Нито едното, нито другото, нито третото.
Като си бил болен и се налага да пазиш диета, си знаеш, че има сумати вкусотии по белия свят, но пазиш въпросната диета, защото си абсолютно, напълно и безусловно убеден, че е за твое добро и че ако се наму'аш с каквото ти се яде, после ще ти бъде много лошо и последиците няма да бъдат приятни. Абе, правиш го, защото е за добро и си
убеден в това.
Което не пречи после да се напапаш със сладкиши, но трябва ограниченията да са свалени окончателно.
Та не знам дали ме разбра, но не, докато бях във връзка, това не ми е липсвало. Изобщо не усещах отсъствието на този елемент от живота си, защото си имах мъж и може да се каже, че си флиртувах с него. Ама ето, вчера сутринта срещнах един 60+ годишен съсед, усмихнах му се и му направих комплимент за ризата (ми добре му стоеше) - това имам предвид под "невинно". На момента видях как му блесна погледът и човекът наистина се зарадва. Направих го без умисъл, но му усмихнах деня и това ме зарадва и мене: ако бях с бившата си половинка, после щеше да има криви погледи (особено ако стане свидетел на няколко такива случки, а в момента ми е светло на душата и те са се превърнали в ежедневие - чак не мога да се позная какъв сладур съм станала

).
А като знам как общувам с един лекар, с когото се виждахме често тия дни... ми не, нямам му мерак (нито той на мене), но бившият ми би бил особено скандализиран, ако ни чуеше.

Предпоследния път, когато се видяхме, направихме весело на цялата чакалня (щото на момента си влизаме в тона), а мед. сестрата, с която работи той, ме срещна на другия ден и още като ме видя, се разхили. Скандално, скандално...