все едно ми говориш на китайски.. демек не я знам тая песен - поне не по име. ама такава музика не ме депресира по простата причина че не я слушам

Логиката тържествува

Знам, че е малко дългичка и едва ли някой ще си направи труда да я прочете цялата, но какво да се прави... Тая песен за мене е много депресираща. И все пак много си я обичам. Тя е на GnR.

Coma

Hey you caught me in a coma
And I don't think I wanna
Ever come back to this...world again
Kinda like it in a coma
'Cause no one's ever gonna
Oh, make me come back to this...world again

Now I feel as if I'm floating away
I can't feel all the pressure
And I like it this way
But my body's callin'
My body's callin'
Won't ya come back to this...world again

Suspended deep in a sea of black
I've got the light at the end
I've got the bones on the mast
Well I've gone sailin', I've gone sailin'
I could leave so easily
While friends are calling back to me
I said they're
They're leaving it all up to me
When all I needed was clarity
And someone to tell me
What the .... is going on
Goddamn it!


Slippin' farther an farther away
It's a miracle how long we can stay
In a world our minds created
In a world that's full of shit

Please understand me
I'm climbin' through the wreckage
Of all my twisted dreams
But this cheap investigation just can't
stifle all my screams
And I'm waitin' at the crossroads
Waiting for you
Waiting for you
Where are you


No one's gonna bother me anymore
No one's gonna mess with my head no more
I can't understand what all the fightin's for
But it's so nice here down off the shore
I wish you could see this
'Cause there's nothing to see
It's peaceful here and it's fine with me
Not like the world where I used to live
I never really wanted to live


Zap him again
Zap the son of a bitch again


Ya live your life like it's a coma
So won't you tell me why we'd wanna
With all the reasons you give it's
It's kinda hard to believe
But who am I to tell you that I've seen
any reason why you should stay
Maybe we'd be better off without you anyway


You got a one way ticket
On your last chance ride
Gotta one way ticket
To your suicide
Gotta one way ticket
An there's no way out alive
An all this crass communication
That has left you in the cold
Isn't much for consolation
When you feel so weak and old
But is home is where the heart is
Then there's stories to be told
No you don't need a doctor
No one else can heal your soul


Got your mind in submission
Got your life on the line
But nobody pulled the trigger
They just stepped aside
They be down by the water
While you watch 'em waving goodbye
They be callin' in the morning
They be hangin' on the phone
They be waiting for an answer
When you know nobody's home
And when the bell's stopped ringing
It was nobody's fault but your own
There were always ample warnings
There were always subtle signs
And you would have seen it comin'
But we gave you too much time
And when you said that no one's listening
Why'd your best friend drop a dime
Sometimes we get so tired of waiting
For a way to spend our time

An "It's so easy" to be social
"It's so easy" to be cool
Yeah it's easy to be hungry
When you ain't got shit to lose
And I wish that I could help you
With what you hope to find
But I'm still out here waiting
Watching reruns of my life
When you reach the point of breaking
Know it's gonna take some time
To heal the broken memories
That another man would need
Just to survive

на eXtremum - for you -

Ето виждате ли как всичко е хубавко в класическата музика! Има си цял жанр депресиращи 'песни', съответно реквиеми, ламентации и отделни произведениица in memoriam

Че кво депресиращо има в реквиемите на Моцарт, Верди, Фуре....?

Е как какво?!? Това е 'меса за мъртвите'! Сълзи ми напират в очите всеки път като слушам реквиема на Моцарт (виж за Форе, съм съгласен - той представя по-скоро смирението и спокойствието в смъртта ).

Вероятно си се подвел от значението на 'депресиращ'... поне в случая, аз го разбирам като нещо пораждащо (чувство за) тъга, а не като нещо пораждащо досада или апатия.

Тъй или иначе постът ми беше ироничен и на майтап, така че няма какво да задълбаваме

Off topic: btw докопах се до някои неща на Ciurlionis - бива си го човека, особено много ми допаднаха шепата камерни произведения. Свиркай ако искаш да видиш за какво става на въпрос

Да, всъщност Реквием на Моцарт е едно забавно водевилно произведение. Танцувално, много мажорно и ведро. Мдааааа

А относно депресиращата музика:

Не знам за най-депресиращата песен, но най-депресиращият стил е дуумът.

Под депресиращо разбирам така, ама така да те депресира, че да стигнеш до самоубийство. На мен Моцартовият Реквием ми действа доста по-различно. Сигурно, щото съм го слушал толкова пъти, че го възприемам само като безкрайно красива музика със силно чуство, което те разтърсва, но те пречиства, а не те тласка към края... Нещо като вечния кръговрат на живота и смъртта, като всяко от тях е част от другото и това е хубавото! Абе Християнство - необозрима работа...

Това, което ми харесва в Реквиема на Моцарт няма нищо общо с Християнството. Абе както е казал поетът, тоя Моцарт е шибан гений!

Ако минем на българска музика като фон за рязане на вени, в момента се сещам за две парчета на БТР:

Надежда
и
Когато няма любов

Моцарт си е Амадеус=Обичан от Бога! Това май казва всичко за него...

Малшанс за него. Господ наказва тези, които обича (щото е шибано копеле). Моцарт е умрял в нищета, въпреки че светът го е боготворил.

Но го знае почти всеки нормален човек!
Всъщност аз се запалих по него,когато бях на 14 г. Слушах Малката нощна на свещи в двора на Етнографския музей в Пловдив и това ме разби за цял живот...