|
Здравейте.
Аз също съм в китаистика, сега завърших първи курс и ще бъда втори.
За гърч, абе, зависи, наистина е много относително. От една страна, в началото на курса бяхме към 20 души, от тях са останали някъде около 12-13, може би, ако не и по-малко (има някои, за които това зависи от септемврийската сесия). Особено тежко е при момчетата - в началото бяхме общо взето по равно с момичетата, сега сме останали трима или четирима.
За мен, лично, не може да се каже, че е било кой знае колко трудно; аз страшно много исках да уча китайски и през цялото време ми беше много интересно. От собствен опит мога да ви кажа, че ако човек си следи нещата, ходи в часовете редовно и се занимава сериозно, трудно може да има проблеми. Истината обаче е че китайският отнема страшно много време и ако тръгнеш да се разпиляваш и да се занимаваш с други неща има голям риск в един момент да се окаже, че си изостанал безнадеждно (това се случи с някои хора). Не е никак добра идея да се работи по време на следването - поне не и през първата една-две години, когато се полагат основите - сещам се само за една колежка, която работеше и успя да си вземе изпита по китайски накрая, и то май в писмената му част беше срещнала доста затруднения.
Сега първокурсниците ще започнете с подготвителен курс - той си е доста важен - където акцентът ще е върху произношението и йероглифите (а.k.a. пеене и рисуване) - специално по отношение на произношението аз миналата година, да си призная, като човек, на когото пеенето определено не му е призвание, се чувствах доста неловко на моменти в началото, ама няма как, през това трябва да се мине.
Това е засега, ако някой иска нещо да ме пита, ще се радвам да помогна.
До колегата кореист, съжалявам, но за кореистиката наистнина не знам почти нищо, не съм си говорил с никой от тях. Знам обаче, че на кореистите кабинетите им са в една пристройка на факултета, която е доста уютна, и май са най-добре оборудваната катедра ресурсно и технологично, така да се каже.
|