Интересно... Наистина
Е, съдейки по реакциите, си се представила прекрасно, поздравления!

Здравейте,
Знаете ли къде се предлага обучение по корейски език?
Издирвах в интернет някакви школи за преподаване или дори частни уроци, но не успях нищо да открия.
Дали пък преподавателите по кореистика в университета дават уроци?

заповядай да попиташ Центъра по кореистика се намира под Mall of Sofia на Опълченска и Тодор Александров.

Преди две години наши колеги посещаваха курсове по корейски език в една школа на бул. Христо Ботев. Не зная дали все още се провеждат, но мога да дам телефона за връзка, който ми казаха тогава: 0898283892. После да кажеш още ли ги има курсовете
Ако ли не, наистина заповядай в Центъра по Кореистика и питай, каквото те интересува.

Номерът е невалиден...
А в центъра има курсове по корейски, така ли?
Някаква инфомация за тях? Самият център няма ли интернет адрес, от който мога да разбера телефони за информация?

Вероятно ако се провери на 144(справки) ще ти дадат номер

Новия телефон за справки е 011800

Е аз не знам телефон за връзка при нас, мога да питам. Но курсове към университета не се дават, доколкото знам. По-скоро трябва да се запишеш Кореистика първи курс
Освен ако не се съберат повече желаещи като теб и не се сформира група, както се сформира за японския.
Ancho, ти с какво се занимаваш в момента? Много е хубаво, че си решила да учиш корейски. Откъде този интерес?

За записване в университет ще ми е малко късно .
От думите ти съдя, че има много малка вероятност да има курсове, не е много добре това... Последният вариант е да започна с онлайн уроци, които има из английските сайтове.
Колкото и да е тривиално - интересът е провокиран от филми.
Ще се опитам да посетя този център, за който споменавате. Дали работи след 6 часа? Къде точно се намира?

Така. Центърът по Кореистика се намира в Центъра по източни езици и култури. Центърът се намира на пресечката на бул. "Тодор Александров" и "Опълченска". "Тодор Александров" е успоредна на "Стамболийски" и "Пиротска" и се намира между тях Като влезеш вътре питаш портиера, който се намира вляво от входната врата за Кореистиката, той ще те насочи към стълбите вляво. Ти ще се качиш на 5 етаж, защото там е преподавателският кабинет. На 5 етаж след стълбите има врата. Влизаш през нея и излизаш в един коридор. Вдясно има една друга врата, влизаш там и виждаш две врати. Тази вляво е преподавателският. Там дано намериш някого и да попиташ. Ако там няма никого, иди в библиотеката, която е на втория етаж. Въобще всички кабинети в това крило са на Кореистика, така че ако и в библиотеката не ти излезе късметът, защото не работи всеки ден, все ще намериш някой преподавател по кабинетите. След 18 часа е трудно да намериш някого обаче. Има вариант да отидеш в събота от 11 до 13ч., на първия етаж, където корейчетата имат съботно училище. Да питаш за д-р Ким и да говориш с нея. Засега е това.Ако има още нещо, питай.
Филмът на Ким Ки Док ли беше?

Благодаря за подробното обяснение .
Като нищо бих тръгнала и с малките деца на училище...
ФилмИ са - много..., не знам кой е Ким Ки Док.

Да не повярва човек какъв интерес към корейския има в последно време. ) Това само може да ни радва. Аз мисля, че ако човекът поговори с Бойко, ще може да взима частни уроци. Защо не? Тъкмо заниманията ще са изцяло индивидуални.

Уф, аз продължавам да се гърча с това Езикознание.... ужасно досадно е...... дю Сосюр... Моско Москов...

Междудругото преди време някой колега ме питаше кой ли идиот е основоположник на Езикзнанието. Днес попаднах именно на това и се оказа, че е немец! Ха, защо ли не се изненадвам............

Хей, колеги, защо млъкнахте,бе? Споделям с вас нещо, което написах наскоро...

Далечният Изток

Защо?
„Защо” е отговорът на въпроса.
Изтокът ми казва да запазя спокойствие, когато земята под нозете ми се тресе. Не мога. А Изтокът ми казва: „Може!”. Аз се мъча да докажа, че не мога, но на всяка моя дума Изтокът ме апострофира – „Всичко може! Невъзможна си, но ще се промениш!” – Изтокът шепне заповеднически. Командир Изтокът е, макар и мълчалив, неразгадаем, мистериозен. Неспокоен е под покривалото от зелени бамбукови гори. Полята му са опръскани с кръв, макар че той безсмъртен е от векове. Изтокът, в който губиш толкова повече, колкото повече разгадаваш загадките му. Губиш се целият, а мислиш, че помъдряваш.
Изтокът ме обрича, шепнейки ми: „Обуздай страха си!” Изтокът ми, моят Изток, Изтокът на толкова милиони, Изтокът на милиарди…хора. Хора ли са те или сенки от отвъдното? Мога ли да бъда част от тях? За какво е исканата от мен саможертва-победа „мълчи, когато те боли”? Владей се, когато заплашва да те смачка тълпата, с камъни да те пребие, с ругатни да те посипе, с ритници да те блъска, да те зарови с голи ръце в земята, след като извила ти е врата!
Милиони, милиони, милиарди са те…души.
Усмихвай се, когато треска те тресе!
Дух – ето това е моят Изток.
Прощавай, дете, когато душата ти мачкат и върху достойнството ти плюят, плюят, плюят, плюят, плюят…
–Не ме обричайте!
–Замълчи! Всичко е предначертано! Затова понасяй и носи се, носи се – няма да избягаш! Стой здраво на краката си, когато земята под теб пропада!
–Къде е достойнството?!!! Онова прочутото, източното?
–То е безмълвие. То е неосезаемо движение, което те спасява като сянка. Героите умират безмълвно, без въздишка. Героите плачат с усмивка. Героите не крещят, когато сразяват врага. Те побеждават с мълчание и с бързината на ума си. Неочаквано те покосяват врага си.
–Неочаквано? Не разбирам!
–Разбери! Остани с каменно изражение, когато огънят изгаря краката ти. Ще живееш до смъртта си, и по-добре, в мъките, да е без стон и плач!
–Плача!
–Плачи – без сълзи! Изплаканите вече от теб сълзи ще ги погълне една безпределна земя…от тях ще покълнат цветя. Сред цветята ще тичат деца. Когато на трънче попаднат босите им крака, няма да проронят и сълза!
Така е в тази земя. И да те боли, нима има полза да даваш израз на това? Дух – само духът ти остава! Като вечнозелена трева.

Благодаря ти! Това, което си написала ме докосна! Моля те, продължавай да пишеш, нещо в текста ме грабна!
Най - накрая някой да засегне и тази част от Изтока, която може би е очаровала сърцата на мнозина така тайнствена и възвишена. Мен ме грабнаха именно ценностите - достойнство и дух. Сякаш няма невъзможни неща всичко е в главата ти! Голяма магия.... жалко, че още не мога да я усетя ! Вместо да се приближа сякаш повече се отдалечавам но както и да е да не философствам!

Та, мисълта ми е много ми хареса!!!!!!!

Добре е станало.