Вярвам, че всичко и всички са въплъщения на една безкрайна и безгранична сила, или по-скоро потенциал, който се самоосъзнава. Всичко започва и свършва с нея. Тя не мисли, не иска, просто съществува. Вярвам и в кармата, че всичко си носи определени последствия, няма нищо случайно и че животът тук на земята е кратък, преходен стадий на съществуване на душата, която е част от гореспоменатия самоосъзнаващ се потенциал. Най-вече вярвам в себе си. Всички религии в съвременния им вид са за кофата, а хората, които сляпо им вярват без да мислят сами за себе си, са олигофрени.

Винаги съм вярвал, винаги съм бил религиозен. За мен двете са силно взаимосвързани.

Ето това е темата
Вярвам в съществуването на Бог, но не съм религиозна. Напротив. Т. е. не се подчинявам на нещо, което знам, че ме ограничава - "трябва това и това, не трябва онова". Не може да се каже, че съм сатанистка или нещо подобно, но открай време имам увлечение към тъмната страна, към всичко мистично, тайнствено, апокрифно, забранено, метафизично, всичко, извън догмите и установеностите на религията.