Разбирам те напълно
Аз не живея с приятелката ми, нямам и такива планове за в бъдеще... но от друга страна, чувствата ти ги разбирам на 100%

И аз го разбирам. Само че човек трябва наистина да е узрял за това, когато го прави. И си мисля, че това няма нищо общо с чувствата към човека, с когото си или поне при мен е така. Аз винаги съм имала нужда от повече пространство само за себе си /не само физическо/ и в момента, когато направих тази крачка, то беше основно, защото се е наложило от обстоятелствата. Мисля, че това беше в основата на края. От друга страна съвместното съжителство е един вид тест за отношенията - ако можеш да го издържиш, то явно човекът наистина е за теб Иначе е възможно с години да си с някого /както беше в моя случай тогава/ и да не разбереш, че няма да можеш да градиш общо бъдеще с него, защото не си 'опитал' от истинската същност на това бъдеще.
Въобще, обичайте се

Какво не му разбираш, Азул?
Кажи, да ти обясня?

Еее, сега... То и аз нямам нищо против да си върша домакинската работа, ама имайки предвид, че и аз ходя на работа и си имам задълженията - моля, моля. Че един ден и деца ще имам.

Като си намеря мъж, който има финансовата възможност да ме издържа, ще си стоя у нас, ще си домакинствам и ще си гледам кефа.

Е, никой не е казал да си седя само вкъщи. Всеки човек си има личен живот и начини за развлечения.

Цялата тази идея за поделяне на домакинските задължения идва не от друго, ами от това, че жената като си има работа - това си е едно голямо задължение в повече. И няма как да градиш кариера и да въртиш домакинство, докато в сравнение с теб мъжът си поклаща краката.

И напук на нашумялата вълна феминизъм - немалко жени всъщност изобщо не биха протестирали срещу това да поемат домакинските задължения изцяло, стига да не им се налага да работят - както е било в САЩ преди 50-60г. например. Просто днес този модел е по-трудно приложим, плюс това искаме и ние да градим кариери и да сме самостоятелни и т.н. (защото, както и да го погледнеш - невинаги можеш да разчиташ на мъжа до себе си и на това, че няма някоя сутрин да се събудиш без нищо, след като той си е отишъл от живота ти...)

Поне при моето съвместно съжителство с предишния ми приятел имаше известен проблем - всякакво чистене, миене и подреждане падаше върху мен. Че и това, да вървя подир него и да оправям и след него - къде има оставена чашка, пепелниче, боклуче...
Тогава май реших, че следващия път ще мисля много внимателно преди да се пренеса да живея заедно с някого.

Стига сте надували в тая тема и се изкарвате любвеобвилни към мъжа/жена си, работливи пчелички,... без секунда време за личен живот... Ама поспрете се малко. Само смешки цепите пост след пост и се надлъгвате един друг. Сами въобще вярвате ли си?

Ха! Аз се бъхтам, работя на място и половина, взимам по-голямата заплата, за сега, остава и цялата домакинска работа да върша, как не.
И по-добре сега да го науча, че всичко е по-равно, от колкото после да си блъскам главата защо не ми помага и как да го накарам да ми помага.
Иначе, един ден, когато най-накрая си остана вкъщи, най-вероятно аз ще си върша всичко, ако съм придобила усет за подреденост, което много ме съмнява.

Именно, аз съм точно от тези жени. Кариерата никак не ме блазни...просто още не можем да си го позволим да си остана вкъщи Не ме е страх, че ще си отиде, защото все пак имам някакво там смешно образование и способности да се справя и сама, но определено ще ми е по-добре да съм си вкъщи и да си гледам децата и къщата, от колкото да стоя в офиса и да правя "кариера"

Мисля, че до известна степен се съгласявам с Бетон.

Още отдавна съм забелязала съществуването на един определен вид "зрели" млади момичета, които с трепет, патос, и каменно излъчване на домакиня с 25-годишен опит говорят за "връзките си", "сериозните приятели", "отговорностите" и прочее драми. Моля ви. Не сте майка ми!!!... Наистина е изумително, че на крехка възраст сте мъчите да въртите домакинство; поздравления, че сте открили голямата си любов и истински сте я опознали покрай съвместното съжителство; дори ви завиждам за полу-семейната идилия и, простете за тона на старомоден и сърдит родител!!!... просто казвам, че имате още много, много да учите. И съвсем нямам предвид начин на живот, включващ дискотечки и палави забивки и олицетворяван от т.нар. 'кухи лейки'. Но как да е, вероятно аз не разбирам аз и вие не разбирате мен.

В заключение -- личното ми мнение е, че съвместното съжителство между "половинки" (ебaти тъпия термин, кааааааааак на 19г. може да съществува категорича убеденост в една-единствена половинка?! ) е логично да дойде след брака/детето или поне годежа, или поне 3-4 годишна връзка... За всичко останало си има друг термин, съквартирант.

С който правиш любов и планове за съвместно съжителство, което да продължи някакъв плашещ брой години? Аз сега разбирам защо се събрахте с Мила...

Не, сериозно - не бързайте да обобщавате така, защото има хора и хора. Има хора, за които "годежът" (това ми е малко остаряло, но да речем, че става дума за момента, в който някой от двамата предлага на другия сърцето си, докато смъртта ги раздели, а другият му обещава същото) е някакъв повратен момент - за мен, например, не би бил такъв (чааааак толкова ужасяващо значим - или поне предполагам, де), ако преди това съм живяла известно време (не няколко дни или седмици) с тоя човек. Просто... знам ли, в момента, в който съм се навила да живея с някого (щото аз съм трудна за издържане и още по-трудно търпя хора около себе си - в качеството си на единствено дете), значи намеренията ми са достатъчно сериозни и евентуален годеж би бил още една стъпка в тази посока.

Думата ми обаче е за друго - вие говорите за такъв "вид" домакини, сякаш те се преструват или, още по-лошо, наистина не съществуват. Мдаааа... обаче има жени, които просто са родени да бъдат домакини, майки и, същевременно, да имат стабилна работа, защото днес обикновено се налага и да се работи. Аз обаче имам такъв пример в най-непосредственото си обкръжение - става дума за момиче, което е с 1 година по-голямо от мен и което е средното дете в семейството. Каката в началото е отглеждана като единствено дете, малкият пък е мъж и на него не му се полага да работи кой знае колко... и остава средното детенце, което на 13-14 години бе по-добра домакиня, отколкото аз вероятно някога ще бъда (не че подобно признание ми прави чест ). И, някакси, когато се събра да живее с приятеля си, нещата се получиха от раз - и двамата работят в една и съща сфера (макар и в различни фирми), та всеки един от двамата има представа за натовареността на другия и успяват да си разпределят задълженията. Заедно са от почти 4 години, живеят заедно от 2 (самостоятелно), а годината преди това пак бяха заедно, но се редуваха да живеят ту у единия, ту у другия в Студентски град. Липсва им само подписът в гражданското, но подозирам, че и тоя момент няма да е далеч, колкото и да отричат.

Изписах толкова нещо, само за да кажа, че не е задължително на 25 да си съсухрена скучна лелка, която говори за туршии и плете на една, две или шест куки. Тези двамата са си устроили много спокоен живот, защото полагат усилия и правят компромиси. Един вид, са щастливи, защото искат да са щастливи и подхождат към тая работа целенасочено и отговорно. Но нищо не е невъзможно.

И да, те сигурно имат още много да учат - но все отнякъде се започва и те са поставили началото. И се учат заедно и, пак повтарям, отнасят се достатъчно отговорно към връзката си, без това да ги е закотвило у дома и да ги е направило скучни.

* Една редакция - в нито една от двете си връзки не съм живяла със съответния мъж, така че нямам личен опит, а само наблюдения, макар и достатъчно непосредствени, наистина.