Прекъсване на обучението

Чл. 165. (1) Прекъсване на обучението се допуска при:

1. тежко заболяване, установено от лекарска консултативна комисия;

2. бременност, раждане и отглеждане на дете до тригодишна възраст;

3. неуспешно полагане на определен от факултетния съвет брой изпити от предходната учебна година;

4. наличие на други важни причини, които възпрепятствуват изпълнението на учебните задължения.

(2) Прекъсване на обучението за срок до две години се допуска и при частичното му продължаване в чуждестранен университет при успешно завършен първи курс.

(3) Срокът на прекъсване на обучението не може да бъде повече от 4 години за студенти от образователно-квалификационна степен “бакалавър” и 2 години за студенти от образователно-квалификационна степен “магистър”, а за докторантите ­ повече от 2 години.

(4) Прекъсване на обучението по ал. 1, т. 1, 2 и 4 и по ал. 2 се разрешава от Ректора по предложение на декана въз основа на молба от студента или докторанта, към която се прилагат документи, удостоверяващи наличието на основание за прекъсване. Редът и сроковете на молбите по този член се определят със заповед на Ректора.

(5) След изтичане на срока на прекъсването студентът или докторантът продължават своето обучение в съответствие с действащия в момента на възстановяването учебен план.