А, има определени неща, дето изплуват на маааааалко по-късен етап от връзката. Колко късен - не знам, зависи си от случая.
То аз ако знаех, че баш бившият ми ще тръгне да ме следи, мислиш ли, че щях да се хвана с него изобщо? Ама на'. То тогава и аз бях за бой, щото след тая история - разправяла съм я, беше се вкарал в някакви филми и беше дошъл една нощ след репетиции да ме следи и само чувах стъпки по пустата улица, а кретенът се криеше и ми изкара акъла, та му вдигнах бесен скандал посред нощ и насред улицата - му дадох още един шанс и изкарахме още 5 месеца заедно, макар че аз просто вече не желаех да имам нищо общо с тоя човек. И като го разкарах, чувството беше на тотално облекчение.

Дааааам, ако някой ми беше казал през първата една година какво ме чака с него, щях мноооооого да се смея. Но ето, че и това трябвало да ми мине през главата.

Други примери няма да давам, щото сега като се замисля, познавайки характера на въпросните хора, няма нищо толкова учудващо в ситуациите. Просто аз съм била кьорава (та в тоя ред на мисли вероятно и аз имам вина), но то има кой да съди и да наказва, не е моя работа. Пък и тия истории са откровено забавни.

А, тук съм грешна - много съм импулсивна по отношение на връзки/харесване/любов и т.н.. Виждам някой, разменя няколко думи и просто го харесвам, а по принцип си падам по затворени, малко по-дръпнати/особени типове. Така че каквото ми се е случило, имало е защо .
Сегашната ми връзка пак се пробвах така, с главата надолу, но от среща не ми позволиха - доста дълго си мислех, че не иска да е с мен, точно защото имаше такъв период на изчакване/всъщност опознаване/. Еми трябвало ми е някой по-умен явно. Аз съм си дечко в много отношения.

Иначе аз не съм "жените". Така че за остатъка от племето нямам думата .

F*ck the gods!
Сори , ама колко човека мислиш, че ще ти отговорят на тия въпроси?!
Прекалено лични въроси задаваш, така че не очаквай отговори. Ако толко те интересува задай ми ги на уше.

Да де, именно, затворила си си очите за явен недостатък и си продължила с него.
а дали в началото на връзката не те е обсебвал прекалено, обаждал се е постоянно, искал е да бъдете all the time заедно и т.н.? Щото това мен би ме алармирало, че един ден тоя човек ще ме задуши и ще започне да прави глупости, уж от любов.

Ми аз мога да отговоря. И щом като толкова явно се парадира и изтъква женската любов като единствена алтернатива, ми е интересно само си ги говорим тия неща или реално се случват? Щото първото е доста инфантилен начин да покажеш разочарованието си от любовни несполуки.

Ди, за мен момичетата очевидно се шегуваха .

Дис, това по-горе към мене ли е?
Ако да, то да ти кажа - той ми беше първото "гадже" и в началото нямах идея как трябва да бъде, но определено не съм се чувствала задушавана или притискана. Абе, първата една година си беше наистина много хубава, няма какво да си кривя душата. След което постепенно започна да става по-обсебващ, по-изискващ, искаше да прекарваме повече време заедно, опитваше се да ме накара да избирам между него и семейството си, даже правеше планове как сме щели да се женим (да не си помислите, че е бил кой знае колко по-голям - действието се развива, когато бях 17-19 годишна, той беше с година и малко по-голям от мене). Та още тогава му бях вдигнала мерника, ама нали първа любов, много ме обича... И тези 2-3 месеца, в които усетих промяната, доведоха до въпросната вечер, когато дойде да ме следи. Като резултат се разделихме за около седмица, след което с много увещания и молби от негова страна се събрахме отново. И тук ми е грешката, защото аз не исках да бъда с него повече, но не намерих сили да сложа край тогава, та се измъчихме още 4-5 месеца, през които той беше по-нисък от тревата, но вече нищо не беше същото. След това направи една неприятна изцепка и вече бяхме дотам.
Та така, наистина първата една година не подсказваше по никакъв начин какво има да става по-нататък. Съвсем не е нужно да пие, бие или изневерява, за да ти стъжни живота. Забавното е, че - както съм казвала по-рано - той го играеше особено наранен от края на връзката ни, правеше се, че не ме познава, използваше мълчанието ми по въпроса пред приятелите ни, за да им говори глупости по мой адрес... Наскоро се видяхме на един концерт, та го запознах с настоящия си приятел. Уж се държа нормално, на другия ден се направил, че не го познава... А говорим за история отпреди 8 години.

dismisstorka,
Ми отговаряй щом си фенка на споделянето пред непознати! Пхааахха, аз не съм приверженик на това! Аз съм друго тесто, малко повечко време ми трябва за да тръгна да споделям с теб, така че ще продължавам да си правя майтап и да бъда "инфантилна".

Аайде чао, довиждане, лека нощ, мерси, приятни сънища. И да сънуваш гангам стайл!

няя хяхахахахха! баш.

@Търговец: Да, да, до теб беше, шантаво пиша и бавно реагирам.
Това твоето си се числи към грешките на младостта. Сигурно ти самата не си успявала адекватно да прецениш какво се случва. Че кой ли може на 16, 17-годишна възраст. Това имах предвид като споменах, че са ни необходими желание, но и опит, за да разчетем знаците в началото, които да ни подскажат какво можем да очакваме занапред.

Историите за лазанята и комплексите относно височината ме разбиха...

Впрочем обаче това момичета да отписват на мига момчета, с които иначе си пасват прекрасно, само защото момчетата са по-ниски, е тооолкова често срещано. Както се изрази една позната наскоро: просто не може да си се представи с такъв човек и автоматично го слага в графа приятели.
Аз пък съм около 1.75, приятелят ми е 1.70. Съобразявам се да не слагам високи обувки, когато сме заедно (а и аз не нося често ток по принцип, удобството преди всичко ), но иначе нито личи чак толкова разликата, нито е чак толкова фрапираща. А това между другото ми е и първата сериозна връзка - все изчаквах, защото си търсех някой, който да е изцяло на моята вълна във всеки смисъл. Еми, намерих го. Хайде сега френдзоната само щото не е пораснал по-голям...

Истината обаче е, че едно от нещата, които ме привлякоха към него (щото признавам все пак, и аз дълго време си го виждах главно като прекрасен приятел, но нищо повече - което обаче е характерно за общуването ми с момчета въобще) е именно липсата на каквито и да е комплекси по отношение на височината. За него не е проблем, че е по-нисък и че гаджето му леко се извисява. И си действаше по свалянето ми много по-смело и мъжки, отколкото толкова други момчета, които разчитайки само на единия външен вид, в повечето случаи чакат едва ли не момичето само да им падне в ръцете.

Впрочем - винаги съм имала слабост към типажи като Уди Алън, Ал Пачино, Дъстин Хофман... Не съм забелязала да им пречи да са все с по-високи жени от тях

Това, което казваш за приятеля ти, е страхотно. Повечето по-ниски мъже, които познавам, са комплексирани относно ръста си и тия комплекси избиват във всевъзможни посоки, което е и една от рационалните причини да не съм ги разглеждала като потенциални половинки. Комплексите са много неприятно нещо в една връзка и бих искала да не си го причинявам, особено като знам предварително за съществуването им. Някои чак се и озлобяват, а това никога не е на добре. Другата причина е, че точно както казва тази твоя позната, просто не мога да си го представя - наистина: аз съм 1.70 и с някой, висок 1.60 ще се чувствам точно като куклите на Роял де Лукс. Разбира се, не е редно да се заричам, щото като дойде сляпата неделя...
Но пък и приятелят ти не е и кой знае колко нисък. Аз имах предвид мъжете, които са наистина ниски, без да са джуджета. Имах такъв съученик през всичките 12 години в училище - не е показал да е комплексиран, но при него проблемите с ръста (подозирам) го бяха направили много амбициозен. Действаше си човекът бавно и методично по поставените цели и смея да кажа, че в момента е един прекрасно реализирал се млад мъж. Повече подробности няма да пиша, че не знам кой и как чете, но като се замисля за реализацията на бившите ми съученици, той е първата и най-значителна success story, за която се сещам.

И аз имах такъв съученик, нисичък, но никога не съм забелязала да има проблем с това. Нито пък приятелките му да имат проблем с това (а той имаше много). Аз лично не мога да си се представя с по-ниско момче, ама то и аз съм си нисичка.

А относно момчетата - вярно, че добрите са на изчезване, ама чак да се отказваме от тях... Те хората си личат от малки постъпки, от незначителни изречения. С малко повече внимание, може да се изолират гаднярите. Ама какво разбирам аз с моя никакъв опит. Тука нямам думата.