Crippled Alice написа:
Направо ми е тъжно като ви чета колко сте разочаровани и дори леко апатични

Иначе съм съгласна, че ако нямаш очаквания няма и да се разочароваш, но в случая мисля, че си заслужава

Ама виж сега, едно е да очакваш.
Напълно различно е да изискваш.
Това, че не очакваш дадено нещо от връзката си, не означава, че установявайки липсата му ще се примириш с това.
Като стана дума за верността, аз не очаквам никой мъж да ми е верен. Едно, че може да е хойкаща долна глава, второ, че може да се влюби в друга. В интерес на истината, не бих могла да попреча на това, нито да огранича свободата на човека по някакъв начин - той има правото да си върши каквито си ги иска.
Но от това не следва, че след като не съм очаквала вярност и не съм я получила, за мен това е ок. Напротив, не е ок. Защото това е нещо, което изисквам и щом като липсва, просто аз няма да стоя в тази връзка.
Аз приемам това да не очакваш от някого нещо като просто жест на това да не го поставяш в калъпа на собствените си виждания за това какъв трябва да е той. Защото ако очаквам да ме кани на романтични вечери, да ми подарява цветя без повод редовно, да е еди-какъв-си мил и любезен, пък да е чувствителен, пък да ме разбира, пък да... т-т-т-т-т... аз го слагам в калъп. И нерядко това си проличава и горкият човек се сблъсква със стена от очаквания, която трябва да преодолее, за да стигне до мен. И едва ли не звучи посланието "или бъди/стани такъв, или няма да ти се отвори парашута, Ромео!"
А не смятам, че нещата трябва да се случват така. Човек трябва да е освободен както от собствените си очаквания, така и от очакванията на другия. За да можете да си дадете възможността да бъдете себе си, с всичките ви недостатъци и плюсове. И да установите, със свалени карти, дали изобщо си подхождате и можете ли да се понасяте във взаимната си връзка.