И много по-невъзможно, струва ми се...

Ами, грешиш.

Малко ми е чудно, как ще направиш разделението на добро и зло без идеята за Бог...Поясни, току-виж сме разбрали..

Интересувал ли си се някога, ей така, от чисто любопитство, от духовни традиции (не казвам религии, защото това понятие е доста ограничаващо), различни от християнството?
Второ, къде пише, че е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се прави такова разграничение?

O, къде ще съм ти се занимавал, и то с духовни традиции, аз те питам теб, ако знаеш, току-виж си ме просветлил, та и аз разбера какво е "духовната традиция"...Ако бъдеш така добър, ще ти бъда много благодарен. Особено как религията ограничава, пък духовната традиция разширявала....

Иначе разликата е задължителна, макар и да не разбирам защо искаш да е написано , защото не може ей тъй да отхвърляш Бога, просто щото една сутрин си се почувствал силен и си си казал "Брех, за кво ми е тоз Бог, че аз и сам си го мога да съм добър..." Някак нерационално...ако ми покажеш,че наистина го можеш, ще съм радостен да ме убедиш.

Така, явно имаш проблем с разбирането, или, както още някои във форума, четеш това, което ти се иска, а не това, което е написано. "Религия" е ограничаваща като термин - има определени духовни традиции, някои все още съществуващи, някои, за съжаление, вече не, които не пасват напълно в калъпа, който значението на понятието "религия" създава или, казано по-простичко, не всяка духовност е и религиозност. Семантика му е майката.

На първоначалния ти въпрос - духовна традиция, без Бог, в която се прави разграничение между добро и зло - ами, най-клишираният пример е будизмът. Пък ти ако си мислиш, че Буда е бог, това не говори особено добре за общата ти култура.

Нека поговорим и за "разликата". Казваш, че е задължителна. Добре, докажи го. Да вземем даоизмът, в който, най-общо казано, действията се делят на естествени и неестествени, или пък някои индиански традиции, в които има само действия и реакции. Teзи хора са си живяли доста добре, поне докато не са дошли християните и не са ги избили, както се е случило с последните.

Относно това кое е рационално и кое не, ще си позволя един цитат - The sailor does not pray for wind, he learns to sail.

Не казвам, че не се прави разлика меду добро и зло без понятието за Бог. Твърдя, че такова разграничение за мен просто не може да има...Я си представи героите на Достоевски, да си решат проблемите като научат понятията на даоизма, или индианските племена...Нещо не пасва , нали?
Сложноста на проблема автоматично отхвърля предлаганите там духовни решения...

А индианците сигурно наистина са живели просто и добре, все пак знаем , че митологията не си поставя особено високи задачи, а и не постига такива.

П.С. Да не месим Буда .

Я сега ти си представи колко са различни обществата на индианците, даосите и героите на Достоевски и как всяко едно си има свой тип проблеми и свой тип решения за тях. Затова и духовността на трите е различна... Никъде не съм казал, че всички трябва да научат даоските или индианските понятия и да се опитват да решават един проблем с методите за разрешаване на съвсем друг. Сиреч, на никого нищо не налагам, просто давам примери.

Най-малкото, въпреки, че съм съгласен донякъде с написаното, тази мъдрост не съм я измислил аз, просто не си спомням автора, за да го цитирам. Стара философкса истина, като нещо отдавна измислено, предизвикало доста диспути по въпроса през вековете.

Съжалявам,че не можах да намеря точния цитат на човека,но той общо взето гласеше това...
Предлагам ви да вярвате в Бог,защото ако той наистина съществува вие ще спечелите,а ако не-нищо няма да загубите.
P.s Въпреки,че не съм кръстен аз вярвам в Бог,или поне в някаква сила която е извън рамките на човешкото разбиране

Паскал...но драги, нима няма да загубя единственото, което имам, начина си на живота и самия него?

Вярващите хора са по-щастливи. Аз не вярвам и съм баси мизерника.

Опитах се да те разбера,но нещо не стана.....защо да загубиш начина си на живот?
Дали вярваш или не ти пак ще загубиш живота си(физически),но ако съществува Бог,не мислиш ли,че ще продължиш духовния си "живот" ако може да го наречем така.

Има една поговорка, докато се стремим към несигурното, загубваме сигурното...

Несигурното е Бога, сигурното е моят живот сега.Ти ми предлагаш да заложа единственото сигурно, за нещо несигурно...Мерси, но не съм хазартен тип. Предпочитам да похарча парите по пиене и жени вместо за метафизика.

Markov ти си новият ми идол!!