хах camel понякога изкъртва с теми
2 - близнаци

Две - момченце и момиченце. Ще е хубаво, ако момченцето се роди първо, за да пази и закриля сестричката си.

Да. Или да я бие, скубе и пренебрегва, щото е "момиче" или е "малка и мрънка".

Оф, за какво се сетих. Наше приятелско семейство. Половин година, след като се роди първото им дете, се оказа, че жената пак е бременна. Всички - ужасени, само тя се радва, че "баткото ще помага за малкото". Как помагаше баткото, който беше на по-малко от година и половина, когато се роди братчето му? Чул, че бебето плаче и му натикал 2 резена салам в устата, защото решил, че е гладно. А той като е гладен, обича саламчеееее... Тогава малкото да е било към 4-5-месечно.
Сега двамата са на 9 и 7,5 години и много се държат един за друг - това не мога да го отрека. Защитават се взаимно, грижат се един за друг. Ама "баткото" голяма помощ хвърли като малък, едва опазиха бебето. Че се беше втурнал и в домакинството да помага - беше хвърлил чистите дрехи на баща си в коша за пране, човекът се убил да ги търси, когато излязъл от банята.

Мисълта ми е, че хората имат куп теории за гледане на деца и нито едно дете. И после се оказват с куп деца и нито една теория.

И аз така

хаха ти нямаш батко нали .. или си сестра мечта
от личен опит смея да твърдя че баткото ще бъде скубан хапан драскан и ще го отнася за всяка бела .. щото е батко .. ам и мрънканията започват като порасне

искам лапето ми да не е супер тъпо, моля

Нямам батко. А винаги съм искала да си имам. И то не просто "някво там братче или сестриче", а по-голям брат. Ама няма.
Пък за сестрата-мечта - не знам, тука Носфе трябва да се изкаже. И пак аз съм по-голямата.

Аз не си спомням брат ми да ме е тормозил много като малка ..може би заради разликата в годините и добре че После като пораснах доста сме се заяждали, но според мен няма как да се избегне пък и дори като сме се карали е било забавно. Това сякаш заздравява връзката между брата и сестрата.

Ама, моля ти се. Какви са тия индиректни намеци

То примери всякакви, разбира се. Ама сега като се замисля, май даже се радвам, че съм единствено дете. Щото каквото съм кротичко и неконфликтно, ако ми се беше паднал някой, дето да ме тормози, щеше да ми е много тежко и мъчно. Господ си знае работата.

Иначе наистина има много варианти - баща ми, например, е отгледал чичо ми. По-голям е от него с 9 години и нещо, баба ми - акушерка, дядо ми - лекар, дават много дежурства... И тъй. До ден-днешен обаче ако за чичо ми има авторитет в семейството, това е баща ми. Тъй че се стига и до крайности.

Плашите ме. Сериозно ли сте ги обмисляли тия въпроси?
Защото аз не съм - нито съм мислила колко деца искам, нито какъв пол да са. Ще поживеем, ще видим. Ама не на 23

Мила, това че някой е обмислял, колко деца би искал да има, не значи, че ей сега ще тръгнем да си ги правим.

пък и има разлика от да седнеш сериозно да обмисляш и плануваш и да драснеш в темичката

Да бе ясно, ама все пак. Явно аз съм нещо сбъркана, защото изобщо не мога да си се представя с дете.

Аз също не мога да си се представя с дете. Не мога да си представя нищо различно от сегашното си състояние на свободен електрон, камо ли със семейство. Но това не ми пречи да предполагам, че след няколко години идеалът ми за необвързано щастие няма да е същият като сега.