ЗА

Aз преди бях против.. е две думи- не смятах, че един подпис би ти дал сигурност или пък би променил нещо... Защо тогава да го има? Да обаче човек си променя мнението, особено когато се влюби.
За брака съм, когато не се избързва и против, когато се пристъпва към него с мисълта, че така или иначе винаги можеш да се разведеш.

Ами всъщност няма особено значение. То и да се оженим, нищо не гарантира, че няма да се разделим пак по някое време по живо, по здраво
Пък и не си представям що за куражлия ще иска да се жени точно за мен

Според мен човек не трябва да се жени само заради някаква илюзия за сигурност.
Брака, като че ли е изгубил символиката си и се е превърнал в нещо в което се търси гаранция за нещо.

ПРОТИВ!!!!!!!!! за какво да се чувствам обвързана и след 1 год. да тичам по адвокати като реша,че вече не го искам.... няма смисъл.важното е да се обичате. подписа само утежнява положението,той е ненужен.Важното е ако имате деца те да са добре,без значение дали сте женени или не.

Хах... интересни мисли. Изглежда бракът е за сериозни хора... хора, които знаят какво искат и са сигурни в това. Тогава могат ли хората да обичат, ако след време са готови дори да мразят? Тази любов истинска ли е, ако след време няма да съществува?

Аз съм за брака. Смятам, че това е стъпка (ритуал) към изграждането на едно истинско семейство, изпълнено с любов.
И аз като Дъждът върху лицето съм против брака, когато се пристъпва към него с мисълта, че така или иначе винаги можеш да се разведеш. Не би трябвало този ритуал да е основан на една лъжа... щом няма истинска любов, защо да има брак, който да показва, че двамата души се обичат?

Който е против брака, има грешна представа за смисъла на брака

ЗА! Понякога ми писва от всичките сухарски неща, които се пишат и казват против брака, защото сега така е модерно. Аз искам да намеря своята половинка, да се оженим с цялата лудница около сватбата и да си живеем happily ever after.

Бракът е отживелица,семейството не се гради на един подпис и на хилядите задължения и усложнения,които може да предизвика.Хората в повечето случаи подхождат към брака с идеяат,че "така трябва",във възраст когато търсят сигурност и това е спасителната сламка или във възраст,когато въобще не знаят аджеба за какво иде реч,само заради самата идея.

Цензура му е майката

Аз, като се залюбя с някого, няма как да знам, че няма да се окаже насилник или пълен мухльо (айде, може и да има някакви знаци, ама нали знаете - влюбен-загубен). Той пък, от своя страна, няма как да разбере дали не съм някаква свадлива вещица , която се прави на мило, пухкаво зайче. Липсата на подпис много улеснява нещата в евентуална подобна ситуация, пък и спестява много пари, с които, традиционно, се пълнят гушите на адвокатите.
Освен това, имам много против това Държавата (в лицето на "женския поп в гражданското") да ми "разреши" да се обичаме "законно". Аз, ако трябва да давам обет, ще давам обет пред Господ (в когото вярвам, независимо кой какво казва), пред себе си и пред човека, когото съм избрала. Държавата не ми е никаква и документ от нея не ми трябва. В този смисъл съм против брака.
От друга страна обаче, в момента, в който обявят равна валидност на църковния брак с този на гражданския (не е чак толкова далеч моментът), зае*авам женския поп и, ако съм убедена, че това е човекът, с когото искам да прекарам живота си, обличам най-красивата бяла рокля (ех, какво да се прави, и аз понякога се радвам на такива неща) и - в църквата.
Обобщено казано: аз да намеря точния човек, пък... подписът ми е най-белият кахър.

Напълно споделям.

Бракът е за трезви хора

рано ми е още,сега мисля така,утре може да мисля иначе,имам много планове за изпълняване преди да тръгна да си търся половинка.пък и начина ми на живот много повлия на мнението ми против брака.така,че не съдете хората,които не искат да се женят.абсурдно е да се ожениш на 20 или 23-4,първо помисли как се издържа едно семейство..