pora_e_priqtel написа:
Longbow написа:
...
Да. Влюбен съм. Не мисля че мога да Бъда иначе.
Всякак можеш да бъдеш, но така е по-хубаво

Необходимо ли е да дискутираме, как има съществена разлика между „бъдене“ и „съществуване“, между това, „да бъдеш жив“, и това, „да живееш“... Също така, качественото „Влюбен“ е едно от нещата, които ме определят - махни това, и ще получиш различен човек... Различен =/= еднакъв. „Защо това мислиш че има значение, като аргументът ми остава недокоснат от него?“ - може би мислиш ти и с право... Когато човек се промени, променят му се и разбиранията за света, мирогледа (това мисля можем да го приемем като аксиома). Тъй като „всичко е относително“ (още една аксиома), и човек е способен да възприема реалността, само такава, каквато я разбира (поредна аксиома), „бъденето“ и „Бъденето“ (за улеснение) биха могли да придобиват различни стойности и да се определят по различни критерии, според разликата/промяната в човека (личността). От тук => аз Съм, защото Съм Влюбен (заедно с доста богат сноп други качествени характеристики), т.е. това е съществен елемент от моята личност, която личност обладава способността да се самоопределя (като - в процеса - идентифицира елементите си). => Ако този елемент отсъства, аз не бих могъл да „Бъда“, по критериите на настоящата си личност (което не означава, че не бих могъл да „Бъда“, по критериите на съответната ми личност).
С две думи:
Щом съзнанието ми и подсъзнанието ми, в този момент, обвързват „Бъденето“ с качеството „Влюбен“, значи аз не бих могъл да „Бъда“ иначе. Абсолютно независимо от променливото разбиране за понятието „хубаво“...
„Един и същи човек не може да мине през една и съща река.“
Не е хаплива реплика - просто се опитвам да изложа и аргументирам разбирането си по въпроса

П.П.:
MERCES_LETIFER, водката е чук! (И не, не съм пиян.)