А на Принцесата какво да кажат?

"Здрасти Принцесс, Ко праи Берс!"

Отговор: "Изтърпява си заточението в мините"

Принцесс, спирай опиатите, не ти влияят хубаво

Ами при мен нещата се пречупиха изведнъж, за един следобед, поревах си пред компютъра слушайки музика и вярно, изолираш(предпочитам този глагол пред убиваш) една част от себе си, продължаваш малко тъжен и поне аз се чувствах такава една празна от съдържание, безсмислена, безпредметна, никому ненужна, но не боли, не се измъчваш. Продължаваш много да го обичаш, но вече по друг начин. Аз не вярвам, че когато си обичал някого наистина, можеш изведнъж да го изрежеш и да ти стане безразличен. Винаги една част от теб си остава само негова, готова да се хвърли с главата надолу в пропаст, ако трябва да му помогне. Но това вече е вид чисто човешка привързаност, не любов.И постепенно започваш да се чувстваш пак нормално. Човек не страда за неща, които обективно няма как да има, страда тогава, когато е повярвал, че ще ги има, а после ги няма. А миналото, за какво ти е да го заличаваш? Защото си обичал? Това лошо ли е? Напротив, мисля, че е прекрасно и трябва да го помниш и след време, когато нещата са се уталожили да се връщаш в онази изолирана част, която винаги ще си остане само негова и да се усмихваш на миналото, а и на него. Разбира се всичко това, при положение, че той не е изрод, които се е изгаврил с теб, а просто не ти е отговорил на чувствата.

Вече не мога да отговарям по темата ... не че не искам да напиша нещо .. ама то и без друго няма смис.. знам че нещата между мен и бивпата ми приятелка са 100% приключили. още по-убеден съм че никога повече няма да си кажем нещо повече от здравей здрасти ... идеята е че се мъча да убия нещо в себе си обаче след като всичко бе унищожено след нея нямам какво да убия .. без мечти надежди ала бала ... бая ще се мъча .. .. вие сте свестни .. XIN ... мн добри отговори и коментари .. и т..н всички ... дано сте щастливи всеки един ден .. мн искам ... колкоот повече хора се радват .. колкото по малко страдат ... във връзка със темата .. толова по-щастлив ше бъда и аз .. вероятно .. .лав я ол

Хм, мислиш ли ....?

Недей така, и ние ол те лавваме, ама не е в това въпроса в момента. Нормално е да се чувстваш празен, разбит. И аз се чувствах така, всеки се чувства така след подобен срив. При мен това мина в деня, когато се примирих. В смисъл, приех, че за още неопределено време аз ще бъда сама. И не, че станах щастлива. Ама бивах. Една приятелка даже ми се смееше, че като ме попита как съм и аз отговарях или, че бивам, или че съм нормално. Не е болка, не е тъга, просто някакво безразличие, апатия към всичко... ама това се търпи. Не е приятно, но се търпи. И ако ти е тежко в момента, то е защото се самосъжаляваш. А не бива.

Хубаво е някой да ти говори такива неща, като Xin, но си мисля все пак, помогни си сам, за да ти бъде помогнато... Сиреч, ще ти мине, а кога зависи от теб. И трябва време, при някои е една седмица, при други ден, при трети години...
Но Неделинка е права, самосъжалението е хубаво, но до време, след това вече е жалко. Пък може и да поплачеш, помага, нищо че си мъж.

Всико минава а пък аз просто се опитах да обясня , че принцове и принцеси няма или пък ако има са само по приказките , иначе животът е розов и няма смисъл да се оплакваме

С това си изречение изгуби членството в клуба на разочарования Дървен филосиф

неееееееееееееееее аз пак ще си страдам ... ама да не депресираме другите

За да поправиш грешката, ще трябва да страдаш много

Уж все търсим Принца... И като го намерим, КАКВО....?

Разбираме че всъщност не сме за него .....

Като го намерите..му кажете:
Ей,принц,да пийнем по мастичка,а..? Другото е въпрос на време