Всички знаем за това върхово постижение на либерализма, демокрацията и т.н. Мирно да си съжителстват различни култури, раси, религии, етноси, мъже и жени, старци и деца, вегетарианци и канибали, котки и мишки и т.н. Под натиска на Щатите, това бе възприето с кравешки ентусиазъм и в Европа, но се появиха незначителни проблемчета. Срещу тази политика навремето писа Клеър Стърлинг, пък и други, изстъпваха се Льо Пен, Хайдер, Фортиг и доста други. Нарекоха ги расисти, фашисти и дори о ужас! : националисти! Обаче те си отстояваха правото да казват каквото мислят, създадоха си организации, печелиха избори, тези глласове вече се чуват не само във всеки общински или областен съвет, но и в парламентите и дори в Светая Светих на политически коректните фарфарони в Страсбург и Брюксел. Някои пострадаха от съдебни и извънсъдебни репресии, други дори бяха убити заради възгледите си.
В татковината се случи същото и реакцията беше същата - дамгосване, клеймене и подражателска простотия.
Днес същото чуваме от все по-влиятелни представители на елита в европейските държави и дори на на техните избрани лидери: фрау Меркел, СаркО, дори Дейвид Каммерън. Същото се чува и оттатък океаните. Ето ви и справката на реакциите:
Фатерланда: http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=507473
СаркО: http://www.dnes.bg/es/2011/02/11/sarkoz ... zma.111014
Камерън: http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=520104
Хауърд от Австралия: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3294131
Е, какво ще кажете? Дали агитаторите на тази безумна теория за мултикултурализма и свързаните с тях хранилки - НГОта трябва да върнат парите и публично да се разкаят за новата чума, която пропагандират?
И второ: защо в София мълчат като зад..ци?

Мултикултурализмът е една утопия. Когато тя се налага насилствено, т.е. посредством държавната власт, много лесно се превръща в чума. Примери от миналия век имаме достатъчно.

Въпросът за съдбата на агитаторите и съответните организации е по-скоро за необходимостта от възмездие. Има и морална и юридическа страна.

Много по-интересни за мен са мотивите за създаването на тази утопия и целите, които се преследват от авторите й. Едва ли имат нещо общо с някакъв идеализъм (в общочовешкия смисъл на тази дума).

Повечето развити общества са мултикултурални.

Дали е добре или зле това никой не знае, защото малкото немултикултурални общества са прекалено "различни" и няма как да бъдат погледнати под общ знаменател с нашето. Де факто реална съпоставка не може да съществува.

А това в Западна Европа по-скоро е (д)ефектът на колонизацията.

"Мултикултурализмът" е като либерализма - развива се и се поддържа от слабообразовани, нискоинтелигентни хора, които намират утеха за дефектите си в институционализирана посредственост. Издигането на тази посредственост в култ и символ на модерното общество естествено обезсмисля натоварващите за слабообразования и нискоинтелигентен мозък подробности като културна/социална идентичност, родова и колективна памет и история и произтичащите от всички тях здравословен антагонизъм и недоверие към вражеските натрапвания. Което е тъжно. Човек не може и не трябва да е приятел и толерантен с всички, хеле пък с хилядолетно враждебни култури и общества. Римляните не са изградили империя върху културен обмен, а върху "hospes, hostis".

Мултикултурализмът е просто поредната манифестация на суицидалните импулси на малката групичка леви полу-интелектуалци (сред които като перла "блести" може би най-висшият идиот, съществувал някога - Will Kymlicka), които, като всяка малка, добре организирана групичка съумяха да излобират политиците да приложат принципите им. Тази удивителна склонност към мазохизъм вече неколкократно се е изявявала под различни форми - била е част от доста форми на религиозен (най-вече християнски) фундаментализъм, стояла е в основата на социализма и комунизма. Днес, освен мултикултурализма, друг виден представител на идеологиите на самоомразата, е енвиронментализма (не ми звучи добре тая дума, обаче не мисля, че е приет точен аналог в българския език).

Забавното е, че с тази идеология и при настоящата демография, западната култура (като събирателен образ) е обречена да изчезне (е, не съвсем - то и културата на индианците навахо не е изчезнала, ама никой не би я определил като жизнена - или имаща особено значение). Което всъщност в известна степен би било заслужена съдба - всяка култура, която може да роди подобна маниакална и лишена от логика идеология и която не е в състояние да й се противопостави, напълно заслужава да гризне дървото.

В този ред на мисли, не мога да не отбележа, че освен израз на мазохизъм, мултикултурализмът в известен смисъл по начало е и религиозен феномен - мотивиран е от религиозни чувства. При него имаме подобен на описания от Фойербах процес, при който чрез Бога се изразяват и "маскират" типично човешки чувства и преживявания. Е, при мултикулти-то тези чувства едновременно:
а) не се прикриват зад нищо
и
б) са израз на някакъв извратен егалитаризъм.

Тук ще си позволя да цитирам един блог-пост, на който съвсем случайно попаднах тия дни и който е на различна (все пак донякъде свързана) тема:


Заменете в горния цитат "people" с "cultures" и получавате може би най-доброто кратко резюме за мотивите на мултикулти - ненормалниците.

Мултикултурализмът е изкуствено създаден, а като такъв няма как да не доведе до сериозни последици.
Всъщност той е грандиозна измама, неумело прикрита зад цветната маска на хуманността.
Всеки, който се обяви против мултикултурализма, тутакси е обявяван за ксенофоб, но всъщност точно това е истината - "мултикулти" е един огромен провал.
Никак не е странно, че германската позиция срещу мултикултурализма е най-агресивна.
Горките немци повече от 65 години не смееха да надигнат глас по националния въпрос, за да избегнат дискусионни филми от типа "Знам какво направи миналия път, когато засегна темата за национализма". Мълчаха и търпяха като волове, но огромната несмилаема мюсюлманска маса е бреме, непосилно дори за здравите немски плещи.
С Франция ситуацията е сходна. Сещам се, че когато Бразилия отпадна на Мондиала, Пеле заяви, че Световното се е превърнало в Европейско. Льо Пен го успокои, че сред полуфиналистите все пак има и африкански отбор - този на Франция. Мда, до такива неща води мултикултурализмът...

Нека всеки, който пише по темата да каже какво разбира под "мултикултурализъм". Интересно ми е.



Грешка.

Ми... Не е баш "грешка". Човекът има право, освен ако не си склонен да се заяждаш за всяка дума, а не за общия смисъл.



Ето това е грешка. Ама не ми се занимаваше да те поправям.

Точно в общия смисъл всяко общество е мултикултурално (с изключение на малките затворени общности, които са изключения от общото). За това и питам какво влага в този термин всеки, който пише тук.

А това, което ти наричаш грешка, вече е установено от субстантивистите в стопанската антропология.

Еми те просто не са прави. Маса теории са установени и после опровергани и забравени. Хеле пък в антропологията, дето си е каша по презумпция. Пък и се съмнявам, че "субстантивистите в стопанската антропология" са прекарвали кариерите си в опити да сравнят българското общество с другите. Па и самият факт, че повтаряш наизуст нечии чужди думи вместо свои (без дори да ги цитираш), обезсмисля воденето на каквато и да е дискусия с тебе.

Дрън-дрън, та пляс.

"Никой освен мен не е прав" не заслужава отговор.

Zahariev, обясни ТИ какво разбираш под термина "мултикултурализъм".
Ако бай Абдул от Тунис и още 50 като него са си отворили дюнерджийница у нас, то става ли, според теб, арабската култура част от мултикултурата на България?
Да се върнем на Германия, където има няколко МИЛИОНА турци. Те не са попаднали там просто така, както би бил случаят с гореспоменатия бай Абдул. След Втората Световна война Германия страда от липса на работна ръка и започва да внася такава.
Забележи обаче, думата "гастарбайтер" означава "гостуващ работник". Това предполага, че този работник е временно явление, а не имигрант, както се оказва впоследствие. В резултат на това се получава парадоксът - от липса на работна ръка да се стигне до високи прагове на безработица сред тези имигранти.
За тази огромна неасимилирана маса там, Турция е родина, а Германия - хранилка, на което едва сега започна да се дава гласност.
Така че "мултикулти" е отвсякъде "тинтири-минтири" или "дрън-дрън, та пляс" - което си избереш.

Което ти твърдение, Захариев, както е видно, ама никак не ти попречи да отговориш Забавляваш ме, продължавай, аз обичам такива като тебе.

Харесва ми, как тече дискусията и жалко, че още не се е намесил стар певец на мултикултито - Порът. Не нападайте така мощно Захариев, не защото ще се уплаши и ще престане да отговаря, а защото така са го учили в катедрата по Етнология. Там бягат от оригиналната етнография като дявол от тамян и се опитват да индоктринират студентите си точно с висока методология, която обикновено е остарялата западноевропейска и американска отпреди 15ина години. Като обвиняват позитивната историческа наука и хуманитаристика във фетиш на факта и извора, самите те изпадат във фетиш на метода, при който фактите от едно смислово ядро нямат значение...

Пък аз трябва да се уча на изказ от тебе, колега! Души пълниш

А освен Пора, който вече не пише, май-май други апологети на либерализма и изчадията му няма... Малко е самотно така...