Отдавна ми бяха казвали за концерт в БГ на Pearl Jam на 6ти септември. Това беше пролетта и сега не знам още ли ще ги има или не..само знам, че няма да мога да ги видя

---

нов живот за темата, защото няма смисъл да правя нова за грънджа, примерно.

няма ли останали фенове на тази музика? все по-малко и по-малко срещам хора, които държат на Alice In Chains, на Pearl Jam, на Soundgarden, на Nirvana, на Mad Season...

много искрена музика, много чиста. Нирвана преди ми бяха любимци, но постепенно осъзнах, че са някак прекалено хаотични и нерафинирани в сравнение с Алис, примерно. звукът на началните 90 години на миналия век кънти и сега, и ще продължава да кънти още много време, докато има спомнящи си го. /макар и аз тогава да съм бил прекалено млад/.

за кора и другото, друг път :п

hardcore punk-а си ми е голяма слабост, както и stoner rock-а.

мда...

поздрав с Fu Manchu - Knew it all along или Sick of it all - Fred army, според зависи.

иначе едни Bad Religion ме шокираха с мелодичността си, имайки предвид името си и стила си.

Bad Religion са абсолютни класици, въпреки че по-скоро предпочитам Social Distortion.

Mad Season един от най-щастливите моменти в живота ми беше, когато си намерих Above на cd преди няколко месеца

относно stoner rock-a ще кажа само – KYUSS!

Дааа!

леле, демото /и ЕР се води май/ под името Sons of Kyuss какво ЧУДОВИЩЕ е O_____o че и страничните проекти на членовете не са никак лоши.

Wake up на Mad Season е песен, която, чута веднъж, не се забравя. Деба..

SLEEP и целия sleep's holy mountain осмислят съществуването ми.

Двата албума на Acid Bath Пък се оказаха повратна точка в живота ми.

Ейсид тепърва имам да ги преслушвам...

тея дни яко набичване на г-н Електрически Магьосник.

Doom Mantia и Dunwich така са ми се забили подкожно..

Най-якия албум е dopethrone. Нереално е просто как има 15 минутни парчета, с нито една скучна секунда в тях.
На Reverend Bizzare дискографията е убийствена.

Аз, аз! Обожавам гръндж!!! Нирвана са ми религия, но отдавам почит и на останалите. Алис имат много дълбоко звучене, което просто те разтърсва отвътре... и доста мрачно на моменти. Като цяло почти всичко сиатълско ми харесва... Много са ми прятни Screeming Trees и Mother Love Bone например

мрачно е леко казано даже...

много групи, които искат да добият самоубийствено звучене трябва да се учат от тях.

поздрав с нещо обаче веселяшко - Soundgarden - Superunknown!

позволете да се разпиша и аз като отявлен алтърнатив/инди/гръндж фен

^^подписът, подписът... обожавам я тая песен

Ае де, кога ще се пръкне новото Алисче из тракерите... Иначе в грънджа всичко останало диша прахта на Нирвана, колкото и тривиално да звучи.