dismisstorka написа:
Е хубаво, ама като не върви, не може ли просто да си се разделим по живо-по здраво и тогава да тръгнем по ресторанти? Или какво, за да не сме капо, не пускаме клона, докато не сме се хванали за новия?
Ако си прочела мнението ми ще разбереш. Не "ходиш по" ресторанти. Минаваш всеки ден покрай стотици, някои са прекрасни, но ти знаеш, че вкъщи имаш хубава храна и бол причини да ядеш точно нея. В един момент те лъхва така вкусно отнякъде, че колкото и да го мислиш и премисляш, просто трябва да отидеш там, откъдето ухае. ЕДИН ресторант. Не който и да е. И не просто за да ядеш нещо. Както казах два пъти вече, то не пита. Абе, само аз ли чета думата "любов"? Някакъв филтър ли имате за нея?

Или зрелите хора не я изпитват? Значи всички автори на любовна лирика са под 20-годишни. Ми не.
dismisstorka написа:
Тая паралелност, водеща до константна обвързаност мен ме дразни у болшинството от хората, не си представят да са сами и това води след себе си ситуациите, които обсъждаме.
И мен ме побърква и цял живот се боря с нея ожесточено! Не е истина колко пъти чувам: "Аз не го обичам, ама не искам да съм сама." егаси майтапа...
Monita написа:
Ако връзката е връзка, не се изчерпва

. Просто човек трябва да знае какво иска като гради отношенията си с някого. И да не бъде п...а. Последното е основното всъщност.
Monita написа:
Аз продължавам да не разбирам как отношенията между двама души, които:
- се обичат
- знаят какво искат и при началото на връзката си също са били наясно
- не се държат като идиоти
могат да не вървят. Как става тоя номер? Някой да ми обясни, защото явно живея в паралелна вселена (слава богу).
Чакай сега. Ако правилно разбирам, твърдиш, че всяка връзка е вечна. Не. Не е.
Въпросът наистина е да не си п***а.
