Цитат:
Светле аз много те уважавам, но не съм мъчил Боряна, тя беше тази,която излизаше с други момчета, аз я заварих още в началото на юли на гарата в Павликени да се тъпче с баници в компанията на един тип с криминално излъчване. Няколко дни по-късно я видях на гара Горна Оряховица да яде кифли с мармалад в компанията на един чичко. Какви изводи трябва да направя? Поканих я на море, тъкмо ме пуснаха за 10 дена в отпуск от централният софийски, а тя каза, че точно през това време посреща стари приятели от Червен бряг.И какво...отново с пръст в устата, после я видях на гарата в Търново да яде тутманици пак с непознат за мен индивид, а ти тук я защитаваш.
следователно съди по действията не по думите
И аз се почудих дали да пиша, да ви кажа какви наблюдения имам.Имам един приятел той с неговата приятелка, ходят вече почти три години и я третира като.... (нямам думи да го опиша) изневерява и при всяка възможност и т.н. и всеки път, когато тя му каже че се разделят той и казва "добре ще си намеря друга не е трудно (или нещо такова) " и тя пак остава с него.Виждал съм и случай ,когато едно момиче харесва едно момче и постоянно го гони ,но той не я иска и така близо 2 години, накрая момчето остава без опции отива при нея и хоп тя му връзва (според кой това е глупаво? )
ето го и моя метод, малко брутален, но действа перфектно
първо завеждаш момичето (в моя случай) на ресторант ,или където и да е публично
после и казваш нещо от сорта "прекарах много добре с теб винаги ще те помня" и т.н. (естествено по-голяма реч трябва аз давах пример) тя не може да направи голяма сцена, понеже сте сред хора и ще го приеме що годе добре и накрая си тръгваш....
ако ти звъни ,не вдигаш и накрая спира...
това действа само до 1 годишни връзки (при по-голяма ми беше тъпо да го направя)
да се къса по телефона или skype е глупаво...поне според мен
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
Когато ме скъсаха, изпитвах безумна болка, но с времето разбрах някои неща от живота, че щом се е стигнало дотам, значи така е трябвало да стане. От друга страна съдбата се постара да ме постави и в обратната ситуация, но слава богу в един много по-зрял етап от живота ми и не мога да кажа, че имаше драма от моя страна, което не означава че не ме болеше заради човека отсреща, заради неговата болка и страдание. Изобщо това си беше цивилизована раздяла, въпреки че той и досега продължава да ме преследва, но на този етап за мен връзката е изчерпана и няма смисъл да се мъчим взаимно. Та моето мнение е, че трябва да се постъпи цивилизовано и преди всичко човешки, да се поговори очи в очи и така, но в никакъв случай не одобрявам недомлъвките и разните му присъщи човешки предарзсъдъци в такива моменти, а в много от случаите се получава точно така. Защо ли..... 
може би защото на човек му е по-лесно да избяга от реалността и да се скрие в собствената си черупка, т.е. тогава егоцентризма се проявява в пълния си блясък и величие, уви за бедния нещастник отсреща, който се пита защо по дяволите се случи така и се мъчи да открие отговор на хилядите въпроси защо, но безуспешно. 
)
