Тенкс, връщам го с което си пожелаеш

Много интересна статия. Аз не съм чак таква фенка на Пистълс, но пък винаги ми е интересно да прочета нещо.

Ето за това си говорихме със Скарфейс - докато има интерес, ще има и кой да дава информация.... за съжаление напоследък интересът е повече от минимален, или ако го има, е за много кратко.
Иначе тук ще си позволя да рекламирам филма Sid & Nancy, който трябва да се гледа, ако сте фенове или поне сте заинтересовани от Секс Пистълс (или Сид Вишъс в частност) Впрочем в него за кратко се появява и моята любимка Кортни Лав!

Браво за което

Олеле, тоя филм е маса зле...
По мое мнение...

Абе, да ти кажа, и аз имам известни резерви.... ОБАЧЕ като се има предвид историята, тематиката, въобще личностите, за които се отнася, просто няма как да остана безразлична към него, пък и наистина не е лошо скроен

я какви теми имало тука

Какво да ви кажа за Пистълс?! Кефеха ме като бях на 14 и така докато не станах на 15. Истината обаче е, че ги слушах някак между другото. Мога да кажа, че те са доста измислена и изкуствена банда, която има само и единствено рекламна цел. Да не говорим ,че песните са им едни и същи от музикална гледна точка. И текстовете са тъпи и доста нереални. Аз повече бих се възхвалявал на нюха на техния мениджър за правене на пари. Мога да кажа също, че ако има музика, която във Великобритания не оставя значима следа, това е пънк-рокът. Неговата истинска родина (като развитие и усъвършенстване) е САЩ и именно там се разждат най-великите групи в стила.

ОООУУУ БООООЖЕ ГОСПОДИИИИИ !!!!!!!



Останалото няма да го коментирам, понеже си е лично мнение. Разбира се не г осподелям изобщо

Точно във Великобритания според мен пънк-рок сцената е по-силна от щатската...и доста групи след апогея са били повлияни. А тва, че и в Щатите има не лоши пънк групи, е отделен въпрос

Няма да споря с вас, защото вече не се интересувам кой знае колко от пънк-рок. Така се стекоха нещата докато бях в гимназията, че съм изслушал стотици часове с пънк-рок и 85-90% от качествените групи бяха американски. Някои все още съществуват. И само искам да поясня, че имах предвид пълно разгръщане на пънк-рок културата, а не единични случаи. Да, от UK тръгва лавината, но разливането става отвъд Океана! Хайде със здраве! Слушайте пънк-рок и се обичайте!

Аз се обичам

THE_PARASITE, аз пък тъкмо се бях навила да побъбрим малко по тая тема.
Ама не мислиш ли, че е малко субективно? Какво изобщо означава "качествена" група? В обективен или в субективен план говориш?

Пак не разбрах какво имаш предвид...

Би ли дообяснил и това, моля те

Цитат 1 - Единственото достойнство на пънк-музиката е социалната й тежест. С други думи казано - текстовете и внушенията, които ги съпътстват. Не виждам нищо субективно. Не съм срещал английска банда (или от Великобритания), която да има смислени и същевременно въздействащи текстове. Говоря за цялостно творчество, а не за единични песни или албум.

Цитат 2 - Отговорът на този въпрос се крие в горното ми писание. Виж развитието на пънк-рок бандите през годините и се замисли кои ще са актуални и след 30 години. Едва ли това ще са четири момчета, които правят римейк на химна на страната си.

Цитат 3 - Както почти всичко качествено в музиката, и пънк-рокът тръгва от Острова. Това, което искам да кажа е, че там е началният тласък, но пълен разцвет стилът придобива в Щатите. И не случайно златните години на пънк-рока са между края на 80-те и края на 90-те. Тогава е зенитът на най-значимите групи в този стил.

П.С. Скарфейс, обичай се повече с всеки изминал ден! Същото пожелавам и на ДжудиРамоун! И слушайте хубава музика, както и досега!

Значи...и аз не искам да влизам в някъв спор, все пак всеки си има глава на раменете и може да си мисли с нея, искам само да доуточня нещо. За римейка на химна - най-голямата прилика е заглавието, всъщност то си е същото. Обаче разликата е в това, че химнът God save the queen има тотално различен текст и като думи, и като замисъл. Песента на ... Pistols има точно обратното на текста на химна значение, но предполагам, че британците и въобще живеещите във Великобритания могат да усетят по-добре замисъла.
За актуалността и 30-те години - давам един пример със същата песен : вече изясних какъв е по-скоро замисъла на пистълския God save the queen, та в този смисъл The Smiths имат албум (според мен най-здравият им) The queen is dead от 1986 - почти 10 години след God save the queen, като до ден днешен Morrissey (вокалистът на The Smiths) все още продължава открито да атакува кралското семейство (не само в соловата си работа след разпадането на The Smiths, но и в интервюта). За справка чуй Irish Blood, English Heart на Morrissey. Песента е от 2004, което означава 27 години по-късно.

П.С. обичам се все повече с всеки изминал ден същото ти го препоръчвам и на тебе.
П.С.2 обещал съм да дойда някой път да ви чуя групата, така че на 27-ми може да цъфна