Понякога най-развратните на младини хора след време стават най-строгите родители, колкото и парадоксално да звучи И не мога да разбера какъв е смисълът мнението относно един човек да бъде съставено изцяло на основата на сексуалния му живот...?

Много ми се иска да видя как Валя и Мила един ден ще кажат на дъщерите си: "Оф, ходи се шибай с деветтима, ако искаш, само си ела рано, че утре имаш да чистиш. И без повече петна от сперма, че едвам ги измивам, ей!"

Аз съм приел една стратегия за запазване на приятелството си с най-добрата ми приятелка, която се уповава на 100% откритост- аз се стремя никога нищо да не премълчавам, тоест- споделял съм на момичето всичките най-малки колебания на душичката си и колкото и да съм бил несъвършен, не виждам защо приятелството ни трябва да страда от това. Моето несъвършенство си е мой кахър и макар и да й споделям за какво става въпрос, никога не съм искал от нея тя да ми решава емоционалните проблеми. Според мен приятелството НЕ е зависимо от привличането- ако искаш да си приятел с някого, но те привлича, имаш избор- кастрираш се, ако трябва- абе, всичко давам, но приятелството си не давам, освен ако тя не ме отреже, защото нейната воля е и моя воля. Я който се гласи за истински приятел да каже- кой си дава оная работа, но не дава приятелството си- който му се свиди жертва, той няма такова приятелство, че да коментира дали съществува или не. Искам да поясня на всички, които не знаят, че когато не са срещнали нещо, то това не означава, че нещото не съществува. Пример давам- хим. елемент скандий - аз никога не съм виждал, но знам че има. Истинско приятелство хем съм видял, хем знам че има, но само не разбирам защо толкова хора го отричат... може би защото думата "приятелство" е разтегливо понятие. Едно мнение искаше да каже, например, че истинско приятелство между момче и момиче не може да има, защото винаги имало някакво, дори да е пасивно, но все пак привличане. Аз имам следния въпрос- дори да има и най-активното привличане- аз да не съм овца, че да му обръщам внимание? Това тяло дето имам е изцяло под мой контрол и всякакво напрежение мога да освободя по какви ли не начини- енергиите могат умишлено да се преобразуват от една в друга. Сексуланата енергия може да се превръща в друг вид енергия и да не се натрупва и да не ме смущава по никакъв начин...

В тая връзка ако ме научиш как да си трансформирам сексуалната си енергия в друга, ще взема да се оженя и да си заживея като кротък човечец, който няма и да поглежда към други жени, освен неговата си.
Ъъъ... май не го искам, ако трябва да бъдем честни...

аз не знам дали го искам за приятел или за нещо друго. което значи,че истинското приятелство е трудно постижимо.

Не исках да звуча поучително, който каквото иска да прави, но искам да кажа, че с доброто желание човек може да подтисне сексуалната си същност. Може пък и да я провокира, ако иска. Тея неща са по силите на човека, стига да има желанието. Ама тея неща са болезнени по принцип и човек не винаги е склонен да се откаже от нещото, което го мъчи, защото е пристрастен до някаква степен. Затова гледам още от рано да решавам проблема, като се старая да не се пристрастявам и после е лесно. Ако някой е много пристрастен и ме пита как да се излекува- не знам, не съм си позволявал да стигам до там, че да не мога да се откажа от каквото и да е било.

И да влезе в манастир, примерно? Това е едно от малкото неща, които искрено ме забавляват и ме карат да мисля по-малко за проблемите си. Не бих се отказала.

Влизането в манастир е бягане от проблема, а не реално подтискане. Ще ви дам пример как би станала идеята ми. Аз например насочих всичката си страстна натура в отношенията си с предмети- като отношението с колата например. Към човек никога няма да изпитам истинска страст- а страст наричам желанието да притежавам и да употребявам. Вече не искам да имам момичето, да е мое и да правя каквото си искам с него. Вече искам защита, подкрепа, единност и съпреживяване. Така че може да се каже, че тези четири неща са най-краткото описание на това което търся, но аз не го търся само от гаджето, а от всеки, който иска да ме познава и да ми се доверява, защото и аз искам същото- да познавам много хора и да се доверявам на много хора- за съжаление благодерение на предателство след предателство съм осъзнал, че рядко се срещат истински добри хора, които не им пука за самите тях на първо място.

Много хубаво казано

А това - не.

Говоря за дълбокото чувство на страст, което няма общо с инстинкта за размножаване.
Страст = Притежаване + Употребяване = (Отнемане + Ненаситност) + (Изнудване + Изтощаване)
С други думи страстта е да притежаваш чрез грабителство без мярка и да употребяваш чрез изнудване до шушка. Това чувство е двигател на много процеси, тоест- не говоря за някакви абстракции, а именно се опитвам да обясня защо "човешкото око е ненаситно". Това е така, защото дълбокото чувство на страст има такъв характер, че засилва своето въздействие постоянно. Това е негативно чувство, всички негативни чувства са такива- "засилващи се". Позитивните чувства са стабилни и не търпят ескалация- определено търпят развитие, но то се характеризира по-скоро с повишаване на устойчивостта, стабилността, бистротата, плътността на чувството...
Представете си един душевен трепет- това е вълна. Вълната на позитивизъм е високочестотна- душичката на човека вибрира високочестотно и в резултат той се чувства лек и освободен, жизнен и ободрен. Страстта е негативизъм- значи говорим за нискочестотни вълни, които карат човека да се чувства много тежък, хем изморен, но с някаква нагнетена мощ, която се нагнетява все повече и повече, за да изригне в даден момент. Негативните чувства са съставни части на омразата, а нейната функция е една- тя е оръжие за унищожение. Страстта е част от омразата, но сама по себе си не е половин омраза, а си е просто страст. Другата основна съставна част на омразата е чувството за свобода.
Свобода= Независимост + Контрол = (Съмнение + Пристрастие) + (Съблазняване + Разпореждане)
Или свободата е независимостта от убежденията на средата (съмнение) и от обективните качества на средата (пристрастие), както и контрол над другите чрез убеждаването им да вършат неща и чрез директното им заповядване. Или иначе казано- независимостта може да бъде от чуждите внушения, но и от самата обективност (от истината), а контролът може да е индиректен, директен или пълен. Очевидно личният субективизъм, а именно- лъжата, дава свобода.
Ако не дай си боже искаш да притежаваш някого, да го употребяваш, да си независим от него и да го контролираш, то очевидно го мразиш, защото така му отнемаш цялата волност на личния му избор, което ще рече- ти го унищожаваш като личност и го превръщаш в свой роб.
НО! Моята най-висока ценност е свободата, нали така.... някъде говорих, че по принцип свободата е най-високата ценност. Трябва да уточня, че ако човек използва душевната си омраза и я насочи към собствената си личност, то той я унищожава и я подчинява- тоест- освобождава се от нея и тя започва да му служи, а не той на нея. Точно така аз станах свободен и в това е изразява борбата за свобода. Убиите АЗ-а си с камъни и си направете нов, който да ви върши работа безукорно. Сега, това е философията, но разбира се, не казвам, че всички се нуждаят от такова грубо "прераждане". Някои си имат хубави личности и са си добре с тях.
НО! нека разгледам с две думи света на позитивизма по моята схема. Значи освен омразата има и обич, а тя от какво се състои?
Обич = Принадлежност + Нежност
Принадлежност = Дълг + Святост = (Чест + Морал) + (Достойнство + Доблест)
Нежност = Единност + Съпреживяване = (Доверие + Разбиране) + (Съпричастност + Състрадание)
Чисто духовната обич е най-силното и вдъхновяващо позитивно чувство. Но това всичкото, за което говорих, е обективно. Всичките приказки за любов и т.н. се отнасят ПРЕДМНО (не изцяло) за субективни неща. Субективните неща са от типа на привързаността, слабостта към някого, влечението или пък самовнушението, култът или пък почитта, както и гневът и мечтателността - все неща, които са само в съзнанието и в интуицията, но ги няма като материална проявеност. Колкото и да ти се гневя, самият гняв не съответства на негативно отношение, но може да бъде причина за такова. С други думи- мога да обичам някого и да му се разгневя, но не мога да го обичам и изведнъж да го намразя, защото субективният негативизъм не отрича обективният позитивизъм, докато обективният негативизъм отрича обективния позитивизъм. Това показва, че преминаването на душевността от състоянието "обичам те" в състоянието "мразя те" се извършва като процес, а не като моментен акт. Поне в душата- иначе чрез някакво ритуално поведение със силно изразена символика е възможно да се заяви омраза докато още я има обичта, но това не съответства на душевната ситуация. Защото ритуалните действия се извършват в много по-малък период от време, отколкото е времето необходимо за извършването на процесите, които самите ритуали символизират. Както например брачният съюз- самата сватба е от ден до седмица, но това, което символизира не може изобщо да се побере в рамките на деня. Същото е и когато любимият чивек ти изневери и като му крещиш, че го мразиш- това е ритуал, всички го правят и е израз на гняв, който един вид символизира омразата, но не е омраза. Иначе не дай си боже някой да те мрази, ще ти се наложи да се страхуваш за живота и за свободата си. Моята рецепта е следната- аз мразя личността си повече от всеки друг и когато някой заплаши да ме убие, аз ще му кажа, че няма власт над мен, също както Христос- ами правилно е казал човекът, какво сега.
Сега, борбата за свобода, както е и името ми- това е нещо кърваво и брутално, само че всичкото страдание, което причинявам, го причинявам върху себе си и върху предмети, разбира се (ако изобщо можем да наречем тяхното нараняване "страдание"), но не и върху хора, защото освен омраза, човек трябва да изпитва и обич- в случая аз обичам хората и живота. Но не вярвам на хората, които казват "аз не обичам" или "аз не мразя". Всъщност да не мразиш е съвсем възможно и лесно постижимо, но да не обичаш никого и нищо няма как да стане. Човек да не мрази означава да е като мен, но да е приятел с АЗ-а си, а не да се опитва да му бъде шеф, и другото нещо е да не се радва на експлоатацията на разни вещи- тоест- да не му пука ни най-малко за това каква кола кара, например, и дали изобщо ще кара кола. На мен ми пука- определено не съм материалист, защото не се пристрастявам към нищо, но имам отношение към материалното- винаги се стремя то да е временно и за момента, да се обръщам към скоростната реакция към промените на материалната обстановка, с цел да се спасявам от проблемите, които същата тази м. обстановка създава непрекъснато. Аз не мога да търпя стреса под който живеят материалистите, защото тяхното рискуване с нещо, което слагат на сърцето си, че и на всичкото отгоре нещото обективно погледнато е малостойностно (пари)... не е за мен. Просто в страстта съм за момента наслада и бързата смяна на обстановката, докато в обичта винаги адресирам чувствата и действията си към вечността. Чувството на свобода пък ми е задължително- ако не се чувствам свободен, то няма да го понеса- свобода или смърт!

Само лекинко да вметна,че това е форум пич и такива чаршафи с филисофските ти излияния аз лично не чета,а сигурно си казал нещо важно

За съжаление колегата е прав... Аз също се обезкуражавам от такива романи на монитора ми... Пиши по-малки постове, за да имат форумци сили и ентусиазъм да ги четат.

Това не е дори и намек на тежестта, която знанието за света представлява. А и в това, което пиша има много повече научен подход, отколкото философски. Въпреки забележката ви, не смятам, че нарушавам форумните правила, а ако го правя- модераторите ще имат грижата да ме санкционират. Моята цел не е да забавлявам аудиторията, нито пък да демонстрирам нещо, целта ми е ако някой се интересува от чужди наблюдения върху проблемите, които адресирам, то да може да прочете с какво съм се запознал по мой си начин и да преразгледа, АКО е нужно, собствените си виждания. С нищо не ме натъжава, че почти никой няма да прочете постовете ми. Ако вас много ви натъжава начинът ми на писане, ще си направя отделна тема "Скука- не чети!" и ще стигнем до взаимен комфорт. Така че отговорът е- не четете, като не ви кефи- да не мислите, че аз съм ви чел всичките постове?

хахаха като гледам кви романи се пишат ,а темата е мисля за ясен отговор ..на лично мнение. Та на въпроса :Съществува ли истинско приятелство между момиче и момче? Отговора ми е НЕ!!!!!!