Оф, да си изповядам мъката

- отряза ме бившия ми, щот да говорим като се скараме не е вариант, първо тряа се успокоя и затова аз го отрязах изобщо. Така че не знам точно кой кого се води, че е отрязал/зарязал, ама фактът е налице, че вместо с него ще ходя на почивка с майка му

, която по неведоми пътища зверски ме залюби последните седмици и ни е страшно забавно в момента. Бе живот ли бе да го живея

.
Преди не са ме рязали и т.н., някак си по взаимно разбирателство (казано и неизказано) са ми приключвали отношенията. Но бившият ми ме е рязал, просто тоя път няа го чакам да му заври супата (2-3 часа), щото е така взе, че ми писнА. Не ми е гадно, защото няколко пъти съм го преживявала вече, просто ми е тъпо, че паааак се върнахме в тази ситуация, въпреки всички компромиси и усилия. Бла му мамата, честно

.
Ама едно знам - или си вървиш по пътя и търпиш, или хващаш друг, щото от мрънкане и циврене полза йок. Ама всичко за обсъждане и дискусии през прозореца - или ти е ок с някой и си го търпиш с гадорийките му или не ти е, и ако не ти е ок с този човек, вината не е в него, а в тебе, че още си седиш вместо да си вдигнеш д-то и да си потърсиш каквото ти липсва.
Та аз моичкия ще си го обичам винаги, щото ми е голямото тийн садо-мазо изживяване, ама ако тея дни ми падне пред очите ще го натровя без да му мисля, честно и ще му завра пръстена в кривото гърло. Просто е така ще се чуди откъде му е дошло. Та затова в Турция, папане и моренце и наесен с песен. АЙЙЙДЕ.
Иначе по принцип ги преживявах тежко нещата, но до един момент. Останала съм с впечатление, че така е при всички, по някое време
не че спира да им пука,
не че не им е кофти, ама просто някак си знаят, че животът продължава и толкоз.