| forum.uni-sofia.bg https://forum.su.schools.bg/ |
|
| Трудът https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=10&t=14366 |
Страница 1 от 3 |
| Автор: | tomagordeev [ 12 Май 2009, 15:43 ] |
| Заглавие: | Трудът |
ТРУДЪТ Хр. СМИРНЕНСКИ – Аз съм цар на живота! И преди да се всели духовния живот у човека, аз живеех. И нямаше – и няма предели моето велико царство, което наричат битие. Аз съм непобедимият цар, и днес, и в миналото; властителят съм аз. И винаги моя стремеж беше – да побеждавам под моя скиптър все нови царства. Но днес седя аз прикован на скалата – гледам живота в моите придобития. И вслушвам се и чувам глухия ропот на гнева и разплатата, които се надигат...И виждам ледените талази на житейския океан. Разрастват се те в буря – в стихийни вълни, заливат с огнен мъстителен пламък „железата", що ме обхващат! И борба на живот и смърт захваща, в морето житейско за моя престол. Седя аз на този престол и милиони роби се гърчат край мене, но не могат да ме освободят, за да им дам щастие – да им даря живот... Аз царувам по всички кътища на земята. И в океана на времената, в своите походи аз разтърсвах най-мощните владетели и техните царства!... Захвърлих аз и „Бога" в своите крака!... И всички кумири, нему що служеха, запращах в лоното на забвението, защото няма власт по-силна от моята! Няма по-необходима мощ от моята, с която отхраням света. Само аз извърших всичко до сега сторено!... Разрязах с огнения меч на мисълта безкрайните океани и съединих моите царства с хиляди кораби... Аз пробих хълмове и балкани със своите стрели и свързах равнини и долини с огнени колесници – с милиони тренове! Аз освободих богът на светлината от ноктите на небесните молнии! – Осветлих земята с хиляди потоци светлина и я кръстосах с милиарди жици, за да съобщавам волята си по цялата земя само в един миг... Аз отнех ангелските криле от божиите плещи и ги прикачих на обгорелите си мишци, за да летя над планини и морета по цялата земя... Аз прокопах земята до огнената й среда – до сърцето чак – и рових нейния пламък на черни парчета и го разпратих по всички кътища на земята, за да стопля страдащите от студ! С огнени колесници аз поря плещите на майката земя и създавам храната, необходима за моите синове. Аз подчиних всичко, което е мислимо да отстоява срещу ми!... И майката природа, немощна и бледна, пъшка под моите смъртни удари... И моя син единствен, наречен живот, пред мене се прекланя. ... Но ето, след всичките мои борби и походи далечни, яви се пред мене най-младата ми рожба и в ужас извика: – Властителю, Вседържателю, в опасност е твоето царство и твоя престол! И, сепнат, видях аз, че съм прикован над скалата, в безбрежния житейски океан, а край мене ехидно се кикоти и надсмива Сатанаил – капитала! И видях как в скръб се потопи целия живот!... Слънчевите лъчи бяха престанали да стоплят този живот и той посърна... Но аз, който съм водил толкова хилядолетни борби, трябва ли да бъда победен ? Нима трябва да позволя на изчадия да ме умъртвят? Не! Стократно „не" обхвана мисълта ми и на моя зов се притече най-младата ми щерка, която зъзнеше в отчаяние по целия свят. И тя, моята най-скъпа рожба, бе пламенно-бледна като пролетна роза, напоена с любов и младост. И когато тя – моята най-чиста и млада дъщеря, премина през задръстения път на житието, носеща пламтящия факел на свободата, аз виждах как всичко старо й се прикланяше и подчиняваше. С десницата си тя разтърси света... И залюляха се хиляди палати и капитала в тях... И пред смелия замах на дъщерята – пролетарка се сгромолясаха долу – в разрухата на мрака и смъртта. А всред трясъка и грохота и гърма останах аз единствен неподвижен!... Всред този страх и гняв и буря, само аз единствен можах да дам сили на моята девойка – пролетарската класа – сили и средства за нейния живот и този на нейното светло, сияйно бъдеще... Да! – само аз! Аз! Аз – непобедимия... Аз – царя на живота!... – Аз – Трудът! http://septemvri23.com/Smirnenski_Trud.htm |
|
| Автор: | Solveig [ 12 Май 2009, 16:05 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
Да го беше сложил в литературния раздел, има тема "Изберете своя лайтмотив"... |
|
| Автор: | Joker [ 12 Май 2009, 22:14 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
Аз държа дебело да подчертая: Мързелът, а не трудът, е двигателят на прогреса! Имам много прогресистко виждане за развитието... |
|
| Автор: | Tommy [ 12 Май 2009, 23:08 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
Звучи като виц - комунист да говори за труд. |
|
| Автор: | Joker [ 12 Май 2009, 23:13 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
Абе, то им е в пропагандата, та много говорят за него, но трябва другите да го практикуват, че от много приказки, те нямат време... |
|
| Автор: | Prudence [ 20 Май 2009, 14:53 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
Мале... Смирненски винаги ми е бил крайно неприятен. |
|
| Автор: | Norwegian Wood [ 21 Май 2009, 20:21 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
Prudence написа: Мале... Смирненски винаги ми е бил крайно неприятен. Мале... трай си. ;р |
|
| Автор: | JudyRamone [ 21 Май 2009, 20:34 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
Prudence написа: Мале... Смирненски винаги ми е бил крайно неприятен. +1 ! |
|
| Автор: | Norwegian Wood [ 21 Май 2009, 20:40 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
Алитератки. Над сънния Люлин, прибулен с воала на здрач тъмносин, безоблачен залез запали сред своите тайнствени зали пожар от злато и рубин. И привечер летна наметна пак с траурен плащ рамена, градът приюти се в тъмата и тънка позлата в стъклата разля се на плахи петна. и още: Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди |
|
| Автор: | Scorpion [ 21 Май 2009, 22:49 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
ПРОЛЕТАРИЙ В полунощ пред заключени двери аз стоя непризван, непознат и в ръцете ми гневно трепери съдоносният яростен млат. В беломраморни охолни зали лъкатушат светлинни вълни - несмутени от робски печали, веселят се мъже и жени. Пиршеството на празник разблуден увенчано е с мрачен разкош и всечасно през блясъка чуден се оглежда настръхнала нощ. А надмогнал студената бездна и вълните на кървав потоп аз повдигам десница железна и велик съм, защото бях роб. През години на черна нерадост възмъжах и обжарих гърди; в знамената на моята младост мъдростта на теглата ми бди. Разбунтуван кат луда стихия, ще разбия заключений вход, с тържеството на властен Месия ще руша и създавам живот. А в зори, сред възторжени песни, ще протегна аз груби ръце, и високо, високо ще блесне светлината на нежно сърце. |
|
| Автор: | FightForFreedom [ 22 Май 2009, 22:58 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
Трудът е за онези които не могат без него. Всеки, който може без труд да постига всичките си цели не се труди. |
|
| Автор: | Smoking Mirror [ 23 Май 2009, 02:32 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
"Трудът ви прави свободни" надпис на входа на аушвиц и нищо лошо за смирненски да не съм чул |
|
| Автор: | JudyRamone [ 23 Май 2009, 07:47 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
Arbeit macht frei |
|
| Автор: | Joker [ 23 Май 2009, 20:18 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
Тцъ, не го харесвам аз Смирненски! И работници не харесвам, много-много не харесвам и труда... |
|
| Автор: | Itilon [ 28 Май 2009, 08:46 ] |
| Заглавие: | Re: Трудът |
Забавна тема! Ако не друго, поне илюстрира вечната социалистическа заблуда, че само пролетариите се трудят, а капиталистите си лежат. Интересно как ще коментира другарят Гордеев факта, че "капиталистите" по правило работят доста повече от служителите си. Или не сте наясно, че докато един работник е защитен от законите и получава 40-часова работна седмица максимум (!?!), шефът му е принуден да върши много повече неща за много по-голям период от време? Коментарите пък илюстрират друго популярно в България виждане - което се съдържа в забавната и известна само нам поговорка "Учи, за да не работиш". Но иначе не сме мързелива нация... казват.... някои... |
|
| Страница 1 от 3 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|