учудва ме че нечии мисли и разсъжденията да тръгнат в тая посока след като прочетеш първото мнение

това си е лично мое мнение от доста време и изобщо няма нищо общо с първите постове (ако това имш в предвид)


темата попринцип си е сериозна, ама с началото си всява съмнение

Първия си разказ да поясня: За много хора влюбването е тогава, когато открият в някого свой любим, но добре забравен образ. Например, някога харесвах много едно момиче, но после чрез психоанализа разбрах, че тя ми напомня за героиня от филм, чиито образ ми е любим. Притеглящото към обекта чувство често произлиза от приликата на обекта с друг обект, който много ни се харесва.
Втория си разказ да поясня: Има хора, които само се правят че обичат, за да печелят симпатии. Те се правят на слаби, страдащи, не можещи да продължат без любимия човек. Често дори не се съзнават чисто егоистичните пориви на излишното драматизиране на болката. Аз лично съм бил обвиняван в прилагане на актьорско майсторство с цел манипулиране чувствата на моя искрена приятелка - и сега смятам, че твърде неоснователно, но субективната природа на материята не ми позволява да защитя честта си. Остава само да демонстрирам публично омразата към позьорството в чувствеността.
Третия си разказ да поясня: За някои хора любовта е нещо чисто физическо. Иронията е, че героят се прави на сляп, а той наистина е сляп, но в преносен смисъл. Той е сляп за важните неща и загубва симпатията на една добра, млада и красива девойка, защото е пълен тъпак.

С пояснението става по-добре и да , любовто намира много и различни образи.Трудно е да намериш човек ,който ти допада и в същото време да има твоя мироглед за бъдещето.Най-често интересите на партньорите се сблъскват и ефекта не е "и зажевели щастливо"

Гледам, оправяш се

Айде стига толкова.