се, съществува риск от спонтанен аборт, но съществува и риск да бъдеш блъснат от кола още утре (така де, разбра ме - ама се пази, все пак). Това означава ли, че ако някой те убие тази нощ, ще може да използва този аргумент в своя защита в съда?

Ау, Ели изрази структурирано моята мисъл.
Мда.

Презервативите се късат. И се изхлузват. И хапчетата за спешна контрацепция не са 100% гаранция, че си отървал гафа. Личен опит... Да си достатъчно зрял за секс означава да си достатъчно зрял, за да знаеш как да се пазиш. Отглеждането на дете е съвършено друг въпрос.
На 2 пъти ми се е случвало да имам проблеми от този род. И двата пъти в главата ми се въртеше единствено "Какво, ако ми се наложи да правя аборт?" И аз съм се замисляла върху тия неща с убийството, с това какво ли би било това създание, от което си решил да се отървеш и т.н. Все терзания, които е по-добре да не му идват до главата на човек.

От правна гледна точка съм съгласна със Scorpion. Според мен това е начинът, по който е най-подходящо правото да разглежда върпоса. Дава ти се избор. В крайна сметка, това не е само животът на едно потенциално здраво бебе, това е и твоят живот, а поне с него би трябвало да имаш право да се разполагаш.
А ако приемем, че абортът е убийство? Логично би било той да се забрани. Или да се разрешава трудно. С други думи, процедурата се усложнява излишно.
В днешно време не можем да си позволим да се заиграваме с убежденията на хората, да им вменяваме такива и допълнително да усложняваме живота си. Знаете ли, че абортът в частна клиника струва едва 30лв? И всичко приключва за няколко часа...

В случай че не искаш да забременяваш - противозачатъчни. Даже не са с премерен риск, защото това е единственото средство, което ти осигурява 100% защита от бременност и риск практически няма.

Колкото до контрацептивните хапчета -да, обаче има много случаи, в които след дългата им употреба, жената не може да забременее. И тези случаи не са 1-2. Много е просто. Сексът не е за развлечение, в крайна сметка, не е измислен за такова . Всеки да се пази както намери за добре. Мен от презервативи ме боли, а от противозачатъчни ми е лошо. Какво ще ме посъветвате? Да се гръмна или да не правя секс?

Само един вид противозачатъчни ли си пила? Защото те се изписват след изследване и от гинеколог, освен това има толкова много видове, че е напълно възможно да си попаднала на неподходящи за теб хапчета.

А за проблемите със забременяването след продължителна употреба - това е със старите препарати. Все пак жените преди 10 години не са имали достъп до съвременните противозачатъчни, сегашните съдържат много по-малко количество хормони и не представляват тежест за организма.

Вярно е че съвременните противозачатъчни са по-щадящи,отколкото тези в миналото, но продължителната им употреба и натрупването на определени вещества в организма, по-специално в черния дроб, също крие сериозни рискове...
Иначе по темата - като цяло съм против абортите. Не само, защото се убива човешко същество, но могат да възникнат и усложнения, водещи до безплодие. Аз също съм мислила, как ще постъпя, ако се случи на мен...и чесно казано, ако бях забременяла на 15 примерно, сериозно щях да си помисля за аборт...аз и сега не съм готова да отглеждам бебе, а какво остава за преди 4 - 5 години
не знам, всеки сам решава за себе си