Платон нарича влюбения боговдъхновен и го поставя по-високо от възлюбения. Самият влюбен, обаче, не може да види себе си по-горен от възлюбения си. Нормално е за влюбен да възвеличава обекта на любовта си и да го причислява към по-висшето естество. Ако под "класическо" влюбване имаш предвид такова, което кара влюбения да разбира себе си като равностоен по всичко на възлюбения, то тогава ти говориш за една по-"разумна" любов. Същевременно "любовта е лудост", казват мнозина и считат за загубата на трезва преценка като съвършено "класически" симтом на влюбеността. Това да не правиш разлика между божествено и човешко у възлюбения е просто поредният признак за отслабване на разсъдъка за сметка на усилване на чувствителността за красивото и възвишеното.

Може би щеше да си прав, ако съвършенството наистина съществуваше или ако красотата у хора беше някаква константа във времеви план. Но винаги в един момент ще има по-красива, привлекателна, млада, добре сложена и т.н. жена от въпросната Афродита. Това значи ли, че ще се*влюбиш* във всяка следваща такава, която срещнеш? Факт е, че в този случай обичаш повърхността, опаковката, заради уж духовните чувства, които предизвиква тя у теб. Аз съм по-съгласна със Стендал в случая. Докато не става дума за любов между личност към личност, то аз не мога да припиша на въпросните чувства статуса "любов".

Нима си нямал пъпна връв???

Колкото и да е невероятно, някои хора не са непоправими мързели
За к'во им е пъпна връв? Като огладнеят, излизат и си забъркват нещо

Не съм. )

Съвсем не,а тайничко вече ми се иска да бъда...майка ми дори се е притеснила и често ми ги говори едниии

Дефинирайте влюбчив?!

За мен-човек,който бързо се увлича и привързва към противоположния пол (в някои случаи полът не е чак толкова противоположен)...става замечтан,обнадежден,изпитва всеизвестните "пеперуди в стомаха" и мисли непрекъснато за дадения индивид

Човек, който често се увлича по различни хора за кратък период от време.

Май е така, да, поне в общия случай. А с по-продължителните увлечения, които се явяват изключения от правилото, тогава какво правим?

Oфициално съм страшно влюбчива в малки сладки мъркащи котенца... Вече го обичам тоя мъник

Ммм, колко общо имаме помежду си по отношение на котенцата

Стана ми странно, че попаднах на мое мнение отпреди 6 години и 2 месеца. Леле, колко време е минало оттогава и колко малко неща са се променили....
Но за този цитат, който съм извадила, следва да призная, че не се оказах права. И се радвам.
Продължавам да не съм влюбчива - както май бях разказвала, "влюбчивостта" ми мина, когато бях на 19 и едва ли ще се върне (няма предпоставките за това). Така като гледам, времето между края на предпоследната ми връзка (то "край" е малко условно казано, ама нейсе) и началото на последната беше 5 години и половина. Но поне разбрах, че няма нищо невъзможно и времето, ако и да не лекува, както казват хората, дава възможност да оцениш новите шансове, които ти дава съдбата.

+1...

Аз съм по-скоро с обратния проблем. Супер рядко съм се влюбвала (2 пъти), но като ми се случи ме държи ужасно дълго време, повече отколкото е здравословно и отколкото ми се иска.

Как се забравя някой, в когото си влюбен? Времето лекувало да, ясно, ама като минат година или две осъзнаваш, че нещо твърде бавно минава това време и тоя проблем повлиява негативно на другите аспекти от живота ти - не се интересуваш достатъчно от нещата, от които трябва, а личният ти живот става природно бедствие, защото колкото повече се стараеш да излизаш с други хора, толкова повече накрая ги нараняваш с безразличието си, което е особено тъжно, когато това са супер готини мъже, но просто не можеш и не можеш да чувстваш към тях онова, което те към теб... и в края на деня ти остава само неприятното чувство, че си егати злата студена мацка