|
Възникването на подобна тема е логично следствие от навика на човека да мисли в бинарни опозиции. В "живия живот" няма нито чисто капиталистически, нито чисто социалистически държави - това са само думи, които да ни успокояват умовете, защото не ни се струва за нужно да дълбаем по-нататък. Достатъчно е да спрем на обобщението, че политиката е или "социална", или "либерална". Ако все пак започнем да се ровим в конкретни неща, а не говорим общи приказки, ще трябва да се държим разнопосочно, когато изказваме ту по-либерални, ту по-социални мнения. Особено менливо ще заговорим, ако интересите ни не са винаги еднакви. С други думи - който каквото му трябва, това иска. Например, ако питаме пенсионер, който разчита само на пенсията си, за да оцелява, той най-вероятно ще поиска по-висока пенсия, но ако питаме човек с малък бизнес дали иска да плаща по-високи данъци, за да имат пенсионерите по-високи пенсии, едва ли той ще заяви такова желание. Логично, в политиката правилата са същите, а те впрочем са такива и навсякъде по света - един има нужда от едно, друг - от друго. Никой не го е грижа за турците, американците и т.н. Никой не го е грижа за българите и България. Дори да би го било грижа в друга ситуация, нещата просто не биха опряло до там. България НЕ Е важна дори за самите българи, културата е почти само дума за нас, но не и нещо, което да присъства в живота ни и да ни влияе. Камо ли ние да и влияем. А без да говорим за "българска култура", няма как да засегнем темата за България. Щом ние самите не се занимаваме с култура, ние изчезваме. Няма значение колко милиона сме или колко пари имаме - ако ние не можем да отговорим на въпроса "какво означава българска култура, с какво е различна, откъде е произлязла и накъде отива?", то нас ни няма като българи, а ни има само като хора. Социална или либерална, България изчезва. С или без стабилна икономика. С или без чужди интереси. С или без достойнство - това пък изобщо не е на дневен ред. На дневен ред са само и единствено интересите на отделни лица и на ограничени групи от хора. А интересите задължително се противопоставят, за да са ясни. Пък и обединени, хората се карат. Дори да искахме своеобразна културна традиция, ние бихме се изпокарали каква да я градим. А ония, които биха спорили с мен, че всъщност ние имаме култура, то те до един биха извадили учебници със снимки и биха дали линкове към клипчета, но тези неща не са при нас, те винаги са някъде там. Ние "пресъздаваме" народните си обичаи, но не ги живеем, не ги мислим, не ги разбираме. Как "традиционната българска носия" ще е такава, като повечето българи не са обличали такава през живота си. Замислете се, че ако ви питат за българската култура, вие ще започнете да говорите за неща неприсъщи за мнозинството от българите, или пък присъщи за повечето българи, но и не само на българите, т.е. тук си говорим за балканска, славянска или дори човешка култура. Къде е конкретно българското у теб, българино? Естествено, че българите имат интерес да бъдат различни и когато кажат "ние сме себе си" това да означава нещо. В момента нищо не значи. Съответно каквито и спорове да има в политиката ни и каквито и решения да се вземат, хората ще продължат да раздалечават в културно отношение, приемайки общочовешки културни ценности, приемайки глобалистично, холистично и винаги обобщаващо и слагащо под общ знаменател поведение. Дори да говорим за "цивилизования свят" е част от това внушение. Няма такова нещо като цивилизован и нецивилизован свят. Има конкретни неща, които почти никой не вижда, освен ако не се сблъска с тях директно. Например, запитайте се кое е нецивилизованото на Оман. Повечето не знаят нищо за тази държава. Повечето не знаят почти нищо за почти всичко. Повечето българи не познават България - ако тръгнат без карта из страната, веднага ще се изгубят и няма да могат да различат Балкана от Родопите. Ако не съм прав - замислете се каква е разликата между двете планини, какво е характерно за едата и другата и т.н. Помня, че ни изпитваха в училище на подобни неща. По прицнип би трябвало визуално да разпознаваме поне някои от по-големите ориентири в страната си. Но хората са в почти пълно неведение за заобикалящия ги свят и се опитват с две думи, като например "либерално" и "социално" да обяснят толкова по-сложни процеси, отколкото са способни да разберат, че направо е тъжно. Който иска да разбира глобално света, трябва да знае, че глобалния поглед над нещата е само внушение, идеология на обедниение, което не се случва реално. Това си е разбиране, при което конкретните ценности се заменят с по-общи, които да позволят на хората да съжителстват без спорове на ценностно ниво. Примерно, българските ценности се размиват и на тяхно място идват по-общите общочовешки ценности. Обожаването на природната картина, която страната ни предоставя е една такава ценност, която вече не е на мода, не се търси и се заменя с по-общата за хората ценност - да сме "еко". Ама ако обожаваш природата си, ще си много повече от "еко" - да! Да, ама ако си повече от "еко" вече ще влезеш в спорове, които е по-добре да избягваш. Не бива да обожаваш нищо материално, трябва да си по-безпристрастен към неодушевените предмети/обекти. Така например песни като "Хубава си, моя горо" вече не се пишат и не разплакват хората така както преди. Ценностна промяна. Обясних я и по-горе, както и обясних, че хората не познават реалния облик на България - хората не обикалят по гори и планини. Вече започнах да чувам от българи дори и че Турция има по-красива природа от нашата - едва ли подобни мнения са съществували сред нашенци сто години назад. Ще ни отнеме много време да преминем през описание на конкретната българска ценностна система, която частица по частица се преосмисля в глобални измерения. Но аз не искам това. Искам да насоча вниманието една ценност, за да служи тя за опора, а всеки сам може да си продължи анализа. Говоря за отношението към природата ни, към планините, реките, полята и езерата ни. Говоря за материалната България, която в някогашната ни традиция е била осмисляна по изключително сложен, красив, одухотворен начин. Българинът не може да е българин, ако не милее за самата ни земя, за камъните и пръстта. Търсете следите от обожанието на страната ни от някогашните българи и ще я намирате. И тъй - по-умните хора били либерални. Ако станем либерална държава, но скъсаме с традициите си, това няма да оправи нещата. Ние няма да сме единни и няма да се борим за камъните и пръстта си, нито ще имаме армия, нито ще отказваме на чуждестранни инвеститори да ни изкупуват земите, нито ще държим на национален интерес, нито ще разбираме какво значи "национален" изобщо. Ние няма да оцелеем, колкото и да сме либерални, с колкото и пари да се засипем, защото не си любим земята - 2-3 милиона просто излязоха от страната ни. Още ще излизат, други пък просто няма да удържат на изкушението да си свалят гарда, да наведат глава, да махнат с ръка и да промълвят с половин глас: "било какво било".
_________________ Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
|